Хепатитен C вирус (Hepatitis C virus)

Обща характеристика

Вирусът на хепатит С принадлежи към семейство Flaviviridae, род Hepacvirus.

В средата на 70-те години Харви Дж. Алтер и неговият изследователски екип демонстрират, че повечето случаи на посттрансфузионен хепатит не се дължат на хепатит А или В вируси. Въпреки това откритие международните изследователски усилия за идентифициране на вируса, първоначално наречен нито-А, нито-В хепатит са в застой докато през 1987 г. Майкъл Хъдън и Джордж Куо използват нов подход за молекулярно клониране, за да идентифицират непознатия вирус и да разработят диагностичен тест. През 1989г. вирусът е изолиран и наречен хепатит С вирус. Откритието довежда до значителни подобрения в диагностиката и подобряване на антивирусното лечение.

Хепатит С е остро инфекциозно вирусно заболяване, клинично протичащо подобно на останалите видове вирусни хепатити. Инфекцията рядко протича тежко, но хронифицирането след преболедуване се наблюдава много по-често в сравнение със случаите на хепатит В.

Структура и култивиране

Хепатит С вирусът (HCV) е с размери от 20 до 60nm и притежава сферична форма и външна липидна обвивика. Геномът му се състои от едноверижна РНК. Съществуват седем основни генотипа на HCV, които са известни като генотипове от 1 до 7.  Полуживотът на вирусните частици в серума е около 3 часа, но може да бъде по-кратък от 45 минути. В организма на заразеното лице всеки ден се произвеждат около 1012 вирусни частици. В допълнение към репликацията в черния дроб вирусът може да се размножава и в лимфоцитите.

Вирусът може да се култивира в органичен брой вирусни култири и предизвиква експеримнтална инфекция у шимпанзета.

Резистентност е епидемиология

Вирусът е устойчив спрямо действието на факторите на околната среда, върху замърсени предмети запазва своята вирулентност до няклко месеца. Температурите над 100 градуса го унищожават за 5 минути, а дезинфекциозните средства - за 10 -20 часа.

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че около 71 милиона души в световен мащаб са позитивни за хронична хепатит С инфекция, като приблизително 399 000 пациенти загиват от инфекцията, главно поради развитието на цироза или хепатоцелуларен карцином.

Средиземноморието и Европа са с най-голямо разпространение на инфекцията(съответно 2.3% и 1.5%), като други региони имат прогнозно разпространение от 0.5% -1.0%.

Инфекцията се предава основно по парентерален път, възможен е и непарентералният път на предаване, както и трансплацентарното и перинаталното заразяване.

Парентерален път

• чрез замърсени медицински инструменти;
• при кръвопреливане.

Непарентерален

• контактно-битов път;
• полов път.

Патогенеза и клинична картина

След попадане на вируса в организма на гостоприемника пръв настпъва инкубационният период с продължителност от 5 до 12 седмици. В края на инкубационният период започват клиничните прояви на хепапти С инфекцията, а именно:

1. отпадналост;
2. безапетитие;
3. тежест в дясното подребрие;
4. повръщане;
5. жълтеница (наблюдават се и аниктерични форми).

Възможно е и протичането на безсимптомна хепатит C инфекция.

Имунитет

Преболедувалите придобиват траен типовоспецифичен имунитет.

Микробиологична диагностика

Необходимо е изследването на кръв за серологичната диагностика, както и провеждането на биохимично изследване на урина - (Тест за хепатит С).

Специфична профилактика

Утвърдени са схеми с антивирусни лекарства и/или интерферони. За ускоряване на възстановяването на чернодробната функционална активност при хроничен вирусен хепатит С се препоръчва прием на витаминни добавки и хепатопротективни средства.