Дъб обикновен, Летен дъб

Дъб обикновен, Летен дъб (Quercus robur, Oak) представлява голямо, широколистно дърво, което принадлежи към семейство Букови (Fagaceae). От неговите цветове се приготвя цветен еликсир на Бах. Наричан е още летен дъб. Той стига възраст от над 1000 години. В област Стара Загора са открити две вековни дървета, едното на 1637 години, а другото на над 1000.

Устройство на обикновен дъб

Изображение: Arnstein Rønning, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Дъбът достига височина от 25-35 метра, а някои представители до 40-50 м, с диаметър на ствола до 2 метра. Короната му е голяма, широка, започваща ниско на ствола. Сиво-кафяв е цветът на кората на старите дървета. Тя е напукана и дебела. Голи и ръбести са младите клончета на дъба, с развити по тях няколко пъпки. Листата му са перести и заоблено нарязани на от 3 до 7 дяла, с цяла дължина до 14 см. Горната им повърхност е лъскава и тъмно зелена, а долната е по-светла. Имат дължина на листната дръжка от около 8 мм. Обикновеният дъб е еднодомно растение, разполага с мъжки и женски цветове. Мъжките представляват реси, а женските класчета. Цветовете са разположени по върховете на младите клонки. Цъфти заедно с разлистването си, през месеците април и май. Образува красиви плодчета, които се наричат жълъди, много обичана храна от дивите прасета, катерици, мишки и други горски обитатели. Големи са до 5 см, имат къси дръжки на които се развиват до 4 на брой. Като сурови са оцветени в светли нюанси на зеленото, а след това стават лъскави и кафеви.

Разпространение на обикновен дъб

В България са познати две разновидности на обикновения дъб - ранен и късен. Ранният се разлиства пролетта, като на есен листата му капят, а късният е с поява на листната маса 2-3 седмици след първия, като те се запазват през студения сезон. Виреят край реки, в смесени гори и низини, в предпланински и планински области. В световен мащаб дървото е разпространено в Европа, Мала Азия, Кавказ и Северна Африка.

Използваема част на обикновен дъб

Приложение, с различни цели, намират кората на клоните, шикалките (къркалешки) и жълъдите на дъба. Кората се събира рано на пролет когато движението на соковете в нея е най-усилено. Жълъдчетата се събират пък през есента, когато са узрели и сами падат от дървото.

Химичен състав на обикновен дъб

Летният дъб съдържа

• дъбилни вещества;
• органични киселини (галова киселина);
• танин;
• захар;
• белтъчни вещества;
• пектин;
• слуз;
• горчиви вещества.

Някои други съединенията установени в обикновения дъб са: грандинин, робурин Е, касталагин, вескалагин, глюкогалин, дилактон валонеична киселина, моногалол глюкоза, дигалол глюкоза, тригалол глюкоза, рамноза, кверцитрин, елагова киселина, фенолни съединения.

Дървесината на дъба съдържа голямо количество танин. В кората му са открити галотанини и катехинови танини. Сърцевината на дървото съдържа тритерпенови сапонини.

Изображение: freepik.com

Лечебни свойства и приложение на обикновен дъб

• противовъзпалително действие;
• запичащо действие;
• стимулира апетита;
• действа срещу стомашни и бъбречни кръвоизливи;
• антидот при отравяне с алкалоиди;
• адстрингентно;
• кръвоспиращо.

Народите в миналото са вярвали, че дъбът лекува множество заболявания включително нефрит, уролитиаза и диария. Формите под които се използва са:

• външно - лапи и бани;
• вътрешно - отвара.

Състояния и заболявания, при които се използва обикновеният дъб

• кожни болести;
• гнойни рани и пъпки;
• екземи;
• напукана кожа;
• сърбежи;
• бяло течение;
• хемороиди;
• гингивит;
• тонзилит;
• лош дъх от устата;
• при възпаления на устната кухина и глътката, лош дъх от устата и херпес на устните;
• диария.

Извлеци от кора се приемат в много малки количества вътрешно при възпаления на стомаха, червата и пикочния мехур, както и при обилна менструация.

Изображение: Аимаина хикари, CC0, via Wikimedia Commons

Като еликсир на Бах, обикновеният дъб се препоръчва на хора, които са изтощени от работа и въпреки това не искат да спрат преди да постигнат целта си. Той им помага да признаят пред себе си, че са уморени и са на предела на силите си, да осъзнаят че трябва да се отдадат на заслужена почивка. Приемът на еликсира трябва да се дозира и контролира от лекар или билкар. При хора с проявени алергии трябва да се приема в по-ниски дози.

Начин на употреба

• отвара при херпес зостер - използва се смес от дъбови кори, цариче, овес, лайка, комунига, която се варят в 1 л. вода. Мястото се маже неколкократно и се налага през нощта върху херпес зостер;
• прах от изсушени кори - при рани;
• отвара за външно приложение - половин килограм счукана кора се залива с 3 - 4 литра вода. Варят се половин час. Получената течност се добавя към водата във ваната. Такива бани са препоръчителни при дечица страдащи от рахит или против рахит. В количество 1:1 отвара и вода се използва за компреси и промивки;
• студен извлек за вътрешно приложение - 1 чаена лъжичка кора се залива с половин литър студена вода. Така престоява 8 часа. Извлекът не трябва да се приема от деца;
• отвара с червено вино - може да се прилага и вътрешно и външно при посочените по-горе заболявания.

Други употреби на дъба

Изображение: Em?ke Dénes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

От дървесината на дъба се произвеждат едни от най-здравите и най-издръжливи греди на планетата. 150 години е времето, което е необходимо на дървесината, за да се подготви за употреба в строителството. Тя е ценена и използвана от хиляди години. Била е основа за строеж на корабните корпуси до средата на 19-ти век. Днес също е популярна в корабостроенето и в строителството като цяло. Съвременните нейни приложения включват и направата на настилки от нея, мебели и инструменти, както и употреба като твърдо гориво.

От нея се правят и бъчви за вино. Поради високото й съдържание на танин, вино престояло в такава бъчва добива приятен аромат. Кората от дъб се използва в кожарската индустрия за щавене на кожи. По време на римската империя, танинът в тях се е използвал за добиване на тен на кожата.

В исторически план хората са събирали жълъди и са правели брашно за хляб от тях, преди повече от 10000 години, когато пшеницата още не е била култивирана.

Заглавно изображение: freepik.com