Херпес зостер с менингит (G02.0*) МКБ B02.1
› Симптоми
› Диагноза
› Лечение
Въведение
Рубриката херпес зостер с менингит включва засягането на мозъчните обвивки в хода на инфекцията с развитието на различна по тежест неврологична симптоматика. Засяга по-често определени рискови групи пациенти, като показва някои тенденции в клиничното протичане, изисква своевременна хоспитализация на засегнатите и стартиране на подходящо, комплексно лечение.
Причинител и особености
Причинител на инфекцията е Varicella-zoster virus, който при първично засягане на организма протича под формата на варицела (лещенка), притежавайки способността да се запазва в нервните ганглии в латентно състояние и да се реактивира при подходящи условия.
Инфекцията се причислява към антропонозите (болести само по хората), като единствен източник на заразяване са болните хора.
Характерно за болестта е следното:
- предразполагащи фактори: предразполагащи фактори за развитието на болестта са напреднала възраст, понижен имунитет в резултат от различни причини (продължителна употреба на кортикостероиди или антибиотици, предшестваща химиотерапия, подлежащо тежко системно заболяване, малигнени новообразувания, тежки изгаряния, големи хирургични интервенции и други), като изложени на най-висок риск са лицата с HIV или СПИН, при които е налице тенденция за прогресивен спад на индивидуалната имунологична резистентност
- активиране на вирусите: активиране на вирусите е възможно и при контакт на възрастни лица или пациенти с понижен имунитет с деца, болни от варицела. От епидемиологична гледна точка с високо значение е рискът от заразяване в болнични условия (вътреболнична инфекция), предимно в онкохематологични и интензивни отделения (пациентите са в тежко увредено общо състояние и потиснат имунитет, често са подложени на имуносупресивна терапия)
- отделяне на вирусите: вирусите се отделят със секретите на носоглътката и при говор, кашляне, кихане проникват в организма през лигавиците на дихателните пътища, както и през конюнктивите
Симптоми
Първичната инфекция с вируса показва изразен дермотропизъм и ангажиране предимно на кожата под формата на характерен обрив, докато при вторичното реактивиране на вирусите са възможни и други увреждания.
Характерно за болестния процес е следното:
- продромални прояви: трудно може да се определи конкретен инкубационен период (времето от активиране на вируса до поява на първите клинични прояви), като при част от пациентите, особено в напреднала възраст, често се описва поява на продромални признаци, предшестващи същинските прояви на инфекцията, като например мускулни болки и слабост, общо неразположение, чувство на парене, парестезии и мравучкане в кожния участък, който бива засегнат впоследствие от характерния обрив
- болка: при почти всички пациенти са налице парещи болки в засегнатия кожен участък, разположен по хода на нервните дерматоми (участъците, в близост до които вирусите са се запазили в латентно състояние)
- обрив: най-често обрив е налице по хода на интеркосталните нерви, като за него е характерна изразена болезненост. Еволюцията на обрива преминава през макулопапулозен и везикулозен до формиране на пигментации с тъмен цвят, възможни са и белези по засегнатия участък
- постхерпетична невралгия: при малък процент от пациентите липсва болезненост, докато при други се наблюдава персистиране на болковия синдром и след преминаване на заболяването, известно като постхерпетична невралгия
- менингеален синдром: херпес зостер с менингит може да протече с изразен менингеален синдром, включително ликворни промени, а в някои случаи може да протече само с умерена ликворна плеоцитоза и увеличено количество на белтъка в ликвора до хиперпротеинорахия без характерна клинична симптоматика. Понякога менингеалният синдром може да предшества основното заболяване
- симптоми при менингит: при херпес зостер с менингит е характерно наличието на общи прояви, като висока температура, тежко увредено общо състояние, главоболие, гадене, повръщане, наличие на зрителни нарушения (фотофобия или светлобоязън) и наличие на различни неврологични прояви, като сомнолентност, когнитивни и психични промени, вратна ригидност, симптом на Кернинг, симптом на Брудзински, рядко епилептични гърчове, възможни са парези и парализи
Диагноза
За поставяне на диагнозата е необходим подробен разпит и преглед на пациента в комбинация с определени изследвания за потвърждаване на диагнозата и наличните неврологични прояви:
- разпит и преглед: често епидемиологичната анамнеза е информативна за прекарана в миналото варицела, изразен спад в имунитета, характерни за болестта оплаквания. Физикалните находки са разнородни, като обикновено пациентите са в умерено тежко увредено общо състояние. Характерният обрив по хода на нервните дерматоми обикновено е достатъчен за поставяне на диагнозата
- лабораторни изследвания: лабораторно се установяват промени в белия кръвен ред, промени в скоростта на утаяване на еритроцитите и други показатели в зависимост от наличието на допълнителни увреждания
- вирусологични изследвания: потвърждаването на диагнозата се осъществява с варицела зостер вирус тест
- образна диагностика: при данни за тежка неврологична симптоматика е уместно извършването на образни изследвания, като ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография
По отношение на диференциалната диагноза е необходимо различаване на този тип херпесна инфекция главно от лещенка, като при последната обривът е силно сърбящ, а при херпес зостер се отличава с изразена болезненост. Необходимо е различаване и от херпес симплекс инфекция и други дерматози.
Лечение
Терапията при херпес зостер с менингит включва индивидуален подход и комплексно лечение. Тежките форми на болестта се хоспитализират до отшумяване на острата фаза на болестта, докато при леките форми е възможно и амбулаторно лечение.
Прилагат се антивирусни лекарства (валацикловир, ацикловир) в подходящ дозов режим, витаминни добавки (особено витамин В12), локални средства за повлияване на обрива.
Симптоматично се прилагат обезболяващи средства (аналгетици), противовъзпалителни медикаменти, средства за понижение на температурата. Неврологичните прояви се третират в зависимост от характера си (при нужда се прилагат антиконвулсивни средства, транквилизатори и други).
Прогнозата при херпес зостер с менингит е сериозна, като се определя въз основа на тежестта на проявите, общото здравословно състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания и рискови фактори.
Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания:
» Херпес зостер [herpes zoster]
» МКБ G02.0 Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде
Изображения: freepik.com
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7377017/
https://www.cureus.com/articles/84989-stroke-like-symptoms-as-presenting-signs-of-varicella-zoster-meningitis-in-an-immunocompetent-adult#!/
https://casereports.bmj.com/content/2018/bcr-2017-223257
https://www.meningitis.org/meningitis/causes/viral-meningitis
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/shingles/symptoms-causes/syc-20353054
Коментари към Херпес зостер с менингит (G02.0*) МКБ B02.1