Хепатитен G вирус (Hepatitis G virus)

Обща характеристика

Причинителят на хепатит G (HGV), познат още като GBV-C, е представител на семейство Flaviviridae. Вирусът е открит през 1995г. и до днес предизвиканото от него чернодробно заболяване е в ход на проучване. Вирусът на хепатит G (HGV) е открит от две независими групи изследователи по време на проучване на случаи на хепатит, наречен нито-A, нито-B, нито-E. Откриването на нов вирусен агент предизвикващ хепатит привлича значително внимание поради нуждата от изчерпателно изучаване на свойствата на вируса, връзката му с чернодробните заболявания и инфекциите в различни страни по света.

Структура и култивиране

Вирусът на хепатит G притежава единична верига РНК с положителна полярност, която се състои от приблизително 9300 нуклеотида със структурни гени в 5' края, отворена четяща рамка и неструктурни гени на 3' края. По своята структурна организация вируса притежава приблизително 25% хомология с вируса на хепатит С.

Познати са следните генотипове на HGV:

• Генотип 1 - най-разпространен в Западна Африка;
• Генотип 2 - открит в Северна Америка;
• Генотип 3 - в Азия;
• Генотип 4 - намиращ се в Югоизточна Азия;
• Генотип 5 се среща в Южна Африка;
• Генотип 6 е наблюдаван при пациенти от Индонезия.

Епидемиология и резистентност

Хепатит G инфекцията е антропоноза, а нейн източник са болните и здравите заразоносители. GBV-C има световно разпространение и около 3% от хората в света са заразени. Вирусът е идентифициран във всички етнически групи и 1% -4% от световните донори на кръв са носители на вируса по време на кръводаряване, което определя високият процент на хепатит G инфекция у хемотрансфузирани пациенти. Повечето възрастни пациенти успяват да се преборят с вируса в рамките на 2 години от заразяването.

Механизмите на предаване на инфекцията са следните:

1. парентерален път чрез кръвни продукти;
2. непарентерален - по полов път;
3. вертикално предаване - трансплацентарно, перинатално, постнатално.

Установено е, че продължителната виремия (вирусите се намират в кръвния ток) се наблюдава най-често при пациенти подложени на хемодиализа.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период на инфекциозния процес е с различна продължителност - от 1 до 18 седмици. Често пациентите с хепатит G се инфектират едновременно с вируса на хепатит В или С.

Голям процент от заразените с хепатит G пациенти са безсимптомни, но е възможно пациентите да забележат:

• болка в дясното подребрие;
• загуба на апетит;
• гадене и повърщане;
• пожълтяване на кожата и видимите лигавици;
• потъмняване на урината;
• изсветляване на фецеса.

Микробиологична диагностика

За целите на микробиологичната диагностика е необходимо изследването на серума на пациентите и последващото прилагане на методите ELISA и PCR.

Специфична профилактика и лечение

Използва се имуностимулираща терапия с интерферони и спазването на строг постелен режим на болния.