Рубеола с неврологични усложнения МКБ B06.0

Рубеолата е остро инфекциозно заболяване, протичащо с лимфонодулопатия и обрив, криещо сериозни рискове за бременните жени във връзка с увреждане на тератогенезата.

Възможно е развитие на рубеола с неврологични усложнения в резултат от засягане на различни структури от нервната система.

Заболяването се причинява от рубеолен вирус от род Rubivirus на семейство Togaviridae, който съдържа РНК и се отличава с характерни структурни особености и антигенен строеж. Етиологичните агенти показват слаба устойчивост спрямо въздействията от околната среда, включително и дезинфектанти.

Заболяването е известно от стотици години, но причинителят е изолиран за първи път едва през 1906 година, като приблизително 30 години по-късно се описва ембриотоксичното действие на вирусите по време на голяма епидемия в Австралия.

Особености и симптоми на заболяването

Инфекцията се причислява към антропонозите (болести, засягащи само хората), като заразяването се осъществява при контакт с болен човек или здрави носители на вирусите.

С важно епидемиологично значение са леките, почти безсимптомно протичащи форми на заболяването, които според различни източници съставляват приблизително една трета от всички случаи.

Механизмът на заразяване е главно въздушно-капков, като агентите се отделят със секретите на горния респираторен тракт на болните лица, но също и с фекалните маси и урината.

При заразяване на бременните жени съществува около 90 процента риск от преминаване на вирусните агенти през плацентарната бариера и инфектиране на плода. Преминавайки диаплацентарно вирусите увреждат ембриона или фетуса (в зависимост от момента на заразяване), водейки до ембриопатия или фетопатия (вроден рубеолен синдром).

След раждането новородените отделят вирусите до 24 месеца, представлявайки източник на заразата и участвайки в процесите на разпространение на болестта.

Възприемчивостта на населението е всеобща с висок контагиозен индекс, като боледуват предимно деца до десет годишна възраст, без особени различия между мъжкия и женския пол.

При имунизирани майки е възможно предпазване на новороденото до около първата година, в резултат от пасивния имунитет, предаден от майката.

Епидемиите от рубеола са били чести в миналото, но след въвеждането на задължителната ваксинопрофилактика (включително и в нашата страна) се наблюдават единични случаи, без определена цикличност или сезонност.

Входна врата за проникване на вирусните агенти са лигавиците на горния респираторен тракт и конюнктивите, като след проникване и размножаване вирусите показват изразен лимфотропизъм и дермотропизъм (подчертан афинитет към лимфните структури и кожата).

Инкубационният период (необходимото време от проникване на вирусните агенти до първите симптоми, характерни за рубеола) варира между 11 и 23 дни при отделните пациенти.

Наблюдават се някои от следните клинични прояви:

• фебрилитет: повишение на телесната температура
• катарален синдром: кашлица, хрема, ринит
• промени по гърлото: зачервено гърло с наличие на единични петехии, известни като петна на Forscheimer
• засягане на лимфните възли: лимфонодулопатия (увеличение на лимфните възли), ангажираща подчелюстната област, шията, тила (увеличените лимфни възли в областта на тила са известни като симптом на Теодор)
• засягане на храносмилателната система: увеличение на размерите на черния дроб и слезката (хепатоспленомегалия)
• обрив: по лицето, тялото и крайниците под формата на макули (червени петна) с размери до четири милиметра, без болка и сърбеж

Обривът е относително неспецифичен, като при определени лица е възможно протичане под формата на характерния за морбили или скарлатина обрив, като се означава съответно rubeola morbillosa или rubeola scarlatinosa.

При рубеола с неврологични усложнения се наблюдава ангажиране от процеса на различни структури от нервната система с развитие на рубеолен енцефалит, рубеолен менингит или рубеолен менингоенцефалит.

Патоанатомичните промени в нервната система са по типа на остър перивенозен демиелинизиращ процес, предимно в бялото вещество на главния мозък. Често се наблюдават дифузен оток на мозъка, неспецифични дегенеративни изменения, периваскуларна лимфоцитна инфилтрация.

Неврологичната симптоматика обикновено се развива до една седмица след появата на рубеолния обрив, като проявите варират в зависимост от засегнатите структури. Възможни са гадене и повръщане, главоболие, парези и парализи, вратна ригидност, промяна в психичния статус, гърчове.

Повече информация за рубеолен енцефалит, менингит и менингоенцефалит може да намерите в раздел Заболявания:

• МКБ G05.1 Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде

• МКБ G02.0 Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде

• МКБ В06 Рубеола [немска брусница]

Диагностициране на болестта

Поставянето на диагнозата при рубеола се осъществява въз основа на информацията от епидемиологичната анамнеза, физикалните находки, характерните изменения, които се наблюдават в хемограмата, а именно левкопения с лимфомоноцитоза и повишен брой вироцити (моноядрени клетки с плазматизация на ядрата им).

Със слаба диагностична стойност са вирусологичните изследвания (изолиране на вируса от кръв, ликвор, секрет от носоглътката). С високо информативно значение са серологичните методи на изследване (реакция за свързване на комплемента, вируснеутрализираща реакция, латексаглутинация, ELISA), с които се доказва неколкократното нарастване на специфичните антитела.

За установяване на пораженията върху нервната система се препоръчва образна диагностика (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс).

Диференциалната диагноза налага разграничаване от морбили, скарлатина, варицела, ентеровирози, токсоплазмоза, дерматози с различна етиология, алергични състояния.

Лечение на болестта

Лечението при рубеола с неврологични усложнения е предимно симптоматично и включва приложение на противовъзпалителни средства, антипиретици, обезболяващи, при необходимост кортикостероиди, диуретици, антиконвулсанти в зависимост от тежестта и вида на неврологичната симптоматика.

Препоръчва се почивка на легло в комбинация с пълноценно хранене, прием на витаминни добавки.

Обривът при необходимост се третира с подходящи локални средства (крем, гел).

Прогнозата при рубеола с неврологични усложнения се определя при всеки конкретен пациент, като в детска възраст протичането е по-леко, а при възрастните е по-тежко и агресивно. Риск от сериозни усложнения се описва главно за рубеолния енцефалит, а цялостния леталитет от рубеола е относително нисък (под един процент в световен мащаб).

Рискове съществуват главно при заразяване по време на бременност, както за жената, така и за плода, поради което при заразяване в първия триместър се препоръчва аборт по медицински показания.

Профилактиката е специфична с приложение по схема на разработената срещу вируса ваксина, прилагана под формата на трикомпонентната ваксина морбили, паротит, рубеола, подробна информация за която може да намерите в раздел Лечения (Ваксина морбили, паротит, рубеола) и раздел Заболявания (Необходимост от имунизация против морбили-епидемичен паротит-рубеола).