Хепатитен A вирус (Hepatitis A virus)

Обща характеристика

Вирусът на хепатит А (HAV) принадлежи към семейство Picornaviridae, род Heparnavirus. Изолиран е през 1937г. от С. Филдстоун, а по-късно през 1975г. са разработени имуноензимният и радиоимунният метод за доказване на вируса и анти-HAV-антителата. Доскоро вирусът бе наричан Human enterovirus 72.

Вирусният хепатит е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с увреждане на чернодробния паренхим и появата на жълтеница. Значението на вирусните хепатити се определя от тяхното световно разпространение и висока заболеваемост.

Структура и култивиране

Хепатит А вирус има размери от 27 до 32nm и кубична симетрия. Той е РНК вирус и не притежава външна обивика за разлика от хепатитни вируси B, C и D. По отношение на серологията е познат само еднит серологичен тип, който стимулира образуването на имуноглобулини от клас M и G. Култивирането на вируса в клетъчни култури е трудно, тъй като той проявява тропизъм само към някои от тях. Не се размножава в кокоши ембриони.

Резистентност е епидемиология

Хепатитния вирус е изключително устойчив спрямо факторите на околната среда - върху предмети се съхранява до няколко месеца. При температура от 60 градуса запазва инфекциозната си способност до 1 час, а при температура от 100 градуса - за 20 минути. Автоклавирането (121°C за 20 минути) и сухият горещ въздух (180°C) инактивират вируса.

Хепатит А е антропоноза. Източник на инфекцията е болният човек, предимно в предклиничния стадий на заболяването.  HAV има разпространение в световен мащаб. Най-високата серопозитивност (т.е. най-високото разпространение на антитела срещу HAV) се наблюдава в Африка, Азия и Южна Америка. Механизмът на предаване е фекално-орален, най-голямо значение имат замърсените ръце, предмети и хранителни продукти. Входна врата е устната кухина.

Заразяването в ранна детска възраст се свързва с фактори като пренаселеност, лоша санитарна хигиена, определени социални практики и липсата на надежден източник на чиста вода. Възприемчивостта към вируса е най-висока в ранна детска възраст и намалява в третата декада от живота.

Патогенеза и клинична картина

Заболяването преминава през четири клинични стадия:

1. инкубационен период - 9-50 дни;
2. предиктеричен стадий;
3. иктеричен стадий;
4. реконвалесцентен период.

Симптомите за предиктеричния стадий биват:

• отпадналост;
• безапетитие;
• тежест и болки в епигастриума;
• повишена температура.

По време на иктеричния период първи пожълтяват склерите, а по-късно и цялото тяло. Възможни са потъмняване на урината и обезцветяване на фецеса. Черният дроб се палпира увеличен, при провеждане на биохимични изследвания се установяват повишени стойности на серумните трансаминази, билирубин и уробилиноген.

През реконвалесцентния период се нормалиризират размерите на черния дроб и биохимичните показатели. Еволюцията на хепатит А не довежда до хронифициране.

Имунитет

Преболедувалите от хепатит А придобиват траен видовоспецифичен имунитет, още в края на инкубационния период се откриват имуноглобулини от клас М, те персистират в организма на пациентите до 12 месеца. Анти-HAV-IgG антителата се образуват няколко дни след появата на IgM и се съхраняват цял живот.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• кръв;
• фецес;
• урина.

Микробиологичната диагноза се поставя с помощта на панелът за остър вирусен хепатит (тест за хепатит А), който съдържа три хепатитни маркера - анти-HAV-IgM, HBsAg, анти-Hbc-IgM.

Специфична профилактика и лечение

Разработена е ваксина срещу хепатит А, която представлява инактивиран с формармалин хепатит А вирус. Също така се прилага имуностимулираща терапия с интерферони и спазването на строг постелен режим на болния.