Херпес зостер с енцефалит (G05.1*) МКБ B02.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При херпес зостер с енцефалит, включително херпес зостер с менингоенцефалит, е налице различна гама от неврологични прояви в резултат от разпространението на херпес зостер инфекцията и засягането на различни мозъчни структури. Клиничната картина често е полиморфна, като са необходими специфични изследвания за потвърждаване на диагнозата и своевременна комплексна терапия за намаляване рисковете от възникване на различни по вид и тежест усложнения.

Причинител и особености

Инфекцията се отличава с остро протичане, характерна локализация на херпетичните кожни лезии (специфичен за болестта обрив) и различни по тежест общи прояви.

Болестта е позната от дълбока древност, като още през 1888 година се изказват предположения за идентичния причинител на херпес зостер и варицела, като становището се доказва едва през 1957 година.

Специфичният причинител е един от представителите на херпесните вируси, а именно Varicella-zoster virus, съдържащ ДНК и отличаващ се с характерен антигенен строеж и морфологични особености.

Varicella-Zoster вирусът съществува латентно в невроните на сетивните ганглии след преболедуване от варицела, като при подходящи условия се реактивира, предизвиквайки характерни клинични прояви.

Предразполагащи развитието на болестта фактори са:

• напреднала възраст: при възрастните пациенти е налице понижение на индивидуалната имунологична резистентност, което в комбинация с подлежащи хронични заболявания и прием на медикаменти допълнително повишава риска от реактивиране на инфекцията
• имунен дефицит: понижен имунитет в резултат от скорошна инфекция, продължителна антибиотична терапия или лечение с кортикостероиди, онкологично лечение, провеждане на имуносупресивна терапия и други
• подлежащи заболявания: наличие на подлежащи хронични заболявания, малигнени неоплазми, напреднал, неконтролиран или лошо контролиран захарен диабет. Изложени на най-висок риск са имунокомпрометираните лица, особено пациенти с ХИВ инфекция и СПИН, като при тях се наблюдава подчертана склонност към повторни рецидиви в протичането
• операции: след тежки хирургични интервенции, включително спленектомия, трансплантация на тъкани и органи и други
• вредни навици: хроничен алкохолизъм, наркозависимост, употреба на различни забранени субстанции

Патоморфологичните изменения включват възпалителни огнища с или без наличието на хеморагия, некротични огнища, като характерно е засягането на съседни унилатерални ганглии на спиналните и краниалните нерви.

Симптоми

Клиничната картина при херпес зостерна инфекция с енцефалит включва освен развитието на характерния обрив, наличие на неспецифична обща симптоматика и неврологични прояви.

Възможно е наличие на някои от следните клинични признаци:

• общи прояви: фебрилитет (повишение на телесната температура), общо неразположение, умора, мускулна слабост, гадене и повръщане
• обрив: развива се характерен мономорфен (представен от един вид обривни единици в един и същи еволюционен етап на развитие) обрив по хода на инервираните от засегнатите ганглии дерматоми. Налице са възпалителни промени, изразен сърбеж, болка и повишена чувствителност по хода на обрива. Най-често обривът се локализира по хода на междуребрията или по хода на троичния нерв
• неврологични прояви: главоболие, повишена раздразнителност, дезориентация, обърканост, повишена сънливост, летаргия, патологични рефлекси, гърчове, когнитивни нарушения, увреждане на паметта, халюцинации, парези, парализи, кома. Най-често се наблюдават ганглионевритни и ганглиорадикулерни признаци с радикулерна болка, сетивни и двигателни нарушения
• еволюция: енцефалитните прояви се развиват средно между 5 и 7 дни след появата на херпетичния обрив, въпреки че са описани случаи на проявата им преди и в момента на развитие на обрива, а в редки случаи е възможно наличие на неврологична симптоматика на фона на оскъден до липсващ обрив

Състоянието обикновено протича остро, като при поява на неврологичните оплаквания е необходима своевременна медицинска намеса и стартиране на подходящо лечение с цел ограничаване на пораженията и намаляване рисковете от възникване на усложнения.

Полезна информация за състоянието може да намерите на:
» Херпес зостер [herpes zoster]
» Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде

Диагноза

Поставянето на диагнозата при херпес зостер с енцефалит, включително херпес зостер с менингоенцефалит, се основава на информацията, получена в резултат от обработката на данните от различните диагностични подходи:

• разпит и преглед: разпит за прекарана в миналото варицела, наличие на понижен имунитет, подлежащи заболявания, прекарани операции, давност и особености на оплакванията, поява на субективни, неспецифични оплаквания преди появата на обрива и други. От физикалните находки с важно значение е наличието на характерен херпетичен обрив, неврологични прояви, промени в общото състояние и други
• лабораторни изследвания: възможни са промени в белия кръвен ред, повишена скорост на утаяване на еритроцитите и други. При съмнения за усложнения се налага проследяване на чернодробните ензими, бъбречни показатели, електролитен и алкално-киселинен баланс и други
• вирусологични изследвания: за доказване на етиологичните причинители се препоръчва извършване на варицела зостер вирус тест, като материал се взима от кръв, ликвор, тъканни и телесни течности. Използват се различни методики, като например полимеразна верижна реакция, реакция за свързване на комплемента, имуноензимни методи
• образна диагностика: за установяване на локализацията и тежестта на уврежданията е необходимо извършване на образна диагностика, главно компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс

Често енцефалитните промени не се различават от тези, предизвикани от други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, поради което диференциалната диагноза включва разграничаване от други, протичащи идентично заболявания, главно херпес симплекс, варицела, морбили, стрептококови и стафилококови инфекции и други.

Лечение

Лечението е комплексно, като основната цел е потискане развитието на вирусните агенти, овладяване на симптоматиката и предотвратяване на настъпването на различните по тежест усложнения.

Обикновено лечението включва:

• антивирусни лекарства: прилагат се антивирусни лекарства (перорално ацикловир или валацикловир, парентерално ацикловир) в подходящи дози до възстановяване на общото състояние на пациента и отшумяване на кожните лезии. Възможно най-ранното стартиране на терапията още при първи признаци на инфекцията има важно значение за постигане на желания медикаментозен ефект
• кортикостероиди: при определени състояния и тежко увредено общо състояние се прилагат по схема кортикостероиди, при оток на мозъка се включват и диуретици
• симптоматични средства: симптоматичните препарати включват противовъзпалителни средства, обезболяващи, агенти за нормализиране на повишената температура, медикаменти за корекция на електролитните нарушения и други
• общи мерки: препоръчва се почивка на легло, подходящ хранителен режим, прием на витаминни добавки с цел ускоряване на възстановителните процеси

Прогнозата при херпес зостер с енцефалит се определя индивидуално в зависимост от тежестта на проявите, общото здравословно състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания.

Изображения: freepik.com