Червен кантарион

Червен кантарион (Centaurium erythraea, Common centaury, European centaury) представлява двугодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Тинтявови (Gentianaceae). Билката се нарича още червено которонче, трескавиче, жлъчка, горчило, червено калъчово, китка, червена жлъчка, посечниче. От червеният кантарион се приготвя един от еликсирите на д-р Бах. Сред неговите цветни есенции то носи името "Цветето на благоразположението (служенето)".

Устройство на червен кантарион

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Червеният кантарион има изправен растеж на стъблото, с разклонения в горната му част. Стъбълцата и малката му листна маса са оцветени в светло зелено. Листата са продълговато-елипсовидни, разположени в прешленисти образования по протежението на стъблата. Тези които са в основата на растението се развиват под формата на розетка. Цъфти в розово-червени цветове от юни до септември месец. Цветчетата са големи около 1 см и са събрани в щитовидни съцветия. Имат по 5 тичинки и срастнали чаше и венчелистчета в дълга тръбица, разширяваща се в красив цвят с 5 отделни вече листчета на венчето. Произвежда плод, който представлява кутийка с две гнезда. Тя се разпуква при пълно узряване.

Разпространение на червен кантарион

Червеният кантарион е разпространен в Азия, Европа, Северна Америка и Северна Африка. У нас вирее по ливади и горски поляни, по сухи и тревисти места на територията на цялата страна. Расте при надморска височина до 1500 метра.

Използваема част на червен кантарион

Използваемата част на билката са нейните цъфтящи стръкове, които се режат на 15-20 см от върха надолу.

Химичен състав на червен кантарион

• гликозиди - еритаурин, еритроцентаурин, генциопикрин, центапикрин, генциофлавозид, еритрамин, амарогенин, квертиамарин, центаурин;
• алкалоиди - генцианидин, генциофлавин, еритрицин;
• восък;
• смоли;
• етерично масло;
• органични киселини;
• тритерпени;
• фитостерин;
• витамин С.

Антиоксидантните съставки на червения кантарион са предимно фенолните киселини, включително ферулова и синапова. Растението съдържа още определени количества стероли като брасикастерол и стигмастерол, както и два секоиридоидни гликозида - свертиамарин и сверозид.

Изображение: wikimedia.org

Лечебни свойства и приложение на червен кантарион

Свойства на билката

• засилва стомашната, жлъчната и панкреатичната секреция;
• апетитовъзбуждащо;
• стимулира менструацията;
• противоглистно;
• детоксикиращо;
• газогонно.

Притежава още потогонно, повръщателно, антипиретично, стимулиращо храносмилателните процеси, тонизиращо, очистително, имуностимулиращо, противомаларийно действие.

Изображение: Ludwik Polak, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Този вид кантарион действа на черния дроб и бъбреците, пречиства кръвта и е отличен тоник за храносмилателната система. Външно, приложена прясна зелена билка е добър лек за рани и язви. Тя често се използва в комбинация и с други билки като лайка, блатен тъжник и бяла ружа (лечебна ружа).

От него се приготвя един от 38-те еликсира на д-р Бах. Ето какво казва Бах относно предназначението на еликсира от червен кантарион: "За тези, които са неспособни да казват „не”, които никога не развиват така необходимото усещане за индивидуалност и предпочитат да живеят в сянката на някой друг или да слугуват някому". Такива хора са мили, добри, загрижени, слаби и зависими, служещи на околните. Готови са да пренебрегнат своята работа, за да свършат тази на някой друг. Те биват още нежни, любезни, спокойни. Неспокойствието у тях настъпва когато трябва да услужат на друг човек, разбира се пренебрегвайки своите ангажименти. Еликсирът им помага да върнат самочувствието си и да балансират отношенията си с околните.

Състояния и заболявания, при които се прилага червен кантарион

• диабет;
• гастрит и газове в червата, диспепсии;
• липса на апетит;
• с цел стимулиране зарастването на рани;
• махмурлук;
• анемия;
• оскъдна или липсваща менструация;
• заболявания на черния дроб;
• жълтеница, епилепсия;
• чревни паразитози;
• анорексия.

