Лечение на гъбичен фарингит

› Въведение

› Рискови фактори и особености

› Симптоми при гъбичен фарингит

› Лекарства за лечение на гъбичен фарингит

› Мерки и средства за профилактика

Въведение

Фарингитът представлява възпаление на фаринкса, най-често с инфекциозна етиология, като сред основните причинители се включват риновируси, аденовируси, коксакивируси и редица бактериални агенти, главно стрептококи, хемофилус и други. Гъбичките рядко са причинители на фарингит, като основният причинител е candida albicans при наличие на определени, благоприятстващи инфекциозния процес, фактори.

Лечението на гъбичен фарингит включва някои особености, които следва да бъдат съобразени с тежестта на протичане, индивидуалното състояние на болния и изясняването на рисковите фактори, провокирали инфекцията.

Рискови фактори и особености

Гъбичният фарингит, макар да е най-честата микотична инфекция на фаринкса, се среща с относително ниска честота сред общата популация, като определени фактори излагат пациентите на по-висок риск от възникване на болестта:

• продължително лечение с антибиотици: продължителният прием на антибиотици, особено широкоспектърни, агресивно действащи и при прием на по-високи дози води до увреждане на локалната флора и създава предпоставки от кандидоза
• продължителна терапия с кортикостероиди: продължителното лечение с кортикостероиди, особено за инхалаторна употреба, се асоциира с много висок риск от развитие на гъбичен фарингит
• понижен имунитет: при имунокомпорметирани пациенти опортюнистичните инфекции показват значителна честота, като кандидозата е сред водещите микотични заболявания, а гъбичният фарингит (заедно с гъбичния езофагит) е сред честите локализации на процеса

• подлежащи заболявания: редица подлежащи заболявания, включително лошо контролиран или недиагностициран захарен диабет, инсулинова резистентност, левкемия, HIV, СПИН, тумори и други крият риск от развитие на гъбичен фарингит
• други фактори: наличието на протези, активно и с голяма давност тютюнопушене, високи нива на естроген (при заместителна хормонална терапия, прием на перорални контрацептиви, бременност), ниска орална хигиена и други създават риск от развитие на гъбичен фарингит

Симптоми при гъбичен фарингит

Клиничната картина при гъбичен фарингит се отличава с някои характерни особености, които значително улесняват диагнозата:

• бели плаки: особено типичен белег на гъбичната инфекция с кандида е наличието на бели или кремаво бели плаки в областта на фаринкса, които могат да имат подобна на извара консистенция, да провокират кървене при допир или да наподобяват по външен вид на памук
• промени във вкуса: при значителен процент от засегнатите се наблюдават промени във вкуса във връзка със засягане на вкусовите рецептори
• болка: болката варира в различна степен, като е характерна локална болезненост, болка при преглъщане, болка при прием на храна и течности, което от своя страна води до редукция на приеманите храни

• ангуларен хейлит: при много от засегнатите пациенти се развива така нареченият ангуларен хейлит, който се характеризира с възпаление, болка, изсушаване и зачервяване на кожата в областта на ъглите на устата
• други: зачервявания, изтръпване, гадене с или без повръщане, редукция на теглото и редица общи симптоми могат да съпътстват болестния процес

Лекарства за лечение на гъбичен фарингит

За лечение на гъбичен фарингит се използват основно антимикотици от различни групи с различни особености в механизма на действие с цел овладяване на съответната гъбична инфекция.

Обикновено за повлияване на процеса, провокиран от кандида албиканс, се използват представители от групата на азолите и полиеновите антибиотици в комбинация с подходящи симптоматични средства:

• азоли: различните представители от групата на азолите са едни от най-често използваните в практиката антимикотични средства, тъй като повлияват широк спектър от гъбични заболявания, включително и кандидозен фарингит. Основните представители включват флуконазол, вориконазол, кетоконазол, итраконазол, като се назначават в подходяща лекарствена форма (за локално или перорално приложение), съобразена с особеностите на болестния процес
• полиенови антибиотици: при тежко протичащ кандидозен фарингит и липса на ефект от лечението с азоли може да се обмисли стартиране на лечение или добавяне към наличната терапия на подходящи полиенови антибиотици. Амфотерицин В се използва парентерално в комбинация с други антимикотици, тъй като монотерапията крие риск от лекарствена резистентност. Нистатин е наличен в локални и перорални форми, като показва особено голяма ефективност срещу кандида албиканс

• симптоматични средства: гъбичната инфекция се повлиява единствено от антимикотици, но за овладяване на възпалителния процес, ангажиращ фаринкса, могат да се използват различни симптоматични средства, включително обезболяващи, противовъзпалителни, средства за намаляване на дразненето и облекчаване приема на храна и течности
• средства за повишаване на имунната защита: обикновено гъбичният или кандидозен фарингит се развиват като опортюнистична инфекция при драстичен спад в имунната защита, поради което успоредно с конвенционалната терапия се препоръчват подходящи средства и мерки за повишаване на имунната защита. Това може да включва витамини, минерали, билкови препарати, бета-глюкан, антиоксиданти и други в комбинация с балансиран и пълноценен хранителен режим, прекарване достатъчно време на открито и на пряка слънчева светлина и редукция на стреса

Мерки и средства за профилактика

Някои общи средства и мерки, прилагани системно, могат значително да намалят риска от развитие на гъбичен фарингит, както и да подпомогнат по-бързото възстановяване с намаляване рисковете от тежко протичане:

• висока орална хигиена: препоръчва се измиване на зъбите два или три пъти дневно, като е необходимо повишено внимание при използването на определени води и спрейове за устна хигиена, тъй като последните могат да увредят нормалната флора
• повишено внимание при прием на лекарства: изплакването на устата след прием на инхалаторни кортикостероиди, приемът на пробиотици при продължителна антибиотична терапия, както и прием на лекарства само под медицинско наблюдение намаляват рисковете от гъбичен фарингит
• редовни дентални прегледи: редовните профилактични прегледи при зъболекар, както и подходящата грижа за налични протези, съдейства за намаляване риска от орална кандидоза и гъбичен фарингит 
• промени в храненето: препоръчва се намаляване консумацията на богати на захар храни, хляб и хлебни изделия, бира и вино, тъй като те могат да подпомогнат растежа на кандида албиканс
• отказ от тютюнопушене: освен всички негативи, които носи след себе си тютюнопушенето, вредният навик излага и на по-висок риск от гъбичен фарингит

Мерките за превенция и лечение на гъбичен фарингит са комплексни, строго съгласувани с лекуващия лекар и прилагани достатъчно продължително време за постигане на желаните резултати.

Изображения: freepik.com