Варицела с други усложнения МКБ B01.8

Първичната инфекция с Varicella-zoster virus (VZV) води до развитие на варицела, известна още като едра шарка или лещенка.

Заболяването засяга предимно детската възраст, най-често между 3 и 9 години, протичайки характерно с развитие на специфичен обрив, силно сърбящ, придружен от обща симптоматика. При децата инфекцията по изключение води до усложнения, най-често под формата на вторични инфекции на кожния обрив.

Характеристики и протичане на варицела с други усложнения

При рискови пациенти е възможно протичане на болестта под формата на варицела с други усложнения, като изложени на по-висок риск са бременните жени, наличието на потиснат имунитет (в резултат от подлежащо заболяване, продължителна медикаментозна терапия, тежки изгаряния и други), като първичното заразяване след пубертета също представлява предразполагащ фактор за по-тежко протичане и развитие на различни по тежест усложнения.

Varicella-zoster virus представлява ДНК вирус, част от семейството на херпесните вируси, като се отличава с ниска устойчивост спрямо въздействията на околната среда.

Възприемчивостта на населението е всеобща, а контагиозният индекс достига високи стойности, като показател за това са данните за прекарано заболяване при над 90 % от лицата над 15-годишна възраст.

Основният механизъм на заразяване е по въздушно-капков път, тъй като вирусите се съдържат в секретите на носоглътката и се отделят при говор, кихане, кашляне. Възможно е заразяване на плода по време на бременността от инфектираната майка.

Инфекцията представлява антропоноза и единствени източници на заразяване са болните лица.

Проникването на вирусните агенти се реализира през конюнктивата и лигавиците на дихателните пътища, като след първично размножаване на мястото на навлизане следва виремия с изразен дермотропизъм (вирусите проявяват изразен афинитет към кожата).

При наличието на предразполагащи фактори вирусните причинители могат да се разпространят, ангажирайки други органи и системи, като например очите, белия дроб, сърцето, бъбреците, надбъбречните жлези и други.

Инкубационният период (времето от заразяването с херпесните вируси до първите клинични прояви) е в рамките на 10 до 21 дни, средно 14-16 дни.

Обривът при варицела се характеризира с наличие първоначално на макулозен обрив, преминаващ постепенно във везикуларен и пустулозен, като пустулите завяхват с формиране на тъмни крусти.

Обривните единици се развиват на вълни, което характеризира така наречения псевдополиморфизъм на обрива, характеризиращ се с наличие на всички стадии от обривното развитие в един и същ момент.

Развитието на усложнения се наблюдава няколко дни след появата на обрива, най-често между 2 и 10, като се придружават от влошаване на общото състояние на болния.

Възможни усложнения

Варицела с други усложнения най-често протича под формата на:

• развитие на вторични бактериални инфекции: при разчесване на обрива се повишава рискът от проникване на различни бактериални агенти и вторично инфектиране с развитие на абсцес, флегмон и други
• увреждане на черния дроб: в резултат от инфекцията е възможно развитие на вирусен хепатит, който протича с умерено увеличение на черния дроб, нарастване на серумния билирубин и трансаминазите с или без развитие на жълтеница
• увреждане на хемопоезата: най-често под формата на тромбози и хеморагии, повишен риск от гангрена
• увреждания на очните структури: възможно е развитие на варицелен кератит, който представлява възпаление на роговицата и се среща сравнително рядко, като може да засегне едното или двете очи и протича със сухота на очите до невъзможност за затваряне на клепачите. Възможно е развитие на ретинит и оптичен неврит, които се описват рядко в клиничната практика
• по-редки усложнения: гломерулонефрит, артрит, миозит, отит, ендокардит, миокардит

Неврологичните и белодробните усложнения се кодират отделно: Варицела с менингит (G02.0*) МКБ B01.0, Варицела с енцефалит (G05.1*) МКБ B01.1, Варицела с пневмония (J17.1*) МКБ B01.2.

Засягането от вируса първично през бременността крие повишен риск от развитие на аборт и преждевременно раждане.

Варицела при бременност и вродена варицела

Първичната варицела по време на бременност се свързва с повишен риск за майката (варицелна пневмония, особено през III-ти триместър) и за плода. Рискът за плода зависи от гестационния срок:

• до 20-та гестационна седмица - риск от синдром на вродена варицела около 0,4-2%: кожни цикатрикси с дерматомно разпределение, хипоплазия на крайници, микроцефалия, очни аномалии, вътреутробно изоставане в растежа
• след 20-та гестационна седмица - по-висок риск за майката от пневмония; рискът от вродени аномалии е минимален, възможен е херпес зостер в ранна детска възраст
• обрив при майката от 5 дни преди до 2 дни след раждането - риск от тежка неонатална варицела, тъй като плодът не получава майчини антитела; показана е профилактика на новороденото с варицела-зостер имуноглобулин

При контакт на бременна с неизвестен статус се изследват IgG антитела срещу VZV. При серонегативни бременни се обсъжда варицела-зостер имуноглобулин. Ваксината е противопоказана по време на бременност. Вродената варицела се кодира като P35.8, неонаталната - по преценка на лекаря.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при варицела се осъществява въз основа на клиничните и епидемиологичните данни. Липсват характерни промени в лабораторните изследвания, като често са налице промени в белия кръвен ред, без съществени отклонения в нивата на другите показатели. При наличие на данни за увреждане на вътрешните органи е необходима образна диагностика, а за установяване на уврежданията в очните структури е необходимо извършване на пълен офталмологичен преглед.

Доказването на вирусните агенти се осъществява с провеждане на вирусологични изследвания. Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания: Варицела зостер тест.

Лечение

Терапията на пациентите с варицела с други усложнения се определя в зависимост от тежестта на заболяването, локализацията на промените и засегнатите органи.

Етиологични медикаменти, насочени към потискане размножаването на вирусите, са антивирусните лекарства, каквито са например ацикловир и валацикловир, приложени локално, перорално или парентерално.

Прилагат се допълнително и противовъзпалителни средства, аналгетици, витаминни добавки, препарати за корекция на повишената температура, каламинов лосион.

При липса на съществени и сериозни увреждания терапията е предимно симптоматична, като често се използват и алтернативни методи на лечение, за които може да прочетете подробно в раздел Алтернативна медицина: Домашни средства и хомеопатия срещу варицела.

Прогнозата при варицела с други усложнения като цяло е добра, но при лица с тежък имунен дефицит, както и при бременните жени, е необходимо повишено внимание и своевременни действия.

Профилактика

Профилактиката включва повишение на имунитета (здравословно хранене, съобразена с възрастта и здравословния статус физическа активност, при необходимост прием на витаминни добавки и имуностимулатори), а при рискови контингенти се прилага ваксина.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания: Лещенка [varicella] и раздел Здравни проблеми: Варицела.

Заглавно изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons