Дисеминирана херпес-вирусна болест МКБ B00.7

Вирусите от семейството на херпес симплекс, а именно herpes simplex virus (HSV-1, HSV-2) тип 1 и тип 2 са причинители на голям брой заболявания по човек с различна локализация, като в масовия случай се засягат кожата и лигавиците.

Болестта протича като първична инфекция (отличаваща се с по-агресивен характер и висок риск от усложнения) или като рецидив, при активиране на латентна инфекция вследствие от остро понижение на имунитета.

Първичната инфекция при определени рискови групи пациенти в редки случаи води до генерализиране на процеса под формата на дисеминирана херпес-вирусна болест, известна още като херпес-вирусна септицемия.

Тази форма на болестта се отличава с тежко протичане, ангажиране на редица структури, по-малки терапевтични възможности и неблагоприятна прогноза.

Дисеминирана херпес-вирусна болест: особености, симптоми

Изложени на повишен риска са малките деца (под пет годишна възраст), възрастните пациенти (над 60 годишна възраст), пациентите с изразен имунен дефицит в резултат от продължителна терапия с кортикостероиди, подлежащо злокачествено новообразувание, тежко системно заболяване, след изтощителна химиотерапия и други.

Не се наблюдават различия в честотата на засягане между мъжкия и женския пол, както и между отделните раси и етноси.

Заразяването се осъществява по различни механизми в зависимост от типа на вируса. Така например заразяването с херпес симплекс вирус тип 1 се осъществява по контактен път, след пряк контакт с болен или при непряк контакт с контаминирани предмети и повърхности, докато заразяването с вируса на херпес симплекс тип 2 се осъществява по полов път (след незащитен сексуален контакт), като е възможно и заразяване на новороденото по време на раждане, поради което се препоръчва жените с генитален херпес да раждат с цезарово сечение.

След заразяването е необходимо време (инкубационен период) за развитието на вирусите и изявата на първите клинични признаци, което за херпес симплекс инфекцията е от порядъка на една до три седмици (често между 5 и 12 дни).

Дисеминираната форма на заболяването обикновено се явява усложнение на някоя от другите форми на болестта (херпесна екзема, херпес-вирусен везикуларен дерматит, херпес-вирусен гингивостоматит и фаринготонзилит и други).

Генерализирането на инфекцията се отличава с по-тежки клинични прояви и включва някои от следните признаци:

• характерен везикулозен обрив по кожата
• характерен обрив по лигавиците (на устната кухина, на половите органи)
• общо неразположение, мускулна слабост, изтощение
• главоболие, гадене, повръщане
• повишение на телесната температура
• при малките деца е възможно увеличение на лимфните възли
• увреждане на черния дроб (хепатомегалия)

Обривът се разпространява по кожата на цялото тяло, като локализирани, често изолирани везикули преминава в дисеминиран обрив, често с формиране на ерозии, язви и разранявания по кожата.

Засегнати са лигавиците на устната кухина и половите органи, като везикулите често са болезнени и показват склонност към сливане и формиране на по-големи огнища.

Обривните единици са сърбящи, болезнени, леко надигнати, изпълнени с бистра или жълтеникава течност.

При херпес-вирусната септицемия вирусите проникват в системната циркулация, като могат да достигнат до всеки орган и система, причинявайки различни по тежест увреждания.

Общото състояние на болния бързо се влошава, като при засягане и на централната нервна система е възможно развитие на прекоматозно и/или коматозно състояние.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания (Херпес вирусни [herpes simplex] инфекции).

Диагностициране на болестта

Поставянето на диагнозата при дисеминирана херпес-вирусна болест е комплексно и включва подробна анамнеза и физикален преглед (данните от разпита и физикалните находки варират от оскъдни и слабо информативни до специфични и насочващи към болестта), лабораторни изследвания (често са налице промени в белия и/или червения кръвен ред, възможно е увеличение на чернодробните ензими), образна диагностика (ехография, компютърна томография).

С висока диагностична стойност са вирусологичните изследвания, като е необходим материал от различни телесни течности (кръв, ликвор, слюнка), натривка от обрива и прилагането на различни методики за откриването на етиологичните агенти (флуоресцентно изследване, полимеразна верижна реакция и други).

Диференциалната диагноза при херпес-вирусна септицемия е широка и включва различаване от заболявания със сходно протичане, каквито са например варицела, херпес зостер инфекция, импетиго, цитомегаловирусна болест и други.

Лечение на заболяването

Лечението включва своевременно приложение на антивирусни лекарства (валацикловир, ацикловир) в достатъчно високи дози за достатъчно продължителен период.

При съмнения за вторична бактериална инфекция е възможно приложение на подходящи антибиотици, а при тежко увредено общо състояние по медицински показания е уместно включването на кортикостероиди по схема.

Симптоматичните медикаменти включват аналгетици (обезболяващи средства), препарати за овладяване на електролитни нарушения и повишената температура, при необходимост и противовъзпалителни средства. Обривът се третира локално с подходящи препарати, като е необходима и антисептична обработка.

За ускоряване на възстановителните процеси и епителизацията се прилагат витаминни добавки, аминокиселини, а при невъзможност за прием на храна през устата е необходимо парентерално хранене.

Прогнозата при дисеминирана херпес-вирусна болест е сериозна, като липсата на своевременно откриване и лечение на състоянието повишава значително рисковете от развитие на застрашаващи живота на пациента усложнения.