Хепатитен E вирус (Hepatitis E virus)

Хепатитният Е вирус принадлежи към семейство Caliciviridae, род Hepevirus. За пръв път хепатит Е е наблюдаван през 1955г. в Индия, където заболяват 29 000 лица. Вирусът е открит по-късно през 1983г. от изследователи на ново огнище на вирусен хепатит.

Хепатит Е е остро инфекциозно заболяване на черния дроб, което подобно на хепатит А се предава по фекално-орален механизъм и засяга предимно възрастта от 15 до 30 години.

Вирусът на хепатит Е притежава икосаедрична симетрия и размери от 25-34nm. Вирусната частица съдържа РНK геном и капсид.
HEV се класифицира в четири основни генотипа.

Генотип 1 включва азиатски и африкански щамове.

Генотип 2 включва един мексикански щам и някои африкански щамове. И двата генотипа 1 и 2 са свързани с големи епидемии.

Генотип 3 включва щамове от спорадични случаи на хора от индустриализирани страни, включително Съединените щати, Япония и страни в Европа.

Генотип 4 включва щамове от спорадични случаи в Азия и животински щамове от свине.

Възможно е предизвикването на експериментална инфекция при някои видове маймуни.

Вирусът е високоустойчив спрямо факторите на външната среда. При температура от 60°Cсе неутрализира за 10 часа, а при температури от 100 градуса - 5 минути.

Хепатит Е е антропоноза, източник на инфекцията е боният човек, а механизмът на предаване е фекално-орален.

Според световната здравна организация в световен мащаб случайте на хепатит Е биват около 20 милиона случая на година със 70 000 смъртни случая. Хепатит Е има световно разпространение, предразполагащите фактори за неговото разпространение са тропическият климат, неадекватна хигиена, лоша лична хигиена и замърсени храна и вода. С най-голяма честота се среща в развиващите се страни в близост до Екватора. Регионите с процент на разпространение над 25% включват Централна Америка, Близкия Изток, Африка и Азия. Епидемиите са свързани с дъждовните сезони, наводненията и пренаселеността. Най-голямото огнище се съобщава в Североизточен Китай между 1986 и 1988 г. и биват засегнати 100 000 души. Мъжете са клинично инфектирани 2-5 пъти по-често от жените в повечето случаи на епидемия.

Леталитетът сред бременните през втората половина на бременността е 20 пъти по-висок в сравнение с леталитета на вирусния хепатит В. От вирусен хепатит Е се наблюдава най-висока заболеваемост сред новородените и перинатална загуба на деца.

Клиничната кратина на хепатит Е наподобява тази на хепатит А. Инфекцията протича тежко при бременни жени, понякога с развитие на фулминантна чернодробна недостатъчност.

По време на инкубационния период липсват обективни клинични промени. Иктеричната фаза се характеризира с:

• слабо повишение на телесната температура;
• мускулна и ставна болка;
• тежест в дясно подребрие;
• промяна в апетита.

Иктеричната фаза се характеризира с:

1. поява на жълтеница;
2. потъмняване на урината;
3. изсветляване на фецеса.

Преболедувалите придобиват траен типовоспецифичен имунитет.

Изследват се:

1. кръв;
2. урина;
3. фецес.

За доказване на вируса се прилагат ELISA и имуноелектронна микроскопия.

Не е разработена специфична профилактика. Препоръчва се използването на антивирусни лекарствени средства, хепатопротектори и прием на витамини.