Варицела с енцефалит (G05.1*) МКБ B01.1

Какво представлява варицелата?

Варицелата, известна още като лещенка, е остро инфекциозно заболяване, протичащо с температура, интоксикация и характерен псевдополиморфен обрив. Причинител на заболяването са представители на голямото семейство на херпесните вируси, а именно Varicella-zoster virus.

Хората са единственият известен резервоар на инфекцията, като важни от епидемиологична гледна точка са болните лица и атипичните форми на болестта.

Вирусът се предава от човек на човек при директен контакт, по въздушно-капков път. Заразяване се осъществява при кихане, кашляне (посредством секретите).

Инкубационният период (времето от експозицията и заразяването на организма с вирусните агенти до първите признаци на болестта) на заболяването е 10 до 21 дни (средно 14-16), като варира при отделните пациенти и може да е по-кратък или по-продължителен в зависимост от индивидуалната имунологична резистентност, наличието на подлежащи заболявания и други рискови фактори.

Възприемчивостта към заболяването е всеобща, като в масовия случай се засяга детската възраст, а с напредване на възрастта протича по-тежко.

Общата клинична характеристика на варицелата е представена в Лещенка [varicella] МКБ B01. По-долу са описани особеностите на менингеалното засягане.

Едно от усложненията на варицелата у имунокомпрометирани пациенти е ангажиране на нервната система в хода на инфекцията с развитие на варицела с енцефалит.

Особености, протичане, симптоми на варицела с енцефалит

Неврологичната симптоматика се проявява в хода на инфекцията (варицелен енцефалит, енцефаломиелит) или в реконвалесцентния период (постварицелен енцефалит), като тежестта на клиничните прояви варира и при липса на своевременни и адекватни действия прогнозата може да бъде много сериозна.

Протичането в детска възраст е характерно, без съществени усложнения, с бързо и пълно възстановяване, докато при заразяване първично в напреднала възраст и след периода на пубертета нараства рискът от развитие на усложнения, както от страна на обрива, така и от страна на засягане на други органи.

Болестта протича с характерните за варицела обрив и общи прояви, като неврологичната симптоматика включва някои от следните симптоми:

• фебрилитет (повишение на телесната температура)
• главоболие, гадене, повръщане
• повишена раздразнителност
• сънливост
• атаксия, нистагъм
• тремор
• нарушения в психичния статус
• нарушения в говора
• мускулна слабост
• наличие на патологични рефлекси
• парези, парализи
• полиневрит
• гърчове

На фона на тези прояви са възможни и общи, неспецифични признаци, като например увеличение на регионалните лимфни възли, стомашно-чревни оплаквания, общо неразположение и други.

Рискът от развитие на различни по тежест усложнения е висок, като в зависимост от тежестта на увреждането на мозъчните структури са възможни различни последици в дългосрочен план.

Клинични форми

Остра малкомозъчна атаксия срещу дифузен енцефалит

Изследвания: ЯМР на главен мозък (при церебелит често без отклонения, при енцефалит - огнищни промени), ЕЕГ, лумбална пункция с PCR за VZV ДНК.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при варицела с енцефалит, включително постварицелен енцефалит и варицелен енцефаломиелит, се осъществява с помощта на различните методи на изследване, а именно анамнеза, физикален преглед, лабораторни, вирусологични и образни изследвания.

С висока информационна и съответно диагностична стойност са резултатите от вирусологичните изследвания, докато образната диагностика (компютърна томография, електроенцефалограма, ядрено-магнитен резонанс) е информативна за степента на пораженията и специфичната им локализация.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагностика включва разграничаване на състоянието от енцефалит с инфекциозна (други вируси, бактерии, гъбички, протозои) или неинфекциозна (интоксикации, неопластични заболявания, автоимунни болести) етиология.

Лечение

Терапията включва овладяване своевременно на симптоматиката, потискане на развитието на вирусните агенти, като целта е намаляване риска от развитие на усложнения.

Прилагат се перорално или парентерално антивирусни лекарства, като ацикловир и валацикловир, при необходимост се прилагат кортикостероиди, диуретици, а при данни за вторична бактериална инфекция е уместно и приложение на антибиотици (след извършване на антибиограма и определяне на чувствителността на агентите).

Варицелозният енцефалит изисква спешно болнично лечение с интравенозен ацикловир. Дозата се определя според възрастта, телесното тегло, бъбречната функция и клиничната тежест. Обикновено е 10 mg/kg на всеки 8 часа в продължение на 14 дни.

Симптоматично се прилагат обезболяващи агенти, препарати за овладяване на повишената температура, противовъзпалителни средства, медикаменти за корекция на алкално-киселинното равновесие.

За ускоряване на реконвалесцентния период и възстановяването на организма се прилагат витаминни добавки, инфузии с аминокиселини и други.

Прогнозата е сериозна, особено при тежки прояви и забавяне на диагностиката и терапията.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания: Лещенка [varicella], МКБ G05.1 Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде.

Заглавно изображение: magnific.com