Херпес-вирусен гингивостоматит и фаринготонзилит МКБ B00.2

Вирусните заболявания са широко разпространени, засягайки милиони хора ежегодно в световен мащаб. С особено висока честота са заболяванията, предизвикани от вирусите на семейство херпес симплекс (herpes simplex), които засягат в масовия случай детската популация и лицата в активна възраст, протичайки под различни форми.

Инфекциите са разпространени в световен мащаб, като засягат в еднаква степен представителите на двата пола и различните раси.

Херпес-вирусен гингивостоматит и фаринготонзилит (херпес-вирусен фарингит) представляват първична инфекция у деца между една и пет години, характеризираща се с остро протичане, ангажиране на устната лигавица и наличие на неспецифични, общи прояви.

Заболяването се причинява от Herpes simplex virus, най-често тип 1, в редки случаи и тип 2.

Заразяването се осъществява предимно по контактен път в резултат от директен контакт с болен човек или при индиректен контакт с негови предмети и контаминирани повърхности.

Инкубационният период (времето необходимо за размножаването на вирусите, ангажирането на съответните органи и първите обективни клинични признаци) е до една седмица (между два и седем дни).

Клиничното протичане на заболяването започва с характерни прояви, включващи поява на зачервяване на лигавицата на устната кухина, подуване и развитие на многобройни везикули с малки размери, пълни с бистра течност, които бързо прогресират, развивайки се в болезнени, често кървящи ерозии и разязвявания.

Ерзоиите показват тенденция за групиране и често стават причина за по-големи раневи области в устната кухина, повишено слюноотделяне, лош дъх.

Освен характерен обрив при много пациенти са налице и неспецифични признаци, като засягане на лимфните възли, общо неразположение, повишена раздразнителност.

Регионалните лимфни възли (в областта на шията, по-рядко аксиларните, по изключение и други групи) са болезнени при палпация, с увеличени размери и разнородна консистенция. Телесната температура се повишава, като може да достигне екстремни стойности и се съпътства от отпадналост, раздразнителност, безапетитие. При по-тежки форми са налице главоболие, гадене, повръщане, болка в корема, диария.

Загубата на апетит често се дължи на наличието на болезнени ерозии, които силно затрудняват храненето, дори приема на течности.

Най-често като усложнение на херпес-вирусен гингивостоматит и фаринготонзилит се развива бактериална или кандидозна суперинфекция на лигавиците, бактериален лимфаденит, понякога с развитие на абсцес на засегнатите регионални лимфни възли. При деца с увреден имунитет херпетичният обрив се разпростира към гърлото, развива се херпес-вирусен фарингит, засяга се хранопроводът, трахеята, като рискът от вторична инфекция е висок.

Острите еритемни процеси преминават за около една до две седмици (най-често десет дни), едновременно с което затихват и общите прояви.

Рецидивите с тази локализация са редки и обикновено значително по-леки от първичната инфекция.

Изключително редки усложнения са херпетичният менингит и менингоенцефалит, отличаващи се с изключително тежко протичане.

Афтоидът на Pospischill-Feyrter се разглежда като генерализирана форма на херпес-вирусен гингивостоматит при деца със силно понижена индивидуална имунологична резистентност в резултат от подлежащо инфекциозно заболяване, като например морбили, скарлатина, варицела, рубеола, заушка и други, а също и при злокачествени заболявания, вроден сифилис, автоимунни и неоплстични заболявания.

Херпетичните промени започват, засягайки освен лигавицата на устатата и гърлото, но също и лигавицата на хранопровода и трахеята, засяга се и областта около гениталиите. Обривите по кожата са херпетиформени, но везикулите се разширяват периферно и се сливат в мехури или пустули в периферията.

По лигавиците ерозиите са покрити белезникави или сивкави, понякога дифтероидни налепи и са силно болезнени, причинявайки изключителен дискомфорт. Те са пръснати и обширни или групирани и локализирани, на места с тенденция към сливане и са разположени върху зачервена и оточна лигавица.

Общите прояви (температура, втрисане, стомашно-чревни нарушения, главоболие) съпътстват, понякога предхождат енантема и екзантема. Регионалните лимфни възли са увеличени и силно болезнени.

Заболяването преминава за период от приблизително две до три, в много редки случаи четири седмици.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания (Херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции).

Диференциалната диагноза е широка, включвайки заболявания с инфекциозна (заразяване с гъбички, бактерии, вируси, протозои) или неинфекциозна (автоимунни, неопластични, токсични състояния) етиология.

За поставяне на диагнозата при херпес-вирусен гингивостоматит и фаринготонзилит е необходим обстоен разпит и преглед на пациента, обстоен анализ на резултатите от лабораторните изследвания, като с особено висока информационна и диагностична стойност са данните от вирусологичните изследвания, за които е необходима натривка от активна обривна единица. При наличие на данни за увреждания на вътрешните органи или при наличие на неврологична симптоматика се препоръчва образна диагностика.

Лечението при тази форма на вирусна инфекция е комплексно с индивидуален подход, като с особено внимание се разглеждат случаите при наличие на други заболявания и рискови фактори.

Прилагат се антивирусни лекарства (ацикловир, валацикловир), като дозата се съобразява с възрастта на пациента.

При невъзможност за перорален прием на лекарствата, последните се прилагат парентерално.

Необходима е антиспетична обработка на разраняванията и разязвяванията в устната кухина. При наличие на вторична бактериална инфекция след извършване на антибиограма (определяне на чувствителността към антибиотици и химиотерапевтици на съответните бактериални агенти) се назначават антибиотици по схема.

При необходимост се прилагат симптоматични средства, като например обезболяващи, средства за понижение на телесната температура, противовъзпалителни средства. Най-често се прилагат ибупрофен, парацетамол и техните производни в удобна за пациентите форма. При лица под 18 години не се препоръчва употребата на аспирин, поради риск от развитие на тежки усложнения с дългосрочни последици.

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта на клиничните прояви, възрастта на пациента, наличието на рискови фактори, утежняващи протичането.