Хепатитни вируси

Обща характеристика

Названието хепатитни вируси включва шест различни по морфология, физични и химични свойства вируси. Те са класифицирани към различни родове и семейства, но всички причиняват вирусни хепатити.

• Hepatitis A virus (HAV) принадлежи към семейство Picornaviridae, род Heparnavirus. Той е причинител на вирусния хепатит А.
• Hepatitis B virus (HBV), предизвикващ хепатит В е представител на семейство Hepadnaviridae, род Orthohepadnavirus.
• Hepatitis C virus (HCV) е причинител на хепатит С, той принадлежи към семейство Flaviviridae, род Hepevirus. Към същото семейство се отнася причинителят на вирусен хепатит G - Hepatitis G virus.
• Hepatitis D virus (HDV) причинява т.н. Делта-инфекция (Хепатит D), той се отнася към семейство Cystoviridae, род Deltavirus.
• Hepatitis E virus (HEV) причинява предаваният по фекално-орален път вирусен хепатит Е. Вирусът принадлежи към семейство Caliciviridae, род Hepevirus.

В допълнение към изброените хепатитни вируси съществуват и други вируси, които също могат да причинят инфекции на черния дроб, като цитомегаловирус, вирус на Epstein-Barr и РНК-вирус от рода Flavivirus, причинител на жълтата треска. До 1997 г. има и 52 случая на вирусен хепатит, причинен от вирусът на херпес симплекс. Вирусният хепатит е един от основните проблеми на общественото здравеопазване в целия свят, засягащ стотици милиони хора. Вирусният хепатит е причина за значителна заболеваемост и смъртност както от остра инфекция, така и от хронични последствия, които включват, в случая на хепатит В, С и D, хроничен активен хепатит и цироза. Хепатоцелуларният карцином, който е един от десетте най-често срещани ракови заболявания в световен мащаб, е тясно свързан с хепатит В, а в някои региони на света с вируса на хепатит С.

Сруктура

Вирусът на хепатит А е РНК вирус с размери от 27 до 32 nm и иксоедрична форма. HAV е член на семейството на пикорнавирусите. Пикорнавирусите не притежават обвивка. Капсидът на вируса се състои от субединици, наречени капсомери. Всеки капсомер е съставен от пет протомера. Всеки протомер на HAV е направен от три белтъка - VP1, VP2 и VP3, които играят роля при навлизането на вируса в клетките на гостоприемника.

Вирусната структура на хепатит В е подобна на други вируси. В основата на вируса е генетичният материал - ДНК и ензимната ДНК полимераза, които са заобиколени от капсид (протеинова обвивка). Целият вирион (вирусна структура) е обграден от плика - енвелоп. Размерът му е около 42 nm, а формата му - сферична.

Вирусътна хепатит С притежава външна обвивка, съдържаща два вирусни протеина - Е1 и Е2. Под мембраната се намира слой на вирусния протеин, който се свързва с вирусния геном и образува нуклеокапсида, където се намира вирусната РНК. Вирусният геном на вируса на хепатит С е едноверижна РНК, която кодира 11 протеина.

Вирусът на хепатит D е малък, сферичен вирус с диаметър 36 nm. Той има външно покритие, съдържащо три вида протеини - големи, средни и малки повърхностни антигени на хепатит В и липиди, обграждащи вътрешния нуклеокапсид. Нуклеокапсидът съдържа едноверижна, кръгова РНК изградена от 1679 нуклеотида и около 200 молекули хепатит D антиген (HDAg). Геномът на хепатит D е уникален за животинските вируси поради високото му нуклеотидно съдържание. Неговата нуклеотидна последователност е 70% самостоятелно комплементарна, позволявайки на генома да образува частично двойно верижна, пръчковидна РНК структура. Предполага се, че HDV може да е възникнал от клас растителни патогени, които са много по-малки по размери от вирусите. Хепапатит Е вирус е малък по размери (27 до 34 nm), той съдържа едноверижна РНК като геном и притежава иксоедрична форма.

Хепатит G вирусът притежава еноверижна РНК за геном.

Антигенна структура

Всички хепатитни вируси притежават типово специфични антигени с добре изразени антигенни свойства. Доказването на хепатитните антигени в организма на болните и преболедувалите е основен метод за доказване на вирусните. След преболедуването на всички видове вирусни хепатитни инфекции болните придобиват траен, типовоспецифичен имунитет. Познат е само един серологичен тип на хепатит А, а в антигенно отношение са познати два серотипа и три генотипа на вирусът на хепатит G.

Резистентност и епидемиология

Резистентността на всички хепатитни вируси спрямо факторите на външната среда е много голяма. Вирусът на хепатит А е устойчив на третиране с киселини и етер, а при върху предмети от външната среда и фецес се запазва до няколко месеца. Вирусът на хепатит Е е високо устойчив спрямо дезинфекционните средства, както и на обработка с формалин, на чието въздействие издържа до 95 часа. Хепатит D вирусът се инактивира в алкална среда и трихлорооцетна киселина. Механизмът на предаване на хепатит А и Е е фекално-орален, G - парентерален, D и С - парентерален и фекално-орален.

