Херпес-вирусен менингит (G02.0*) МКБ B00.3

Заболяванията, предизвикани от вирусите от семейството на херпес симплекс, протичат с различна тежест, ангажирайки различни органи и структури, често водейки до многобройни усложнения. Едно от най-сериозните усложнения, срещани относително често в клиничната практика, е развитието на херпес-вирусен менингит.

Херпес-вирусен менингит: причинители, особености, симптоми

Специфични причинители са херпес симплекс вирус тип 1 и тип 2 (по-рядко), като първият се разпространява главно по контактен път след директен или индиректен досег с болен човек или негови предмети и контаминирани повърхности, докато заразяването с тип 2 вирус се осъществява в масовия случай по полов път при незащитен сексуален контакт (без презервативи).

Инкубационният период (необходимото време за размножаването на вирусите и изявата на първите клинични симптоми) е с различна продължителност, най-често между една и три седмици.

Най-често заболяването засяга детската възраст, юношите и младата, активна възраст, като според различни проучвания и статистически резултати над две трети от лицата на 40 години са потърпевши от инфекцията.

Болестта поразява най-често кожата (на лицето, в областта на шията, около устните, но е възможно и генерализирано засягане на цялото тяло) и лигавиците (на устната кухина, на хранопровода, на половите органи).

В зависимост от формата на болестта се наблюдават съответните клинични прояви, като при проникване на вирусите в системната циркулация и разпространението на инфекцията със засягане на централната нервна система (преминаване на кръвно-мозъчната бариера) се развива менингит.

Вирусните менингити показват някои общи черти на протичане, като в зависимост от тежестта на инвазията и давността на инфекцията, се наблюдават различни по тежест клинични признаци.

Възможни са някои от следните прояви:

• вратна ригидност
• главоболие
• гадене и повръщане
• повишение на телесната температура (фебрилитет)
• общо неразположение, слабост, лесна уморяемост
• повишена раздразнителност
• промяна в психичния статус
• нарушение на когнитивните способности
• промяна в цикъла сън-бодърстване
• наличие на патологични рефлекси
• промяна в походката, нарушена координация

Понякога вирусният менингит може да протече с изразен менингеален синдром и ликворни промени, а в други случаи да се изяви само с умерена ликворна плеоцитоза и хиперпротеинорахия и да премине без остатъчна симптоматика от страна на нервната система.

При липса на своевременно диагностициране на състоянието и назначаване на адекватна терапия е възможно развитие на многобройни усложнения, някои с по-лек характер, други представляващи потенциална заплаха за живота на пациента. Най-често се наблюдават вторични бактериални или микотични инфекции, парези и парализи на нерви, увреждания в паметта, прекоматозни и коматозни състояния.

Повече за херпес-вирусен менингит може да намерите в раздел Заболявания (МКБ G02.0 Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде).

Диагностициране на херпес-вирусен менингит

Поставянето на диагнозата при херпес-вирусен менингит се основава на обстоен анализ на информацията, получена от разнообразните и многобройни методи на изследване.

Разпитът и епидемиологичната анамнеза в комбинация с характерните клинични прояви са насочващи към вирусно заболяване.

Лабораторните показатели варират и при част от пациентите са в рамките на нормата докато при други са налице съществени отклонения в стойностите на показателите на белия кръвен ред.

Изследването на ликвор е информативно за наличието на инфекция, като резултатите отново варират в широки граници. За потвърждаване на диагнозата е необходимо вирусологично изследване, като е необходим материал от обривните единици (при налични такива), кръв, ликвор, слюнка и други телесни течности.

Наличието на неврологична симптоматика е показание за извършване на образна диагностика, най-често компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на заболяването от други, протичащи с аналогична клинична симптоматика състояния с инфекциозен или неинфекциозен (неопластични, автоимунни, токсични) характер.

Лечение при херпес-вирусен менингит

Лечението е насочено към своевременно коригиране на наличните електролитни нарушения, овладяване на неврологичната симптоматика, потискане размножаването на вирусните агенти и контрол над уврежданията в мозъчните структури.

Прилагат се антивирусни лекарства (като например ацикловир и валацикловир) в съответния дозов режим, като при тежко общо състояние и невъзможност за прием през устата ацикловир се прилага парентерално.

При съмнения за вторична бактериална инфекция и потвърждение след провеждането на съответните изследвания и антибиограма се назначават подходящи антибиотици.

Симптоматично се прилагат обезболяващи средства (аналгетици), противовъзпалителни средства, медикаменти за лечение при висока температура, витаминни добавки и други.

При тежките форми на заболяването под строг медицински контрол се прилагат кортикостероиди по схема, като дозата се съобразява с тежестта на проявите, възрастта и общото състояние на болния, а прекратяването им се осъществява с постепенно намаление на дозата.

При част от пациентите е необходимо парентерално хранене с помощта на сонда във връзка с тежките прояви на болестта.

Прогнозата при херпес-вирусен менигит се определя индивидуално, като липсата на своевременни действия влошава прогнозата за изхода от болестта.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания (Херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции).