PFAPA синдром

› Въведение

› Какво представлява PFAPA синдром?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

PFAPA синдромът представлява автоинфламаторно заболяване, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на висока температура, афти в устата, фарингит и увеличени шийни лимфни възли. Най-често засяга деца под 5-годишна възраст, като състоянието протича циклично, с напълно безсимптомни периоди между пристъпите. Причината не е напълно изяснена, но се свързва с нарушения във вродения имунен отговор. Диагнозата се поставя клинично след изключване на други заболявания. Въпреки честите пристъпи, прогнозата обикновено е много добра и заболяването често отзвучава спонтанно с възрастта.

Какво представлява PFAPA синдром?

PFAPA синдромът (Periodic Fever, Aphthous Stomatitis, Pharyngitis, Adenitis syndrome) представлява рядък автоинфламаторен синдром в детска възраст, характеризиращ се с повтарящи се епизоди на висока температура, придружени от афти в устната кухина, възпалено гърло и увеличени шийни лимфни възли.

Името PFAPA произлиза от английските наименования на основните прояви на заболяването (в превод абревиатурата означава периодична температура, афтозен стоматит, фарингит, лимфаденит).

Синдромът е описан за първи път през 1987 година и днес се счита за най-честия синдром на периодична температура при деца. Най-често се проявява преди 5-годишна възраст, като момчетата и момичетата се засягат приблизително еднакво.

Характерна особеност на PFAPA са цикличните пристъпи, които се появяват през относително равни интервали, обикновено на всеки 3 до 8 седмици. По време на пристъпите детето има висока температура, но между отделните епизоди е напълно здраво, с нормален растеж и развитие.

PFAPA синдромът не е инфекциозно заболяване и не се причинява от бактерии или вируси, въпреки че симптомите често наподобяват повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища. Заболяването се свързва с нарушения в регулацията на вродения имунен отговор и свръхпродукция на провъзпалителни цитокини.

Причини и рискови фактори

Точната причина за развитието на PFAPA синдрома все още не е напълно изяснена. Смята се, че заболяването възниква вследствие на дисрегулация на вродения имунитет, при която организмът развива прекомерен възпалителен отговор без наличие на реална инфекция.

За разлика от класическите автоимунни заболявания, при PFAPA не се установява образуване на автоантитела. Вместо това се наблюдава повишена активност на възпалителни медиатори, особено интерлевкин-1, интерлевкин-6 и тумор-некротизиращ фактор алфа, които участват в развитието на температурата и възпалението.

Предполага се участие на няколко механизма, а именно свръхактивност на вродения имунен отговор, нарушена регулация на цитокиновата продукция, генетична предразположеност и абнормен имунен отговор към често срещани инфекциозни стимули.

Някои проучвания показват, че при част от пациентите може да има фамилна обремененост с автоинфламаторни заболявания или рецидивиращи фебрилни състояния, което предполага генетичен компонент.

По-висок риск от развитие на PFAPA е налице в ранна детска възраст (най-често между 2 и 5 години), при фамилна анамнеза за периодични температурни синдроми, при наличие на рецидивиращи тонзилити или инфекции на горните дихателни пътища.

Не са установени връзки между PFAPA и имунен дефицит, лоша хигиена, хранителни фактори, ваксини или заразяване от други хора.

Симптоми

Основният симптом на PFAPA синдрома са повтарящите се пристъпи на висока температура, които започват внезапно и обикновено продължават от 3 до 7 дни. Епизодите се появяват периодично, често през сравнително еднакви интервали от време, например на всеки 4 до 6 седмици.

По време на пристъпите детето изглежда видимо болно, но между отделните епизоди е напълно здраво и без остатъчни симптоми.

Основните симптоми при PFAPA синдрома могат да включват:

• висока температура: температурата често е много висока и обикновено се повлиява слабо от стандартни антипиретици. Фебрилитетът е водещата проява на заболяването и често е придружен от отпадналост и раздразнителност
• афтозен стоматит: при много деца се появяват болезнени афти по лигавицата на устната кухина, най-често по вътрешната страна на устните, бузите или езика. Афтите обикновено са малки, но могат да затруднят храненето и приема на течности
• фарингит: възпалението на гърлото е честа находка и често наподобява бактериален тонзилофарингит. Наблюдават се зачервяване, уголемени сливици и болка при преглъщане, като въпреки сходството със стрептококова инфекция, микробиологичните изследвания обикновено са отрицателни
• шиен лимфаденит: типично е увеличаването на лимфните възли в областта на шията, като могат да бъдат болезнени при палпация
• допълнителни симптоми: освен класическата триада, при някои пациенти могат да се наблюдават главоболие, мускулни и ставни болки, коремна болка, гадене и повръщане, намален апетит, обща отпадналост, втрисане, раздразнителност и нарушения на съня

Важна особеност на състоянието е, че пристъпите се повтарят циклично, детето е напълно безсимптомно между епизодите, растежът и развитието протичат нормално, антибиотичното лечение обикновено няма ефект и симптомите често се повлияват бързо след прием на кортикостероиди.

