бетаметазон (betamethasone) | ATC H02AB01

Бетаметазон е синтетичен глюкокортикоид, притежаващ мощни противовъзпалителни свойства, чиито главни механизми на действие все още не са познати.

Показания: за лечение на различни ендокринни, мускулно-скелетни, колагенни, кожни, алергични, очни, белодробни, ревматични, неопластични и други заболявания, за които е известно, че отговарят на лечение с кортикостероиди. Първична или вторична надбъбречна недостатъчност, вродена хиперплазия на надбъбреците, негноен тиреоидит и свързана със злокачествено заболяване хиперкалциемия. При обостряне или като поддържащо лечение при някои определени случаи на дисеминиран лупус еритематодес, на остър ревматичен кардит, на склеродермия и на дерматомиозит. Пемфигус, херпетиформен дерматит, тежка еритема мултиформе, ексфолиативен дерматит, мукозис, фунгоидес, тежък псориазис, алергична екзема, уртикария. Контрол на тежки алергични заболявания, алергичен конюнктивит, кератит, маргинални язви на роговицата, очен херпес зостер, ирит, симптоматична саркоидоза, идиопатична вторична тромбоцитопатия, за стимулиране на диурезата, туберкулозен менингит.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества, очен херпес симплекс, първична глаукома, остра психоза, вирусни, бактериални или гъбични инфекции.

Нежелани лекарствени реакции: пептична язва, перфорация на дебело черво и тънки черва, панкреатит, подуване, възпаление на хранопровода, стомашни разтройства, повишен апетит, кожни стрии, възпалителни изменения на мстните жлези, трудно зарастване на рани, тънка кожа, точковидни кръвоизливи, еритем, повишено потоотделяне, алергично възпаление на кожата, копривна треска, повишено вътречерепно налягане със застойни явления, спазми, световъртеж, главоболие, вторична недостатъчност на кората на надбъбреците и хипофизата, особено в стресови ситуации като болест, травма, оперативна интервенция, повишена функция на надбъбречната кора.

Фармакодинамика: бетаметазон не притежава никакви клинично значими минералкортикоидни ефекти. Ефектът му върху водно-солевата задръжка е по-малко значим от този на хидрокортизон и се среща рядко в обичайните терапевтични дози.

Лекарствени взаимодействия: едновременният прием с фенобарбитал, рифампици или ефедрин може да ускори метаболизма на кортикостероидите и като следствие да намали лечебния им ефект. Едновременният прием с естрогени трябва да се проследява, тъй като ефектът на кортикостероидите може да се увеличи. Не трябва да се прилага едновременно: антивариолна ваксинация; други методи на имунизация, поради риск от неврологични усложнения и липса на отговор на антителата.

Дозов режим: трябва да се прилага само от или под наблюдението на опитни клиницисти, които са запознати с действието и употребата на този лекарствен продукт. Дозата трябва да бъде определена индивидуално за всеки пациент.

Достъп до пациента: с рецепта.