Изображение: Danny Steven S., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В народната медицина, червеният кантарион се употребява при: главоболие, глисти, воднянка, чернодробни заболявания, включително цироза; болести на жлъчката, болести на далака, епилепсия, различни видове парализи, туберкулоза, запек, липса на апетит, хемороиди, кръвоизливи от матката, левкорея, захарен диабет.

Тинктура от червен кантарион се препоръчва за употреба предимно при бронхиална астма, повишена или понижена киселинност, язва на стомаха, хепатит, екзема, камъни в бъбреците, нередовна менструация, главоболие, както и при състояние след тежко боледуване.

Повлиява много добре стомашни киселини. В миналото е използвана вместо хинин. Включва се успешно в лечението на ревматизъм и подагра и в регулацията на кръвната захар.

Форми на приложение

• вътрешно - запарка, отвара, вино, настойка;
• външно - компреси, бани, за мазане.

За направата на бани във вода се разтваря запарка от билката. Много кожни заболявания се повлияват добре от такава баня. Външно билката може да се прилага счукана и смесена със зехтин. От нея се приготвя и хомеопатично лекарство, което се прилага в лечението на заболявания на черния дроб и жлъчния мехур.

Начин на употреба

• запарка - 10 г. се залива с 500 мл. вряла вода. Прецежда се и се пие се по 1 кафена чашка преди хранене;
• при анемия - слагат се 50 г. в 1 л. домашно бяло вино, като след 10 дни се прецежда. Пие се по 1 чашка, преди хранене
• за мазане на рани, включително гнойни и от изгаряне - билката кисне в зехтин 20 дни (1:10) и след това се използва извлекът;
• отвара - 1 супена лъжица от билката се прибавя към половин литър вода. Вари се 5 минути. Прецедена отварата се приема в количество по 100 милилитра, 15 минути преди хранене, 4 пъти на ден;
• настойка - червен кантарион и червено вино се смесват в съотношение 1:10. Сместа престоява 8 дни. Прецежда се и се съхранява на хладно. Приема се в доза по 1 супена лъжица след всяко хранене. Действа апетитовъзбуждащо и помага при слабо зрение. Полезна е за прием след тежко боледуване и при анемия;
• запарка - към 200 милилитра вряла вода се прибавя 1 чаена лъжица от билката. Получената течност се разделя на 3 равни части, като всяка от тях се пие 30 минути преди съответното хранене. Може да се прилага и външно под формата на компрес при рани, зарастващи бавно и косопад;
• запарка - 1 супена лъжица билка се добавя към 400 грама вряща вода. Кисне в продължение на 15 минути. Прецежда се и се приема на равни части на 3 пъти през деня преди хранене;
• тинктура -  100 грама суха или прясна билка се смесват с от 400 до 500 милилитра алкохол. Така престояват 2 седмици, след което тинктурата се прецежда и съхранява в тъмно шише, ниско долу в хладилник. При чернодробна, жлъчна и далачна недостатъчност, приемът на 1 лъжица тинктура, преди хранене, за период от 3 седмици, подпомага ефективно лечението на заболяванията.
• вино - наситнен червен кантарион и вино се смесват в количество 1:10, като към тях се добвят 1-2 съпени лъжици мед. Така престояват 2 седмици. Сместа се прецежда и получената течност се приема в количество по 2 супени лъжици преди хранене.  3 лъжици от виното, приети след хранене помагат при запек.

Други употреби на червен кантарион

• от цветовете на растението се получава трайно жълто-зелено багрило;
• за червения кантарион се смята, че е бил използван от кентавъра Хирон за заздравяване на рани от стрели;
• келтите са го смятали за носещ щастие и са го добавяли към вид вермут;
• отново в исторически план е бил използван при треска.

Внимание!

Не трябва да се приема от бременни и кърмещи жени.

Заглавно изображение: freepik.com