Хепатитен B вирус (Hepatitis B virus)

Обща характеристика

Вирусът на хепатит В принадлежи към семейство Hepadnaviridae, род Orthohepadnavirus. Историята на съвременните изследвания на вирусния хепатит започва през 1963 г., когато носителят на Нобелова награда Б.С. Блумберг съобщава за откриването на нов антиген, наречен австралийски антиген (AuAg). През следващите години, AuAg се утвърждава като първият специфичен маркер на вирусния хепатит. Структурата на вируса бива изучена през следващите 17 години - 1970-1987г., през този период се създават и няколко вида ваксини за профилактика на вирусния хепатит.

Вирусният хепатит В е остро инфекциозни заболяване, характеризиращо се с увреждане на чернодробния паренхим и появата на жълтеница. Засяга всички възрасти, като най-възприемчиви биват детската и активната възраст- 20 - 40 години.

Структура и култивиране

Вирусът на хепатит В е с размери от 40-42nm и притежава сферична форма. Вирионът, наречен частица на Dane, се състои от външна липидна обвивка, съдържаща вирусният антиген - HBsAg. Външната обвивка съдържа вградени протеини, които участват във вирусното свързване и навлизане в чувствителните за него клетки. Липидната обвивика обгражда нуклеокапсида, наречен core антиген (HBcAg). Вирусният геном е представен от двойноверижна ДНК. При разрушаване на вириона с детергент се отделя разтворимият антиген - HBeAg.

Трите антигена предизвикват образуването на антитела в организма на гостоприемника, това са анти-HBs, анти-HBc  и анти-HBe. Вирусът не е патогенен за опитни животни (с изключение на шимпанзета) и клетъчни култури.

Резистентност и епидемиология

Хепатит В вирусът е един от най-устойчивите във външната среда вируси. В околната среда и при стайна температура запазва своята вирулентност в продължение на 6 месеца. Издържа обработката с дезинфекциозни средства, проявява по-голяма чувствителност към хлорните препарати - 0,3% разтвор на хлор го инактивира за 1 час.

Хепатит В е антропоноза - поразява единствено човека. Хроничната HBV инфекция засяга 350-400 милиона души. Разпространението на инфекцията се разделя условно на три зони

• Зона с ниска ендемичност - 0,1-0,5% носителство. Такива региони са Западна Европа, Австралия и Канада;
• Зона със средна ендемичност - 2-10% носителство. Към тази категория се отнасят Източна Европа и Русия;
• Зона с висока ендемичност - 10-40% носителство. Северна и Южна Америка, Африка, Югоизточна Азия, Индонезия.

В областите с висока степен на разпространение преобладаващият начин на предаване е перинаталният, болестта се предава вертикално през ранното детство от майката на детето. Приблизително 45% от лицата, инфектирани с HBV живеят в райони с висока степен на разпространение, а рискът от инфектиране на здравата популация е над 60%.

Основните механизми и пътища на предаване са хоризонталният и вертикалният.

Хоризонтални механизми

Непарентерален:

• по полов път;
• при контакт със заразени кръв и кръвни продукти.

Парентерален - контакт със заразени предмети или кръвни продукти:

• кръвопреливане;
• при стоматологични манипулации;
• кръвни манипулации;
• татуировки.

Вертикални механизми

• Трансплацентарно;
• Перинатално;
• Постнатално.

Патогенеза и клинична картина

В патогенезата на острия хепатит В различаваме следните стадии

• На имунна толерантност.

Този стадий, който продължава приблизително 4-8 седмици при здрави възрастни, представлява инкубационният период. За новородените (заразени по вертикален път), продължителността на този период е около 10-20 години.

• Имуноактивен стадий.

В имунната активна фаза, известна също като стадий на имунен клирънс, възниква възпалителен процес в чернодробния паренхим. През този период HBeAg може да бъде идентифициран в серума на инфектираните. Продължителността на този стадий при пациенти с остра инфекция е приблизително 3-4 седмици (симптоматичен период). Тук са характерни пожълтяването на кожата, лигавиците и склерите на очите (жълтеница), промяна в цвета на фекалните маси (изсветляване), промяна в цвета на урината (потъмнява). Предполага се, че вирусът не уврежда директно хепатоцитите, а промените в тях са имуномедиирани.

• Етап на неактивна хронична инфекция.

В третия етап вирусната репликация е ниска или вече не може да се измери в серума, могат да се открият анти-HBe антитела. През този етап се осъществявя интегриране на вирусния геном в хепатоцитния геном. HBsAg все още присъства в серума.

• Реконвалесцентен период.

В петия етап вирусът не може да бъде открит в кръвта чрез ДНК или HBsAg анализи. Този период бележи стихването на клиничните прояви и нормализирането на цвета на кожата, урината и фекалните маси.

Имунитет

Преболедувалите придобиват траен видовоспецифичен имунитет.

Микробиологична диагностика

За провеждането на тест за хепатит В е необходимо взимането на кръв и последващото вирусологично, биохимично и соролигично изследване. За потвърждение на диагнозата се използва т.н. панел за хепатит – необходимо е да се докажат хепатитните маркери анти-HBeAg, анти-HBcIgM и HBsAg.

Специфична профилактика и лечение

За профилактиката на хепатит В са разработени различни видове ваксини, у нас се използват рекомбинантни ваксини. Първата ваксинация се извършва 24часа след раждането, втората - на 1 месец и третата - на шестият месец от живота на детето.

Създаденият имунитет е с продължителност 5 години и се последва от последна реимунизация. Разработена е и пасивна профилактика с гама-глобулин, който създава краткотраен (приблизително 3 седмици) имунитет. При остро протичащите форми е необходимо спазването на строг постелен режим на болния и започването на имуностимулираща терапия с интерферони.