Ранен вроден сифилис със симптоми МКБ A50.0

Сифилисът (наричан още Луес) е хронично системно заболяване, което се причинява от Treponema pallidum.

Протича в определени стадии и се предава предимно по полов път или друг интимен контакт. Заразяването може да се осъществи също от болната майка на плода in utero или при допир на детето с лезиите по време на раждане.

Причинител на сифилиса е „бледата спирохета“ Treponema pallidum - спираловиден микроорганизъм, който се характеризира с типичните си плавни движения, по които може да бъде разпознат в живо състояние. Микроорганизмите се делят на всеки 30-33 часа, което има значение за провежданото лечение, тъй като в този момент бактериите са най-уязвими на антибиотично лечение.

Ранният вроден сифилис със симптоми е всяко вродено състояние на сифилис, уточнено като ранно или проявило се до две годишна възраст.

Вроденият сифилис се предава от болната майка на плода чрез плацентарното кръвообращение след 4-ия лунарен месец.

Ранният вроден сифилис се дели на: сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст (до 2 години).

Сифилис на плода се наблюдава при инфектиране на плода в ранните срокове на бременността. В резултат на спирохетния сепсис настъпват несъвместими с живота органни увреди и се ражда мъртъв плод. Плодът е с белези на трупно разложение. Кожата е с множество мехури, лющи се по дланите и стъпалата, а във вътрешните органи се откриват многобройни некрози. Такъв плод е силно заразен и крие опасност за инфектиране на медицинския персонал.

Сифилисът на кърмачето се проявява най-често в първите 2-3 месеца след раждането.

Проявите са типични и включват:

• ранен вроден сифилис на кожата
• ранен вроден сифилис на кожата и лигавиците
• ранен вроден висцерален сифилис

Ранният вроден сифилис с промени по кожата и лигавиците се представя от булозни лезии по длани и ходила (pemhygus syphiliticus), плоски кожни инфилтрати около устните, по седалището, дланите и ходилата, бразди на Robinson-Fournier.

Ранният вроден сифилис със симптоми се характеризира с ранен вроден сифилитичен ларингит, офталмопатия, остеохондропатия, фарингит, пневмония, ринит.

Ранният вроден сифилитичен остеохондрит на дългите кости води до развитието на псевдопарализа на Parrot

Проявите от страна на вътрешните органи са органомегалия (хепатоспленомегалия), наблюдава се тежък анемичен синдром, а общото състояние е много тежко увредено.

Ранният вроден сифилитичен ринит (coryza syphilitica) се обуславя от развитието на папулни елементи или дифузни инфилтрати в носната лигавица, които не могат да улцерират. Клинично ринитът се проявява със запушен нос, отделяне на гнойно-кръвенист секрет. Когато сифилисът обхване хрущяла и костта на носа, причинява деструкция и се оформя характерният седловиден нос при болни от сифилис.

Обикновено диагнозата се поставя въз основа само на серологичните находки.

Лечението на ранния вроден сифилис се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10 - 14 дни. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с кристален пеницилин, след което се продължава с депо-пеницилинови препарати. Може да се приложат и еритромицин, тетрациклин, цефалоспорини.

Профилактиката на ранен вроден сифилис със симптоми изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това за сифилис жени. При бременните жени прогнозата на всеки случай се преценява индивидуално, тъй като зависи, както от фазата на инфекцията, така и от срока на бременността при поставяне на диагнозата. Независимо от тези факти, обаче установяването на положителни серологични тестове за сифилис изисква провеждане на лечение с кристален Penicillin и проследяване на майката и детето след раждането.