Хепатит В се предава по хоризонтален и вертикален механизъм:

• Хоризонтално предаване:

Естествено - контакт с кръв и кръвни продукти, по полов път, по контактно-битов път;
Артифициално - при кръвопреливане, стоматологични операции, наркомания, кръвни манипулации, татуировка;

• Вертикално предаване:

Трансплацентарно;
Перинатално;
Постнатално;

Инфекцията с вируса на хепатит В (HBV) е глобален проблем за общественото здраве. Изчислено е, че в света има 248 милиона носители на HBV, от които около 600 000 умират годишно от чернодробно заболяване, свързано с HBV. Прилагането на ефективни програми за ваксиниране в много страни доведе до значително намаляване на случаите на нова инфекция с хепатит В. Въпреки това, инфекцията с HBV остава важна причина за заболеваемостта и смъртността. Приблизително 5% от световното население (350-400 милиона души) е хронично инфектирано с HBV, като 75% населяват Азия. Смята се, че около 90% от страните рутинно ваксинират новородени срещу хепатит В.

Патогенеза и клинична картина

Вирусните хепатити са остри инфекциозни заболявания, протичащи с увреждане на чернодробния паренхим и в някои случаи и на жълтеница. Терминът вирусен хепатит може да опише или клинично заболяване или хистологични находки, свързани с болестта. Острата инфекция с вирус на хепатит може да доведе до състояния, вариращи от субклинично заболяване до самоограничаване на симптоматично заболяване или до фулминантна чернодробна недостатъчност. Възрастни с остър хепатит А или В обикновено са симптоматични. Лицата с остър хепатит С могат да бъдат симптоматични или асимптомни (т.е. субклинични). Типичните симптоми на остър хепатит са умора, главоболие, анорексия (загуба на апетит), гадене, повръщане, жълтеница. Много често се наблюдават много високи стойности на аминотрансферазата и хипербилирубинемия. Тежките случаи на остър хепатит могат да се развият бързо до остра чернодробна недостатъчност, характеризираща се с лоша чернодробна синтетична функция.
Инкубационният период на вируса на хепатит А (HAV) е 15-45 дни (средно, 4 седмици). Вирусът се екскретира във фецес през първите няколко седмици от инфекцията преди появата на симптомите. Малките деца, които са инфектирани с HAV обикновено остават безсимптомни. Инфекцията с вируса на хепатит А (HAV) обикновено е лека и самоограничаваща се и осигурява имунитет срещу вируса през целия живот.

Хепатит В вирус (HBV) може да бъде директно цитопатичен към хепатоцити. Въпреки това цитотоксичността, медиирана от имунната система, играе преобладаваща роля при причиняване на увреждане на черния дроб. Имунното нападение се управлява от левкоцитни антигени CD8 цитотоксични Т-лимфоцити, които разпознават хепатит B сърцевинен антиген (HBcAg) и хепатит B e антиген (HBeAg) върху клетъчните мембрани на заразените хепатоцити.

HCV има вирусен инкубационен период от приблизително 8 седмици. Повечето случаи на остра HCV инфекция са безсимптомни. Дори когато това е симптоматично, острата хепатит С инфекция е склонна да следва лек курс. Приблизително 15-45% от пациентите инфектирани с хепатит с вирус, губят вирусологични маркери за HCV. По този начин около 55-85% от ново инфектираните пациенти остават виремични и могат да развият хронично чернодробно заболяване. При хроничен хепатит С умората е преобладаващият докладван симптом. Не съществува ясна връзка между нивата на аминотрансферазите и симптомите или риска от прогресия на заболяването. Около 15-30% от пациентите с хроничен хепатит С прогресират до цироза.
За хепатит D източник на инфекцията е болният, заразоносителите и носителите на хепатит В. Инкубационният период е от 2 до 12 седмици.

Хепапатит Е има инкубационен период от 2 до 10 седмици. Острата ХЕВ инфекция обикновено е по-лека от острата хепатит В инфекция. Въпреки това, бременните жени, особено когато са заразени през третия триместър, имат риск от смъртност по-голям от 25%.

Хепатит G обикновено се установява при пациенти подложени на продължителна хемодиализа, хроничната хепатит G виремия може да продължи до 16 години или да протича като коинфекция с хепатит С.

Микробиологична диагностика

Необходимо е взимането на кръв от болните за серологично и биохимично изследване. Търсят се характерни за всеки от хепатитните вируси антитела. Използват се методите ELISA и PCR.

Специфична профилактика и лечение

Срещу вирусът на хепатит А е разработена ваксина- инактивиран с формалин хепатитен вирус, щам НМ175. Профилактиката на хепатит А се провежда с гама-глобулин, получен от преболедували инфекцията. Срещу хепатит В са разработени няколко ваксини - НВsAG придобит от серума на носители и рекомбинантна ваксина с Vaccina virus.

За останалите причинители на вирусен хепатит специална профилактика не е разработена.