Херпес зостер с други усложнения на нервната система МКБ B02.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Херпес зостер, освен характерните за него кожни промени, може да провокира развитието на различни по вид и тежест неврологични увреждания, като изложени на по-висок риск са определени групи пациенти. Ранната диагностика в комбинация със своевременно и целенасочено лечение и наблюдение играе ключова роля за намаляване риска от тежки и трайни увреждания.

Причинител и особености

Инфекцията херпес зостер (herpes zoster) се причинява от Varicella-zoster virus при реактивиране на вирусите от латентното им състояние в нервните ганглии. Първичната инфекция е характерна за детската възраст и протича с характерен обрив по цялото тяло, повишена температура, катарален синдром и други общи прояви.

Активирането на латентните форми на вируса се осъществява при наличие на подходящи условия, каквито са напредналата възраст, подлежащи тежки инфекции (ХИВ, СПИН, туберкулоза) и хронични заболявания (декомпенсиран захарен диабет, лимфом на Хочкин, малигнени неоплазми), след продължителна терапия с кортикостероиди, антибиотици, химиотерапевтици, имуносупресори, като може да причини херпес зостер с други усложнения на нервната система.

Симптоми

Болестта протича с характерни прояви, включващи силно болезнен обрив, ангажиращ определен дерматом, чиито ход може да бъде лесно проследен и съвпада с нервните структури, в които се е съхранил вирусът.

Обривът е с характерен вид (плаки, везикули, пигментации) с мономорфен характер (всички обривни единици са в един и същ стадий на развитие).

Вирусът се разпространява периферно към кожата и централно към задните рога на гръбначния мозък.

Активната репликация на вируса се съпровожда с възпалителни изменения в инервираните от засегнатите ганглии дерматоми. Те се изразяват в образуване на везикули върху определен кожен участък, разположен по хода на съответния нерв. Най-често се засягат областта на междуребрията (интеркосталните нерви) и троичният нерв, по-рядко пораженията се наблюдават по феморалния нерв, n. brachialis, n. ischiadicus.

Освен засягане на кожата при инфекцията е възможно развитие на различни по тежест усложнения, като засягане на периферните нерви, постхерпетични болки и други.

Към херпес зостер с други усложнения на нервната система се включват следните състояния:

• постхерпесен ганглионит на лицевия нерв: вирусът поразява ganglion geniculi на n.facialis, в който се откриват и клетки, чиито влакна провеждат болков усет от кожната област под и зад ушната мида и външния слухов проход. При херпес зостерния ганглионит на лицевия нерв освен мехурчест обрив и болка в тази кожна зона се развива и картината на периферна лицева парализа, синдром на Ramsay-Hunt, засягане на слуховия канал и ушната мида
• постхерпесна полиневропатия: наблюдават се болка, повишена чувствителност при допир, слабост, сърбеж по зоната, която е засегната от инфекцията
• постхерпесна невралгия на троичния нерв: тъй като n. trigeminus изпълнява моторна и сетивна дейност, то промените при невралгия могат да включват болезненост в областта на нерва, нарушения в мимическите мускули на лицето и мускулатурата на езика, промени в усета за допир, слабост, парализа

Други възможни прояви, съпътстващи херпесната инфекция, включват слаб до умерен фебрилитет (повишение на телесната температура), главоболие, гадене с или без повръщане, общо неразположение, световъртеж, мускулни болки.

При тежките форми и засягане на слуховия нерв е възможно тежко увреждане на слуха до пълна загуба и глухота.

Полезна и подробна информация за тези усложнения в хода на херпес зостерната инфекция може да намерите в раздел Заболявания:

» Невралгия след herpes zoster

» Полиневропатия при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Постхерпесните прояви се задържат за различен период от време при отделните пациенти, който може да продължи от няколко седмици до няколко месеца.

Диагноза

Поставянето на диагнозата, особено при наличие на обрив, не представлява затруднение за медицинските специалисти във връзка с характерния си ход. Обикновено диагнозата се основава на информацията, получена от:

• клинико-лабораторни находки: епидемиологичната анамнеза в комбинация с характерните физикални находки обикновено са достатъчни за поставяне на диагнозата. Лабораторните показатели обикновено не показват сериозни отклонения, а при определени пациенти и за потвърждаване на диагнозата се извършва варицела зостер вирус тест
• образни изследвания: при тежките форми е уместно извършване и на образна диагностика (най-често компютърна томография) за установяване на тежестта на пораженията

Диференциалната диагноза включва различаване на херпес зостер с други усложнения на нервната система от другите херпесни заболявания (херпес симплекс инфекция, лещенка или по-известна още като варицела), други дерматози и системни заболявания с кожни проявления.

Лечение

Терапията е предимно симптоматична и включва обикновено следните фармакологични агенти:

• аналгетици (обезболяващи)
• противовъзпалителни средства
• средства за лечение при висока температура
• антихистамини (при необходимост)
• витаминни добавки, като с високо значение е приложението на витамин В12
• седативни средства (при необходимост)

Антивирусни лекарства се прилагат при пациенти в тежко увредено общо състояние и генерализирана форма на инфекцията.

Прогнозата при херпес зостер с други усложнения на нервната система обикновено е добра, особено при липса на усложнения, запазено общо състояние на пациента и добро повлияване от приложените терапевтични средства.

Подробна информация за болестта и нейните форми може да намерите в раздел Заболявания:

» МКБ В02 Херпес зостер [herpes zoster]

Изображения: freepik.com