Варицела с менингит (G02.0*) МКБ B01.0

Лещенката, по-известна още като варицела, е вирусно заболяване, причинено от вирусите, принадлежащи към голямото семейство на херпесните вируси, а именно варицела зостер вирус (Varicella-zoster virus, VZV).

Заболяването показва повсеместно разпространение, като първичната инфекция засяга най-често детската популация и много рядко активната, млада възраст.

Първичната инфекция с VZV протича характерно с развитието на типичен кожен обрив и обща симптоматиката.

Болестта има характерен, предвидим ход и при малките деца рядко води до развитието на сериозни усложнения. При първично заразяване в зряла възраст е възможно (и се наблюдава по-често) тежко, агресивно протичане с изразен обрив, чиято еволюция е по-бавна и развитието на различни по тежест усложнения в резултат от разпространението на вирусните агенти.

Общата клинична характеристика на варицелата е представена в Лещенка [varicella] МКБ B01. По-долу са описани особеностите на менингеалното засягане.

Заболяването обикновено протича доброкачествено, но при малък процент от пациентите, особено при наличие на подлежащи рискови фактори, е възможно развитие на варицела с менингит.

Провокиращи, рискови фактори са наличието на подлежащи заболявания (ХИВ, туберкулоза, злокачествени новообразувания, тежки системни заболявания), продължително медикаментозно лечение (с кортикостероиди, антибиотици, химиотерапия), при тежки изгаряния и други.

Варицела с менингит: особености, симптоми

Заболяването започва с типичните за лещенка прояви, а именно кожен обрив, придружен от катарален синдром, повишение на телесната температура, общо неразположение.

Задълбочаването на прогресията на болестта води до увреждане на мозъчните обвивки (развитие на менингит) в резултат от проникването на вирусите в мозъчните структури и ангажирането им от инфекциозния процес.

Проявите са полиморфни като е възможно:

• екстремно повишение на телесната температура
• гадене и повръщане
• сънливост, летаргия
• повишена раздразнителност
• замаяност
• нарушена координация, нарушена походка
• наличие на патологични рефлекси
• вратна ригидност
• парези, парализи

Обикновено при своевременно откриване на болестта и назначаване на подходяща терапия не се наблюдават усложнения и болестта преминава без дългосрочни последици.

Като усложнение на болестта е възможно развитие на менингоенцефалит, миелополирадикулоневрит, мононеврит или полиневрити.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при варицела с менингит се основава на информацията, получена от разпита и прегледа на болния (епидемиологична анамнеза в комбинация с характерни физикални находки), лабораторните изследвания (повишение на показателите на белия кръвен ред, сигнализиращи за активна инфекция), вирусологични изследвания (изследване на кръв, ликвор, натривка от обрив с помощта на различни методики за доказване на етиологичните агенти).

При наличие на изразена неврологична симптоматика се препоръчва изследване на ликвор и образна диагностика (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс).

Диференциалната диагноза е широка и включва разграничаване на този от другите вирусни менингити, но също и от възпаление на мозъчните обвивки в резултат от бактериално, микотично, протозойно заболяване или в резултат от неинфекциозна етиология (автоимунен, неопластичен, токсичен процес).

Ликворна находка и вирусологично потвърждение

Лумбалната пункция е ключово изследване при съмнение за варицелен менингит. Типичната находка е лимфоцитна плеоцитоза, нормална или леко повишена концентрация на белтък и нормална глюкоза. Потвърждението става чрез PCR за ДНК на Varicella-Zoster вируса в ликвора. Важно е разграничаването от бактериален менингит, при който плеоцитозата е неутрофилна, белтъкът е значително повишен, а глюкозата - понижена.

Лечение при варицела с менингит

Лечението е насочено към своевременно овладяване на клиничната симптоматика, потискане размножаването и развитието на вирусните агенти, корекция на електролитните нарушения, с цел превенция на възможните усложнения.

Прилагат се антивирусни лекарства, като при запазено общо състояние ацикловир и валацикловир се приемат перорално (през устата) в подходящи дози, докато при тежко увредено общо състояние или изразено повръщане ацикловир се приема парентерално.

Необходимо е приложение на средства за овладяване на мозъчния оток (диуретици), противовъзпалителни средства, обезболяващи агенти, препарати за нормализиране на болестно повишената температура (антипиретици).

Пациентите, при които болестта протича тежко, се нуждаят от парентерално хранене със сонда, докато при леките форми на болестта е необходимо спазването на постелен режим с леко ограничаване на някои групи храни и напитки.

С цел ускоряване на възстановителните процеси се прилагат витаминни добавки, антиоксиданти, есенциални аминокиселини и мастни киселини.

Прогнозата при варицела с менингит се определя индивидуално в зависимост от общото здравословно състояние на болните, давността и тежестта на клиничните прояви, наличието на усложнения и подлежащи заболявания.

Като цяло при липсата на усложнения прогнозата е добра с относително бърз реконвалесцентен период.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания: Лещенка [varicella], МКБ G02.0 Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде.

Заглавно изображение: magnific.com