Херпесна екзема МКБ B00.0

Екземите в масовия случай водят до наличие на различен по локализация и тежест обрив, сърбеж, раздразнение и сухота на кожата. Различни агенти водят до обостряне на симптоматиката, като роля играят храни, прием на медикаменти, емоционален статус, наличие на подлежащи заболявания.

Рядко наблюдавана форма в клиничната практика, но с голямо значение поради риска от фатален изход, е така наречената херпесна екзема.

Херпесна екзема: причинител, особености, симптоми

Състоянието може да засегне всички възрастови групи, без съществени различия между представителите на двата пола и различните раси, но най-често боледуват малките деца, подрастващите и лицата с наличие на атопичен дерматит, подлежаща имунна супресия, независимо от етиологията (продължителен прием на кортикостероиди, имуносупресанти, след химиотерапия, при наличие на злокачествени новообразувания, HIV). Рискови фактори, особено за детската възраст, са също изгаряния, пемфигус, mycosis fungoides и други.

Специфични етиологични агенти най-често се вирусите от семейството на херпес симплекс. HSV-1 (херпес симплекс вирус тип 1) се асоциира с развитието на орален херпес, разположен най-често в областта на устните) в комбинация с типичните за настинка прояви, като болестта е силно заразна, а предаването се осъществява при пряк контакт, споделяне на лични вещи.

По-рядко причинител на този вид екзема е HSV-2 (херпес симплекс вирус тип 2), по-известен като генитален херпес, предаван главно по полов път, при липса на предпазни средства (презервативи).

В редки случаи причинители на състоянието могат да бъдат и други вируси, като например коксаки вирус А16, по-известен като причинител на болестта ръка-крак-уста.

Херпесната екзема е известна още и като варицелиформена Капоши ерупция във връзка с първия човек, описал заболяването, а именно Kaposi през 1887 година, възприемайки я като усложнение на варицела.

Екземата обикновено е проява на първичната инфекция и възниква след инкубационен период средно между 5 и 12 дни след контакт с болен от херпес симплекс инфекция.

Инфекцията прониква през увредената кожа вследствие на разчесване на сърбящите дерматози като екземи, пруриго, строфулус, скабиес и други. Засягат се болни с несърбящи дерматози като acne vulgaris, morbus Darier, а понякога не се установяват кожни заболявания.

Вирусите попадат чрез хетеро- или автоинокулация при налична вече първична инфекция у деца с херпес-вирусен гингивостоматит, фаринготонзилит или херпес симплекс.

Клиничната изява на варицелиформена Капоши ерупция започва с наличието на пръснати, в определени места групирани везикули, най-често по лицето, шията и горните крайници. Повечето от обривите са в еднакъв стадий на развитие (мономорфен обрив), но на пристъпи се проявяват нови ерупции.

Мехурчетата се превръщат в пустули в рамките на два до три дни, хлътват в центъра, сливат се и се разширяват периферно. Кожата в областта на обривите е зачервена и оточна. Обривите по кожата и лигавиците са болезнени, парещи, понякога сърбящи.

Освен характерния обрив често са налице и други, общи прояви, като например засягане на лимфните възли, повишение на телесната температура, втрисане, общо неразположение, повишена раздразнителност, гадене.

Регионалните лимфни възли често се засягат в хода на инфекцията под формата на болезнена лимфонодулопатия (увеличени в различна степен, с лека до изразена болезненост).

Болните са отпаднали, с интоксикиран вид, често дехидратирани, сънливи, като проявите са особено изразени при появата на обривните единици.

При липса на своевременна диагностика и адекватна терапия на състоянието, особено при малки деца и лица с екстремно намалена индивидуална имунологична резистентност, е възможно развитие на различни по тежест усложнения:

• вторична инфекция: разчесването на обривите благоприятства проникването на различни бактериални агенти, като най-честите причинители на вторична инфекция са стафилококите и стрептококите, водещи до импетиго, целулит и други усложнения
• увреждане на очните структури: херпесните вирусите засягат роговицата, често причинявайки кератит, който при липса на адекватна терапия може да причини слепота
• увреждане на други органи и системи: при разпространение на инфекцията е възможно засягане на белия дроб, черния дроб, мозъка

Често след отшумяване (лечение) на болестта остават белези по кожата, които изискват подходящо третиране.

Поставяне на диагнозата при херпесна екзема

Диагностицирането на херпесна екзема се основава на анализа на информацията, получена в резултат от различните методи на изследване, а именно разпит и преглед на болния (наличие на рискови фактори, характерен мономорфен обрив), лабораторни изследвания (възможна е промяна в показателите на белия кръвен ред като отговор на организма спрямо болестния процес).

За доказване на причинителите е необходима натривка от активна обривна единица и нейното вирусологично изследване, като за целта се използват методите на посявка, полимеразна верижна реакция (PCR), директна флуоресценция и други. Резултатите от кожната биопсия показват значителни патологични изменения в засегнатия участък.

При съмнения за усложнения се препоръчва преглед от офталмолог, образна диагностика за установяване на увреждания в други органи.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на състоянието от други кожни заболявания с вирусен, бактериален, микотичен, автоимунен или неопластичен характер.

Лечение при херпесна екзема

Лечението при херпесна екзема включва комплексен и индивидуален подход при всички пациенти, като с особено внимание се третират малките деца.

Този тип дерматологичен проблем е едно от малкото спешни състояния, изискващи своевременни мерки, поради потенциалния риск от фатален, летален изход при разпространение на инфекцията и ангажиране на други системи.

Прилагат се антивирусни лекарства, насочени спрямо херпесните вируси, а именно ацикловир или валацикловир. При приложение на перорален ацикловир дозата най-често е от порядъка на 400 до 800 милиграма в петкратен прием, докато валацикловир се приема в доза един грам два пъти дневно за период от 10 до 14 дни или до зарастване на кожните лезии. При тежки случаи и невъзможност за перорален прием се прилага парентерален ацикловир.

При наличие на вторична бактериална инфекция се прилагат съответните антибиотици след извършване на антибиограма и определяне на тяхната чувствителност.

Локалните (и системни) кортикостероиди не се препоръчват рутинно, но при тежки форми на болестта тяхната употреба е уместна във връзка с изразения им противовъзпалителен, антиалергичен и имуносупресивен ефект (особено ефективни са при атопичен дерматит във връзка с автоимунния характер на болестта).

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на проявите, възрастта на пациента, наличието на усложнения и други подлежащи заболявания. Инфекцията показва склонност към рецидиви, но те се отличават с по-слаба проява на клиничните признаци.

Профилактиката включва неспецифични мерки, като използване на презервативи при полов контакт, повишаване на здравната култура, информираност и лична хигиена, използване само на собствените лични вещи, избягване на контакт с болни лица.