Увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде МКБ K77.0
Черният дроб, освен от основните причинители, много по-рядко, но може да бъде засегнат при различни вирусни и паразитни инфекции.
В групата на увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде се включват следните заболявания:
- Цитомегаловирусен хепатит;
- Хепатит предизвикан от вируса на herpes simplex;
- Хепатит при токсоплазмоза;
- Хепатолиенална шистозомиаза;
- Портална хипертония при шистозомиаза;
- Увреждане на черния дроб при сифилис.
Един от причинителите за увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде е цитомегаловируса - род от семейството на Herpesviridae. Цитомегаловирусната инфекция протича незабелязано при здрави хора, но може да бъде животозастрашаваща при имуннокомпрометирани пациенти. Цитомегаловирусната инфекция може да причини цитомегаловирусен хепатит, ретинит, колит, пневмонит, езофагит, енцефалит и др. Повечето случаи на хепатит при цитомегаловирусна инфекция се срещат при възрастни с тежка имунна недостатъчност и много по-рядко се среща при имуннокомпетентни пациенти. Повечето от случаите са аниктерични или леко иктерични. Клиничната картина зависи от тежестта на засягането може да има умора и отпадналост, анорексия, гадене повръщане, пожълтяване, потъмняване на урината, бели изхождания, както и симптоми от други засегнати органи. Тежък хепатит се среща рядко. Може да се разграничат два вида хепатит с холестаза и без холестаза. Обикновено има леко повишаване на АСАТ и АЛАТ, както и на ГГТ, които могат да бъдат завишени и много над нормата при тежки хепатити. Абдоминалната ехография не показва отклонения. Диагнозата цитомегаловирусна инфекция се поставя чрез серологично изследване, а увреждането на черния дроб се доказва от завишените чернодробни ензими. Лечението на цитомегаловирусната инфекция се състои в прилагане на антивирусни препарати и човешки имуноглобулин.
Също за цитомегаловирусен хепатит можете да прочетете и при:
Друг причинител за увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде е херпесният вирус. Хепатит предизвикан от herpes simplex - протича с хепатомегалия (увеличен черен дроб), нарастване на чернодробните трансаминази и билирубина в серума, във връзка с хепатоцелуларните увреди при лещенката. Хепатитът е рядко усложнение на херпес симплекс вирусна инфекция и често води до остра чернодробна недостатъчност. Повечето случаи на херпесен хепатит са документирани при пациенти, които са имуносупресирани,след трансплантация, продължителен прием на стероиди, пациенти с онкологични заболявания и изгаряния. Редки са случаите на хепатит при имуннокомпетентни пациенти, има регистрирани случаи на херпесен хепатит при здрави лица, настъпил по време на бременност. Основните характеристики на клиничната картина са температура, коагулопатия и енцефалопатия. Обрив се наблюдава при по-малко от половината болни. Обикновено клиничното протичане на хепатит при herpes simplex инфекция е бързо, мълниеносно и обикновено фатално. Има значително повишаване на трансаминазите, леко увеличаване на билирубина, левкопения и тромбоцитопения. В редица случаи на херпесен хепатит, КТ на корема показа множество лезии в черния дроб с ниска плътност, въпреки това тези резултати са неспецифични. Диагнозата е трудна и най-често се поставя късно чрез серологично изследване. Болните се лекуват с антивирусни препарати, невинаги навременно и с добър резултат.
Също за хепатит предизвикан от херпес вирусна инфекция можете да прочетете и при:
Увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде може да настъпи и при инфекция с Toxoplasma gondii. Случаи на хепатити при токсоплазмозна инфекция са представени с холестатична жълтеница. Клиничната изява на заболяването най-често започва с анорексия, отпадналост и изтощение, последвано от изразена жълтеница в следните няколко дни, поява на обрив и фебрилитет. Диагнозата се основава на серологично изследване и данни за хепатит от лабораторните изследвания и чернодробна биопсия. От лабораторните изследвания има повишена алкална фосфатаза, АСАТ, общия и конюгиран билирубин. От серологичното изследване болните са положителни за токсоплазма. Инфекцията се лекува с противомикробни препарати.
Също за токсоплазмозен хепатит можете да прочетете и при:
Хепатолиенална шистозомиаза - заболяването се причинява от Schistosomiosis intestinalis, паразит, който предизвиква чревна шистозомиаза. Шистозомиазата може да причини и увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде. Клиничната картина отговаря на съответния стадий на развитие на паразита. Характерни са 5 стадия: стадий на инвазия, хиперсензитивен, остър чревен стадий, хроничен стадия и необратим. Острият чревен се появява след 6-8 седмици от инвазията с хепатомегалия и спленомегалия (увеличаване на черния дроб и слезката), с възпаление на лимфните възли (лимфаденит), левкоцитоза, намалени серумни протеини (хипопротеинемия), а понякога и менингоенцефалит. Този стадий продължава 6-12 месеца с повишена температура и оплаквания от страна стомашно-чревния тракт: гадене, повръщане, коремни болки, жажда, диарични изхождания с тенезми (болезнени позиви за дефекация), кървав и слуз във фекалиите и загуба на апетит. В хроничния стадий изчезва болковия синдром, наблюдава се ректално кървене, редуване на запек с диария, пролапс на ректума и други. В необратимия стадий на заболяването се развива фиброза на черния дроб с портална хипертония, цироза, асцит. Появяват се обструктивни артериити, масивна белодробна емболия при попадане на яйцата в белодробните артериоли, белодробна хипертония, варици на хранопровода и кръвоизливи. Слезката е увеличена и болезнена. Синдромът на портална хипертензия със спленомегалия и асцит при заразяване със S. mansoni е известен като „египетска спленомегалия”.
Също за хепатолиенална шистозомиаза и портална хипертония можете да прочетете и при:
Увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде може да се причини и от Treponema Pallidum. Хепатит е рядко усложнение на сифилис. Чернодробната дисфункция се среща в началото на заболяването. Клиничната картина се води от коремен дискомфорт и болка в дясно подребрие, повишаване на температурата, умора, анорексия, пожълтяване на склерите, макулопапулозен обрив. Някои автори предлага няколко критерии за диагностициране на остър сифилитичен хепатит: високи нива на чернодробните ензими, многократно повишаване на общия билирубин, серологично доказване на сифилис, изключване на алтернативни причини за чернодробно увреждане и подобряване на чернодробната функция при лечение с подходящ антимикробна терапия.
Също за увреждания на черния дроб при сифилис можете да прочетете и при:
Коментари към Увреждания на черния дроб при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде МКБ K77.0