Други форми на херпес-вирусна инфекция МКБ B00.8

Заболяванията, предизвикани от инфекциозните агенти от семейството на херпес симплекс вирусите, протичат с полиморфни клинични прояви и често ангажират кожата и лигавиците.

Херпес симплекс вирус тип 1 и тип 2 поразяват кожата и лигавиците с развитие на характерен везикулозен обрив с локализиран или генерализиран вид.

В редки случаи е възможно протичане под формата на други форми на херпес-вирусна инфекция, а именно като херпес-вирусен хепатит или възпаление на меките дистални фаланги на пръстите.

Особености и симптоми на болестта

Засягат се предимно лица с понижена имунологична резистентност в резултат от различни етиологични причини, като например продължителен прием на медикаменти (кортикостероиди, антибиотици, химиотерапия), подлежащи злокачествени заболявания или системни инфекции (ХИВ, туберкулоза). Повишен риск е налице в детска възраст, по време на бременност и след 60 години (наличие на редица други подлежащи заболявания).

В еднаква степен се засягат представителите на двата пола, без разлики по отношение на расова и етническа принадлежност.

Инфекцията протича като първична (при първа среща с етиологичните агенти) или като рецидив на латентна инфекция, активирана в резултат от спад на имунитета.

Заразяването с херпес симплекс вирусите се осъществява по контактен път (характерен за херпес симплекс вирус тип 1) или по полов път (характерен за херпес симплекс вирус тип 2), като е възможно и заразяване на новороденото с последния по време на раждането.

Инкубационният период (времето от експозицията и проникването на вирусите до първите признаци на болестта) е най-често в рамките на 5 до 15 дни, като може да варира при отделните пациенти и при отделните форми на болестта.

Клиничната картина е полиморфна, като може да липсват типичните за болестта кожни промени, но може и да се изявени в силна степен.

Хепатит, предизвикан от херпесна инфекция, е рядко заболяване, но има фулминантен ход и лоша прогноза. Херпесният хепатит протича като останалите вирусни хепатити, но се развива на фона на септично състояние най-често.

Характеризира се с тежест в дясно подребрие (в резултат от увеличените размери на черния дроб), диспептични прояви, иктер (пожълтяване на кожата, склерите на очите, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията), увеличени чернодробни ензими и билирубин. Често са налице общо неразположение, мускулна слабост, главоболие, повишение на телесната температура, по-рядко са налице увеличение на лимфните възли, засягане и на други органи.

Хепатитът често се явява като усложнение на другите, по-често срещани в практиката форми на болестта, като при изразен имунен дефицит може да стане причина за развитието на остра чернодробна недостатъчност.

Характерна е бърза прогресия на процеса с развитие на енцефалопатия и коагулопатия, с характерните за тях симптоми.

Повече за херпес-вирусен хепатит може да намерите в раздел Заболявания (МКБ К77.0 Увреждане на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде).

При херпес-вирусно възпаление на меките дистални фаланги на пръстите се наблюдават неспецифични промени, често с придружаващ обрив в областта на ръцете, като състоянието се среща по-често при определени рискови професии и ниска лична хигиена.

Диагностициране на болестта

Поставянето на диагнозата при други форми на херпес-вирусна инфекция се осъществява въз основа на различните методи и диагностични подходи, като с най-голямо значение са анамнеза, физикален преглед, лабораторни изследвания, вирусологична диагностика и образни методи на изследване.

Разпитът и прегледът на болния е възможно да са слабо информативни, с оскъдни прояви. Лабораторно при част от пациентите са налице промени в белия кръвен ред, повишение на чернодробните ензими и билирубина. С висока информативна стойност са вирусологичните изследвания за доказване на специфичните причинители. Образната диагностика при херпес-вирусен хепатит се прилага с цел установяване на нанесените от болестта увреждания в структурите на черния дроб, като най-често се извършва ехография на корем, компютърна томография.

Диференциалната диагноза налага разграничаване от другите видове вирусен хепатит, заболявания на черния дроб с неинфекциозна етиология (резултат от интоксикация, автоимунен или неопластичен процес).

Лечение на болестта

Лечението при други форми на херпес-вирусна инфекция е насочено към потискане развитието на етиологичните агенти, овладяване на симптомите на болестта и забавяне на прогресията на инфекцията.

Прилагат се антивирусни лекарства, перорално ацикловир или валацикловир или парентерално ацикловир (при лица в тежко общо състояние).

За ускоряване на възстановителните процеси се прилагат различни хепатопротективни медикаменти, витаминни добавки, инфузии с глюкоза и други.

При наличие на обрив по кожата или лигавиците е необходима подходяща антисептична обработка.

Прилагат се и симптоматични средства, главно обезболяващи (аналгетици), противовъзпалителни средства, препарати за корекция на елетролитния дисбаланс, за овладяване на диспептичните нарушения и повишената телесна температура.

Прогнозата при други форми на херпес-вирусна инфекция се определя индивидуално, като високо прогностично значение имат възрастта на пациента, наличието на усложнения в резултат от инфекцията, тежко увреденото общо състояние, липсата на отговор спрямо приложената терапевтична схема.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания (Херпес вирусни [herpes simplex] инфекции).