Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде МКБ G05.2

Засягането на главния или гръбначния мозък в хода на възпалителните процеси се среща сравнително често в клиничната практика. При ангажиране само на главния мозък процесът се означава като енцефалит, докато при ангажиране само на гръбначния мозък от възпалителните промени се говори за миелит. Едновременното засягане на гръбначния и главния мозък от възпалението е известно в клиничната практика като енцефаломиелит.

Причините за развитието на възпалението се подразделят най-общо на неинфекциозни (травми, лекарства, автоимунна генеза и други) и инфекциозни (инфекции с вируси, бактерии, гъбички, паразити и други). Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, се среща сравнително рядко в клиничната практика, като се причинява от определени паразити, протича с развитието на тежки неврологични увреждания и изисква своевременна медицинска намеса за редукция на риска от развитие на сериозни и дългосрочни последици.

Видове, особености, симптоми

Енцефалитът представлява възпаление на главния мозък, като обикновено има клиника с остро начало, фебрилитет (силно повишена температура), огнищни неврологични симптоми с пирамидна, екстрапирамидна и церебеларна характеристика, наличие на главоболие, дезориентация, помрачено съзнание, огнищни или генерализирани епилептични пристъпи, а в тежки случаи може да се развие и кома.

Миелитът е възпаление на гръбначния мозък, което клинично се манифестира с паретични прояви и проводни сетивни нарушения.

Енцефаломиелит е съчетание от клиниката (включително и диагностичните находки) на енцефалит и миелит и протича с по-изразен риск от развитие на усложнения и засягане на други структури.

Етиологията на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде включва възпаление на главния и/или гръбначния мозък при наличието на африканска трипанозома, хронична форма на болестта на Chagas, заразяване със свободно живеещи амеби (развитие на неглериаза), при токсоплазмоза, развитие на еозинофилен менингоенцефалит (при развитие на ангиостронгилоидоза).

Рисковите фактори, съдействащи за развитието на неврологичните увреждания, най-често включва посещение на ендемичен район за съответното заболяване, нисък имунитет (при провеждане на имуносупресивна терапия, при подлежащи системни заболявания, неоплазми, автоимунни нарушения), неглижиране на симптомите на първичната инфекция, някои вредни навици, ниска лична и битова хигиена и други.

Клиниката е разнообразна и зависи предимно от вида и особеностите на етиологичния причинител, както и редица индивидуални фактори от страна на пациента.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при африканска трипанозома

Африканска трипанозомоза е тропическа протозойна инфекция, причинена от T. brucei gambiense (причинител на гамбийската или западноафриканска сънна болест при хората) и T. brucei rhodesiense (причинител на родезийската или източноафриканска сънна болест при хората). Заболяването е епидемично в много райони на Африка, предава се на човек при ухапване от мухата цеце (род Глосина).

Различават се два стадия, а именно паразитемичен (хематогенен) и менингоенцефалитен.

В първия стадий се образува първичен ефект на входната врата под формата на леко болезнен, слабо сърбящ кожен дефект с надлежаща кожа тип портокалова кора, който изчезва след няколко дни, през което време трипанозомите навлизат в кръвта и настъпва генерализирана паразитемия с повишаване на температурата, анемия, увеличени лимфни възли.

При напредване на клиниката заболяването преминава в менингоенцефалитен стадий с упорито главоболие, апатия, сънливост, нарушена координация и рефлексна дейност, лицето е масковидно, долната устна е увиснала и изтича слюнка, походката е мудна, налице е тремор и фибрилерни мускулни потрепвания, сънливостта прогресира, появяват се парализа, ригидност на шийната мускулатура, птоза на клепача и задълбочаване на системното засягане. Болните обикновено умират до две години след началото на втори стадий.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при хронична форма на болестта на Chagas

Болест на Chagas (хронична) с увреждане на нервната система представлява усложнената форма на трансмисивната протозойна инфекция, причинена от Trypanosoma cruzi. Преносители на инфекцията са летящите дървеници от семейство Reduviidae, като болестта се предава на човек при ухапване от преносителя, преливане на заразена кръв, трансплацентарно, както и при поглъщане на храни заразени с причинителя.

