Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Инфекции, предавани предимно по полов път Късен сифилис Невросифилис, неуточнен

Невросифилис, неуточнен МКБ A52.3

Невросифилис, неуточнен МКБ A52.3 - изображение

Сифилисът е хронично системно заболяване с цикличен ход и редуващи се активно изявени и скрити периоди.

Сифилисът се причинява от Treponema pallidum (бледата спирохета), която е много подвижна, показва значителна устойчивост във външните условия, но бързо загива при изсушаване и високи температури.

Независимо от последните данни за цитотоксичното действие на трепонемите върху клетки от бозайници, сифилисът е инвазивна болест. Попаднали в организма, трепонемите първоначално се акумулират в мястото на инокулация, впоследствие се разпространяват в съседство благодарение на активните си движения, а чрез кръвната циркулация достигат и се установяват в различни органи, включително и централната нервна система. В резултат на настъпилата спирохетемия клиничната симптоматика е многообразна.

Засягането на централната нервна система от сифилиса се означава като невросифилис, неуточнен. Той може да възникне във всеки период на заболяването, но е най-характерен за късния сифилис. Обикновено се дължи на нелекувана или неправилно лекувана инфекция.

Препоръчва се системно серологично изследване на болните с неврологична симптоматика, с цел да не се пропусне наличието на невросифилис.

В хронологичен план пораженията на нервната система се делят на ранен невросифилис (до 5 години от началото на болестта) и късен невросифилис.

Проявите на ранния невросифилис са менингит и менингоенцефалит. През фазите на спирохетемия трепонемите попадат в арахноидалното пространство, като засягат менингите, но невинаги това се изявява клинично. Налице е асимптомен менингит, който се развива 8 - 10 от началото на заболяването и може да продължи 2-3 години. Клиничната картина протича с главоболие, намаление на слуха и дискретни прояви на неврит на зрителния нерв. Диагнозата на ранния невросифилис се базира на резултатите от лабораторните изследвания.

Късният сифилис на централната нервна система се развива 5 - 10 или повече години след заразяването и може да се представи със съдови, гумозни и дегенеративно-паренхиматозни изменения.

Базален гумозен менингит - наблюдават се сифилитични гуми на централната нервна система. Процесът има инфилтративно-гумозен характер, разполага се по мозъчната основа, като обхваща съдовете и черепно-мозъчните нерви.

Съдов невросифилис - най-често са обхванати артериите по мозъчната основа (сифилитичен ендартериит) и особено средната мозъчна артерия, но се среща и ендартериит на малките корови съдове и шийния отдел на гръбначния мозък.

Клиничната картина зависи от това кой е и колко е голям засегнатия клон. Възможно е формиране на аневризми и развитие на инсулт.

Tabes dorsalis - спада към паренхиматозните промени и се проявява със симптоми (възбудни, а впоследствие отпадни) от страна на задните коренчета, задните стълбци и зрителните нерви.

Основните клинични прояви са стрелкащи невралгични болки, особено нощем, често имитиращи заболявания на вътрешните органи (т.нар. висцерални кризи), като язва на стомаха, холелитиаза, ренална колика, болезнени позиви за уриниране, спастична кашлица и др. Загубата на дълбока сетивност и кожната сетивност, мускулната хипотония и сухожилната арефлексия са важни за диагнозата симптоми. Зрението отслабва, появяват се промени в цветоусещането, но най-важен е симптомът на Argyll Robertson - липса на зенична реакция към светлина при запазени възможности за акомодация и конвергенция. Характерни за тази форма на невросифилис са трофичните смущения по костите и ставите (стави на Charcot) и протичането на остри процеси, без това да предизвиква болка (т.е. обратно на висцералните кризи). Наблюдават се също и психични отклонения с делирен и аментивен характер, но те не са специфични.

Прогресивна парализа - дължи се на дегенеративно поражение на главния мозък с преобладаване на психичните разстройства. В еволюцията на това състояние се различават три стадия. В началния стадий се установяват лесна умствена умора, раздразнителност, главоболие, безсъние. Постепенно се появяват и задълбочават проявите на деменция, отслабване на паметта, безкритичност, смущения в зрението, говора, координацията, откриват се анизокория и симптомът на Argyll-Robertson. Болните не могат да се грижат сами за себе си, изпускат се по малка и голяма нужда, отслабват на тегло. Външният им занемарен вид силно контрастира с манията им за величие, богатство и т.н. В последния стадий се отбелязва дълбока деменция, парализи, трофични язви до пълно изтощение и обикновено пациентите загиват от вторични инфекции и сепсис.

При невросифилис, неуточнен ликворното изследване показва наличие на повишен белтък, ляв тип колоидна крива, умерена левкоцитна плеоцитоза, положителни серологични реакции за сифилис.

Диагнозата се поставя на базата на снетата анамнеза, клиничните данни, серологичните проби, изследването на ликвора.

Лечението се провежда с антибиотици - високи дози пеницилин, прилагат се кортикостероиди по лекарска преценка, симптоматични средства, имуностимулиращи средства.

3.8, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Невросифилис, неуточнен МКБ A52.3

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Невросифилис, неуточнен МКБ A52.3

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО