Хепатитен D вирус (Hepatitis D virus)

Обща характеристика

Хепатитният D вирус принадлежи към семейство Cystoviridae, род Deltavirus. Отрит е през 1977г. от М.Розето, който описва непозната до тогава антиген-антитяло система (наречена HBsAg) асоциирана с делта инфекцията.

Хепатит D е остро инфекциозно заболяване, което протича като коинфекция с хепатит В. Източници на заболяването са болните и заразоносителите, а основният механизъм на предаване е контактно-битовият. Коинфекцията с HDV-HBV се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит, дължаща се на по-бърза прогресия към чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином.

Структура и култивиране

Вирусът на хепатит D е РНК вирус с размери от 35-37nm. Открива се в клетките на черния дроб във вид на гранули или частици с размери от 20 до 30 nm. Вирусната частица е обвита от HBsAg и съдържа антигенът HDAg. Вирусната частица се нарича още делта агент и представлява дефектен хепатотрофен вирус, за да започне неговата репликация той се нуждае от помощната функция на вирусът на хепатит В. Именно поради тази причина хепатит Д вирусът може да причини инфекция единствено при наличието на хепатит В вирусът, както в човешкото тяло така и в лабораторни условия. Делта агентът може да предизвика експериментална инфекция у шимпанзета, но не и при други опитни животни.

Резистентност и епидемиология

Вирусът е изключително устойчив спрямо факторите на околната среда. Високите температури, киселините и детергентите не успяват да го инактивират, но алкалната среда и йонизиращите лъчения спират неговата репликация.

Съществуват три генотипа на HDV. Генотип 1 има световно разпространение, генотип 2 съществува в Тайван, Япония и Северна Азия, а генотип 3 се среща в Южна Америка.

Пътищата на предаването на HDV са същите като при HBV:

• при сексуален кантакт;
• чрез контакт със заразена кръв или кръвни продукти.

Вертикалното предаване е възможно, но рядко срещано. Ваксинирането срещу HBV предотвратява HDV коинфекцията и следователно разширяването на детските програми за имунизация с HBV води до намаляване на случаите на хепатит D в световен мащаб.

Приблизително 5% от пациентите с хронична HBV инфекция са коинфектирани с HDV, което води до общо 15-20 милиона души, заразени с HDV. В районите с висока степен на разпространение се включват Африка (Централна и Западна Африка) , Азия (Централна и Северна Азия, Виетнам, Монголия, Пакистан, Япония и Тайван, Китай), Близкия изток и Гренландия.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период на инфекцията е от 2 до 12 седмици. Хепатит D може да протече остро или хронично. Остър хепатит D се появява внезапно и обикновено причинява по-тежки симптоми. При инфекция продължаваща повче от шест месеца се говори за хроничен хепатит D. Дългосрочната инфекция се развива постепенно във времето. Тъй като хроничният хепатит D прогресира, шансовете за усложнения се увеличават. Голям процент от заразените развиват цироза или хепатоцелуларен карцином.

Острата делта-(супер)инфекция при хепатит В носителство е най-честата форма на хепатит D и води до по-тежко чернодробно заболяване, отколкото хронична хепатит В инфекция самостоятелно. До 90% от инфектираните лица развиват хроничен хепатит D, от които приблизително 70% ще прогресират до цироза, в сравнение с 15-30% от тези, заразени само с вируса на хепатит В.

Превенция

Няма ваксина за HDV, но инфекцията може да бъде предотвратена чрез поставяне на ваксина срещу хепатит В, за да се избегне рискът от инфекция с вируса на хепатит В. Съществува кръвен тест за HDV. Важно е пациентите с хроничен HBV да бъдат изследвани за HDV.

Преболедувалите от хератит В и ваксинираните придобиват траен специфичен имунитет.

Микробиологична диагностика

Важно е пациентите с хронична хепатит В да се изследват за HDV. Необходимо е серологичното и биохимичното изследване на кръвта на болния, както и провеждането на пункционна биопсия на черния дроб.

Основните изследвания за доказване на хепатит Д антигена (HDAg) се провеждат чрез диагностични тестове по радиоимунен и именоензимен метод. (тест за хепатит Д).

Специфична профилактика и лечение

Профилактично се извършва ваксинация с хепатит В ваксина.