Заболяването протича в две фази, а именно остра и хронична. При острата фаза на входната врата се образува слабо болезнен и сърбящ инфилтрат (шагом), като след хематогенна разсейка на причинителя от първичния афект се наблюдават вторични шагоми и макулопапулозен обрив, повишаване на температурата, а при проникване на причинителя през конюнктивата или втриването на заразени продукти в окото се забелязва оток на клепача с конюнктивит (симптом на Романа).

При персистиране на причинителя след няколко седмици заболяването преминава в хронична фаза, която се характеризира с полиорганна симптоматика, като засегнати са нервната система под формата на менингит, менингоенцефалит и енцефалопатия, храносмилателната система с мегаколон и ахалазия, сърдечно-съдовата система се засяга с развитие на дилатативна кардиомиопатия. При физикално изследване налице са признаци на менинго-радикулерно дразнене, главоболие, парези, парализи, а по-късно и на неврит, сензорен и моторен дефицит, деменция.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при свободно живеещи амеби (неглериаза)

Неглериаза се развива при инфектиране с Negleria fowleri. Заразяването се осъществява обикновено при къпане в контаминирани басейни или при консумация на замърсена вода. Заболяването е с много лоша прогноза във връзка с полиорганните увреждания и фулминантен ход на протичане. Входна врата е обонятелният невроепител откъдето амебите достигат нервната система и причиняват гноен лептоменингит и хеморагичен менингоенцефалит. Повърхностният енцефалит е вторичен по отношение процеса в менингите.

Заболяването започва след кратък инкубационен период (до 7 дни), като налице са болки в гърлото, главоболие, температура, гадене, атаксия (нарушена координация), диплопия (двойно виждане), промени в обонянието, възпалителни промени в носната лигавица, признаци на менингорадикулерно дразнене, дезориентация и смъртен изход.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при токсоплазмоза

Токсоплазмозен менингоенцефалит се описва рядко в клиничната практика, но показва сериозна прогноза и риск от тежки усложнения.

Човек се заразява обикновено при контакт с котки или недобре третирани месни продукти. Рискови групи са бременните, имуносупресирани пациенти и новородените (особено недоносените новородени).

Заболяването протича под две форми, а именно вродена и придобита токсоплазмоза. Клиниката на придобитата токсоплазмоза включва увеличени лимфните възли, хориоретинални прояви, менингоенцефалит с менинго-радикулерно дразнене, главоболие, парези, парализи. При вродената форма има полиорганно засягане, менингоенцефалитните прояви може да се наблюдават както при раждането така и в по-късен етап с развитие на менингоенцефалит, хидроцефалия, мозъчни калцификати, налице е ксантохромия на ликвора с плеоцитоза и увеличен белтък, детето изостава в психомоторното развитие.

Еозинофилен менингоенцефалит

Ангиостронгилоидоза, предизвикана от Parastrongylus cantonensis, показва ниска честота на разпространение, но изисква спешна медицинска намеса поради риск от сериозни усложнения.

Angiostrongylus cantonensis е паразитен нематод (кръгъл червей) с водеща роля за възникването на еозинофилен менингит. Заболяването е разпространено в Азия, Индия, Северна и Южна Америка и Аржентина. Нематодът паразитира по плъхове и охлюви и чрез замърсени продукти попада в човека.

При заразяване след хематогенна дисеминация ларвите попадат в менингеалните съдове на нервната система. Началото на еозинофилния менингит се владее от възпалителната реакция с преобладаване на еозинофилите в ликвора и кръвта, налице са локализирани области на гнойна некроза в мозъка.

Пациентите съобщават за главоболие, вратна ригидност, положителни симптоми на менинго-радикулерно дразнене, при директна инвазия на паразита или вследствие мозъчния оток се развиват парализа на черепно-мозъчни нерви с диплопия, ретробулбарна болка. Поради огнищно засягане налице са парестезии, хиперестезии, тазово-резервоарни нарушения и паретични прояви.

