Аденовирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Аденовирусите са широко разпространени и са чести причинители на редица инфекции, като в зависимост от локализацията и особеностите в протичането им показват значителна вариабилност. Засягат се лица от всички групи, като риск от по-сериозни и с усложнения протичане се описва при пациенти с компрометирана имунна система.

Причинител и особености

Семейството на аденовирусите обхваща голям брой вирусни агенти, чието откриване става възможно едва след въвеждането във вирусологичната практика на метода на клетъчните култури.

Аденовирусът е ДНК вирус, изолиран за първи път през 1950 г. в клетъчни култури от аденоидна тъкан, откъдето получава и името си. Известни са 52 серотипа, като особено често се срещат тип 4 и тип 7.

Тези вируси са изключително устойчиви на външни въздействия, като оцеляват дълги години извън своя гостоприемник. Аденовирусите издържат на температурно влияние и са етероустойчиви. Антибиотиците също не им въздействат, но дезинфекционните средства ги унищожават бързо.

Инфекцията с аденовирус като причина за болести, класифицирани другаде, са повсеместно разпространени. Най-често засягат младите хора и детската възраст, особено ранната детска възраст.

Чрез изучаване наличието на антитела у здрави хора е доказано, че повечето от децата са прекарали инфекции с един или няколко типа аденовируси. Преболедувалите и прекаралите инапарентно инфекцията придобиват имунитет.

Източник на инфекцията са болните хора и безсимптомните носители. Механизмът на предаване на заразата е въздушно-капков и фекално-орален, като основните фактори за предаването са въздух, мляко, вода, хранителни продукти, замърсени ръце.

При проникване на инфекцията чрез храносмилателната система, се наблюдава литична инфекция на епителните клетки, което се осъществява посредством предизвиканата цитолиза, производство на цитокини и индукция на възпалителния отговор.

Симптоми

Аденовирусната инфекция има многообразни изяви, което налага разделянето им на отделни синдроми:

• остри респираторни заболявания: причиняват се основно от аденовирусните типове 1, 2, 4, 5 и 6, по-рядко от тип 3 и тип 7. Честотата им е по-висока през пролетните и зимните месеци, като съставляват приблизително 10 % от всички респираторни инфекции на долния тракт при децата. Характеризират се с висока контагиозност, поради високите нива на вирусни частици в слюнката. Типичните симптоми включват фебрилитет, ринорея, кашлица и болки в гърлото. При около една трета от пациентите се съобщава за тонзилит и възпаление на средното ухо. При половината от болните са налице левкоцитоза, повишени нива на С-реактивния протеин и СУЕ. Засягането на долния респираторен тракт под формата на трахеобронхит, бронхиолит и пневмония, може да имитира проявите и да бъде объркано с грип или инфекция с респираторни-синцитиален вирус
• фарингоконюнктивална треска: причинява се предимно от аденовирусните серотипове 3, 4 и 7 и най-често засяга децата в училищна възраст. Клиничната картина се характеризира с висока температура, болки в гърлото, хрема, зачервяване на очите. Остър конюнктивит може да възникне с или без наличието на фарингит или респираторен синдром. Обикновено конюнктивитът започва от едното око и впоследствие засяга и другото, но е възможно едновременно ангажиране на двете очи. Наблюдава се лека болка и дискомфорт в окото, сълзене, сърбеж, парене, образуване на корички. Заболяването обикновено е самоограничаващо се в рамките на пет дни. Рядко се наблюдава развитие на енцефалит

• епидемичен кератоконюнктивит: дължи се основно на серотиповете 8, 19 и 37. Представлява силно заразно заболяване, с висока честота на предаване между членовете на семейството посредством мръсните ръце. Предаването на заболяването често се осъществява чрез травма, замърсени офталмологични разтвори, апаратура и ръцете на здравните работници. Симптоматиката се проявява след осем дневен инкубационен период, като обикновено двете очи се засягат последователно. Основните оплаквания на пациентите включват фотофобия, сълзене и болка в очите. При децата е възможно да се наблюдават и повишена температура и лимфаденопатия, по-рядко се съобщава за главоболие
• остър хеморагичен цистит: причинява се от серотиповете 11 и 21. Състоянието обикновено засяга децата на възраст 5-15 г. и имуносупресирани възрастни. Чести симптоми са дизурия, често уриниране, хематурия. При имуносупресирани възрастни се наблюдава нефрит с повишена температура, хематурия и болка в хълбока
• гастроентерит: най-често се причинява от серотипове 40 и 41. Ентералната аденовирусна инфекция е честа причина за диария при децата, тъй като е установено, че се възпроизвеждат лесно в червата. В клиничната картина доминират треска, коремна болка и водниста диария, които обикновено отзвучават в рамките на 1-2 седмици. Възможно е изява на мезентериален лимфаденит, синдром на раздразнено черво и инвагинация
• аденовирусни инфекции при имунокомпрометирани пациенти: рискови фактори за развитието на аденовирусна инфекция са алогенната трансплантация на стволови клетки, дефицит на Т клетките, терапия с антитела, продължителна имуносупресия. Проявите могат да варират, но често са налице хеморагичен цистит, нефрит, пневмония, чернодробна недостатъчност, гастроентерит. Алармиращи симптоми за развитието на аденовирусна инфекция са остро повишение на температурата, хематурия, болка в слабините и влошаване на бъбречната функция.

Диагноза

За поставяне на диагнозата важно значение имат обстойният клиничен преглед, редица лабораторни и инструментални изследвания:

• разпит и преглед: данни за контакт с болни лица, установяване на рискови фактори, давност и тежест на субективните оплаквания. Физикалните находки обикновено насочват към леко до умерено увредено общо състояние
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина с проследяване на маркерите на възпалението и някои други показатели, съобразно оплакванията при болния, има ориентировъчно значение за определяне на тежестта на болестния процес
• вирусологични изследвания: необходимо е изолиране на вируса от назофарингеален секрет, очен секрет, фекалии и урина. Използват се клетъчни култури с човешки ембрионална бъбречни клетки. Необходимо е провеждане на серология и антигенни тестове с индиректна имунофлуоресценция. С висока специфичност за идентифицирането на аденовирусите е прилагането на полимеразната верижна реакция. Серотипизирането намира приложение за целите на епидемиологията и различни научни изследвания
• образни изследвания: от образните изследвания приложение намират рентгенографията на бял дроб, ехография на бъбреци, компютърна томография

Диференциалната диагноза включва различаване от бактериален фарингит, бактериална пневмония, бронхит, грип, вирусен фарингит, вирусна пневмония и други.

Лечение

Лечението на инфекцията с аденовирус като причина за болести, класифицирани другаде, е поддържащо и симптоматично. Голяма част от инфекциите се самоограничават и не изискват специфична терапия при запазен имунитет.

При имуносупресирани пациенти за бързо ограничаване на инфекцията се прилагат вирусостатици, като рибавирин, ганцикловир и цидофовир. Не се препоръчва приложението им при деца, поради риск от развитие на нежелани лекарствени реакции.

В комбинация с антивирусните средства може да се прилага интравенозен имуноглобулин.

Като цяло прогнозата е благоприятна, освен при развитието на аденовирусната инфекция при имуносупресирани пациенти.

Изображения: freepik.com