Усложнения

PFAPA синдромът обикновено има доброкачествен ход и рядко води до трайни увреждания или тежки усложнения. Въпреки това честите пристъпи могат да окажат значително влияние върху качеството на живот на детето и неговото семейство:

• дехидратация: високата температура, болката в гърлото и афтите могат да доведат до намален прием на течности и храна, особено при малките деца, в резултат на което може да се стигне до обезводняване
• нарушено качество на живот: повтарящите се епизоди на заболяването често водят до отсъствия от детска градина или училище, нарушения в съня, хронична умора, повишен стрес при родителите, затруднения в ежедневните дейности
• ненужно антибиотично лечение: поради сходството с бактериални инфекции много деца получават многократни курсове с антибиотици преди поставяне на диагнозата. Това може да увеличи риска от антибиотична резистентност, нежелани лекарствени реакции, нарушения в чревната микробиота

При често приложение на кортикостероиди е възможно скъсяване на интервалите между пристъпите, потенциален риск от стероидни нежелани реакции при продължителна употреба.

След тонзилектомия могат да възникнат стандартните следоперативни усложнения като кървене, болка и инфекции, макар че процедурата обикновено се понася добре.

Честите пристъпи и неясната диагноза понякога предизвикват тревожност както у детето, така и у неговите родители. Продължителният диагностичен процес може да доведе до чувство на несигурност и емоционално изтощение.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при PFAPA синдрома се поставя основно въз основа на клиничната картина и характерното циклично протичане на заболяването. Не съществува специфичен лабораторен тест, който еднозначно да потвърди диагнозата.

Обикновено диагнозата се подозира при деца с повтарящи се епизоди на висока температура, съчетани с афтозен стоматит, фарингит и шийна лимфаденопатия, при липса на доказана инфекция и с напълно добро общо състояние между пристъпите:

• разпит и преглед: PFAPA синдромът се предполага при наличие на периодични пристъпи на висока температура, начало преди 5-годишна възраст, наличие на поне един от следните симптоми, а именно афтозен стоматит, фарингит, шийна аденопатия, липса на инфекция или друг обясним причинител, нормален растеж и развитие, липса на симптоми между пристъпите
• лабораторни изследвания: по време на фебрилните епизоди често се установяват неспецифични белези на възпаление, като левкоцитоза, повишени стойности на C-реактивния протеин, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), повишен серумен амилоид А. След преминаване на пристъпа лабораторните показатели обикновено се нормализират
• други изследвания: могат да бъдат назначени и допълнителни изследвания с цел изключване на други заболявания, като гърлен секрет, бърз тест за Streptococcus pyogenes, вирусологични изследвания, имунологични тестове, чернодробни и бъбречни показатели

PFAPA синдромът трябва да бъде разграничен от редица заболявания, които протичат с рецидивираща температура, като най-често се обсъждат стрептококов тонзилит, вирусни инфекции, инфекциозна мононуклеоза, но също и от циклична неутропения, някои наследствени автоинфламаторни синдроми.

Лечение

Лечението при PFAPA синдрома е насочено към овладяване на симптомите, намаляване честотата на пристъпите и подобряване качеството на живот. При много деца заболяването постепенно отзвучава спонтанно с възрастта.

Основните терапевтични мерки включват:

• кортикостероиди: еднократното приложение на кортикостероиди по време на пристъп е едно от най-ефективните средства за бързо овладяване на симптомите, като най-често се използват преднизолон и бетаметазон. Температурата и останалите симптоми често се подобряват в рамките на няколко часа след приема
• симптоматично лечение: за контрол на температурата и дискомфорта могат да се прилагат парацетамол, ибупрофен, достатъчен прием на течности, щадящ хранителен режим. Антибиотиците обикновено не са ефективни, освен при доказана бактериална инфекция
• профилактични мерки: при чести или тежки пристъпи понякога се обсъжда профилактична терапия, като опции на избор са колхицин, циметидин, биологични средства, насочени срещу интерлевкини-1 (в редки и резистентни случаи), но данните за ефективността им са ограничени и терапията следва строго да се индивидуализира
• тонзилектомия: при някои деца хирургичното отстраняване на сливиците (с или без аденоидектомия) води до значително намаляване или пълно изчезване на пристъпите. Тонзилектомията се обсъжда при чести и тежки епизоди, значително нарушено качество на живот, недостатъчен ефект от медикаментозното лечение

Децата с PFAPA обикновено се проследяват периодично за честота и тежест на пристъпите, растеж и развитие, необходимост от промяна на терапията, поява на атипични симптоми, насочващи към друго заболяване.

Прогноза

PFAPA синдромът обикновено има благоприятна прогноза. При повечето деца заболяването постепенно се самоограничава и изчезва спонтанно до юношеска възраст, без да води до трайни увреждания или нарушения в растежа и развитието. Между пристъпите децата са в добро общо състояние и с нормална физическа активност.

Изображения: freepik.com