Поставяне на диагнозата

Диагнозата на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, е трудна и изисква анализ на епидемиологичната обстановка, данни за консумация на съмнителни храни и напитки, серологично изследване и подробни и задълбочени неврологични изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, диференциране от някои, протичащи със сходни прояви заболявания на централната нервна система, установяване на конкретния етиологичен причинител и съответно опитимизаране на последващия индивидуален терапевтичен план.

Най-често за целта се назначават следните изследвания и подходи:

• анамнеза и неврологичен статус: подробният разпит за престой и пребиваване в ендемичен район, консумация на определени храни и напитки, контакт с болни, ухапвания от насекоми и други има важно значение за изясняване на епидемиологичните особености. Физикалният преглед и особено оценката на общия неврологичен статус насочват към засягане на централната нервна система и подпомагат последващия избор на подходящи изследвания
• лабораторни изследвания: лабораторната диагностика подпомага оценката на общото състояние на пациентите, установяване на отклонения в хемопоезата, електролитния баланс, установяване на маркери на възпалението и други
• лумбална пункция: решаващо значение за диагнозата има ликворното изследване извършено чрез лумбална пункция, като често промените в ликвора са патогномонични за различните заболявания и значително подпомагат диагностиката. С важно значение са промените в макроскопския и микроскопски вид на ликвора, както и последващата лабораторна диагностика на материала
• образна и инструментална диагностика: за уточняване на локализацията, тежестта, степента на засягане и наличието на други усложнения се назначават подходящи образни изследвания, най-често компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс

Диференциална диагноза налага различаване от бактериални и вирусни енцефалити, миелити и енцефаломиелити, простарнствозаемащи процеси в мозъка (абсцес, киста, тумор) и други.

Лечение на заболяването

Терапевтичният подход при енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, е строго индивидуален, като се определя в зависимост от вида и особеностите на изолирания причинител, диагностичните и клинични находки, общото състояние на пациентите, наличието на развили се усложнения и редица други фактори.

Най-общо терапията бива консервативна, като в зависимост от особеностите се подразделя на етиологична (насочена спрямо конкретния причинител) и симптоматична (с основна цел облекчаване проявите при отделните пациенти).

Лечението на болестта обикновено включва някои от следните мерки и средства:

• етиологично лечение: прилага се подходяща комбинация от съответните антипаразитни, антиинфекциозни средства, при нужда може да се включат и антибиотици, като в зависимост от състоянието на болния могат да се прилагат инжекционно или перорално до постигане на желаните ефекти
• симптоматични средства: за облекчаване признаците на болестта се назначават подходящи симптоматични лекарства, най-често от групата на противовъзпалителните средства, антипиретиците, аналгетиците, ноотропните лекарства, витаминни добавки, като се препоръчва и адекватна рехидратация за намаляване риска от допълнителни усложнения, корекция на електролитния баланс и алкално-киселинното равновесие и други
• лечение на усложненията: може да се наложи включване към лечението на кортикостероиди, диуретици, антидепресанти, антиконвулсивни средства, извършване на плазмафереза и други в зависимост от вида и особеностите на развилите се усложнения
• допълнителна терапия: за подпомагане на възстановяването на пациентите след прекаран енцефалит, миелит или енцефаломиелит може да се наложи допълнително лечение с подходящи медикаменти, витаминни добавки, физиотерапия и рехабилитация и други

Прогнозата при енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, се определя строго индивидуално, като важно прогностично значение имат видът, особеностите и навременното откриване на инфекцията, както и терапевтичният отговор от страна на засегнатия към приложеното лечение.

Профилактиката е обща и включва подобряване на личната и битова хигиена, контрол над питейната вода, избягване на ендемични за инфекциите райони или използване на лични предпазни средства, контрол и лечение на налични подлежащи заболявания, своевременна консултация със специалист при първи признаци на инфекция.

Заглавно изображение: freepik.com