Цитомегалвирусен хепатит (K77.0*) МКБ B25.1

Цитомегалвирусната инфекция представлява инфекциозно заболяване, което протича с широк клиничен спектър, засяга различни възрастови групи и се предава по различни механизми.

Причинява се от Cytomegalovirus, който е ДНК вирус, член на семейството на Herpesviridae, заедно с Herpes simplex, Herpes zoster и Varicella zoster virus.

Честотата на инфекцията е висока в световен мащаб, като се поразяват в еднаква степен представителите на двата пола, без съществени разлики по отношение на възраст и расова принадлежност.

Засягането на гастроинтестиналния тракт най-често се проявява като цитомегалвирусен хепатит.

Почти всеки човек се заразява с вируса в даден етап от живота си, като при повечето протичането е безсимптомно или субклинично.

Заболяване се развива при реинфекция на латентен вирус при наличие на благоприятни условия.

По-често клинично значима болест се развива при пациенти с различна по степен на тежест имунна супресия, каквато се наблюдава при лица с тежки системни заболявания, вроден или придобит имунен дефицит (главно болни от СПИН), след тъканна или органна трансплантация, при продължително имуносупресивно лечение с антибиотици, химиотерапевтици, кортикостероиди.

Към рисковите групи пациенти спадат и тези, при които се налага често кръвопреливане. Честата смяна на половия партньор също може да е причина за развитие на болестта, тъй като е възможно заразяване по полов път.

Механизмът на заразяване най-често е контактен, при попадане на секрети от заразени лица върху лигавиците. При малък процент от пациентите заразяването се осъществява по аерогенен път (след инхалиране на вирусните частици).

Възможно е развитие на инфекция при кръвопреливане, по вертикален път (от болна бременна на плода), чрез кърмата (от майката на кърмачето), както и по полов път.

При отделните пациенти инкубационният период (времето от момента на заразяването до първите клинично забележими признаци) е различен, като варира от две до осем седмици, в зависимост от имунния статус на засегнатите лица.

Клиничната картина при засягане на гастроинтестиналния тракт и в частност на черния дроб включва следните симптоми:

• повишение на телесната температура
• хепатомегалия (увеличение на размерите на черния дроб)
• спленомегалия (увеличение на размерите на слезката)
• жълтеница
• болка и тежест в дясното подребрие
• диспептични прояви и промяна в апетита
• промяна в цвета на изпражненията
• отпадналост и повишена уморяемост

Възможно е да протече като остро фебрилно заболяване с последващо нарушение на функциите на черния дроб, изявяващо се с хепатомегалия и спленомегалия и появата на атипични лимфоцити в периферната кръв.

По-рядко при засегнатите пациенти се наблюдава тонзилит, фарингит и периферна лимфонодулопатия.

Тежестта на симптоматиката е в пряка зависимост от имунния статус на болния, като при висока имунологична резистентност протичането е подостро и субклинично. При част от пациентите е възможно развитие на колит, ентерит, прояви на гастрит.

Диференциална диагноза при цитомегалвирусен хепатит се прави със заболявания, които протичат с прояви като CMV инфекция и с хепатит. Прави се още с инфекции, причинени от други херпесни вируси, токсоплазмоза, листериоза, хемолитична болест на новороденото, вирусни хепатити и други.

Поставянето на диагнозата е трудно, като е необходимо провеждане на множество лабораторни и микробиологични изследвания.

При физикалния преглед е възможно установяване на увеличения черен дроб и слезка (след палпация), както и пожълтяването на кожата и склерите.

При изследване на параклиничните показатели често се установяват повишени трансаминази, билирубин и уробилиноген.

С висока информативна стойност са данните от микробиологичните изследвания, които включват изследване на антитела, серологичен, културелен и хистологичен анализ.

Откриване на антитела от клас IgM е доказателство за налична остра инфекция, а също и за реинфекция или реактивирана инфекция. Антителата срещу CMV остават в организма за приблизително три до пет месеца, като нивата им варират значително.

За определяне на тежестта на органните поражения е необходимо извършване на образна диагностика, главно компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Терапията при пациенти с цитомегалвирусен хепатит включва приложение на антивирусни средства в комбинация със симптоматична терапия и средства за укрепване на имунния статус.

Прилагат се следните видове медикаменти:

• ганцикловир
• валганцикловир
• ацикловир
• фоскарнет
• марибавир
• цидофовир

Дозата и продължителността на терапията се определят индивидуално, като е необходимо проследяване на пациентите с оглед профилактиране от развитие на различни усложнения в дългосрочен план.