Свят без хепатит С: мисията възможна

В близкото минало много от лечимите към днешна дата заболявания са представлявали бич за човечеството, причинявайки сериозни здравословни щети и оставяйки в сила действието на естествения подбор. Срещу някои от тях съвременната медицина е разработила ефективна терапия, други е елиминирала напълно с помощта на масовата имунизация.

Свят без хепатит С: мисията възможна

На прага сме на подобен преломен момент в медицината, засягащ милиони хора в световен мащаб, а именно възможност за елиминиране на един от най-честите причинители на чернодробна цироза - хепатит С.

За да се справим с тази нелека задача е необходима обща ангажираност на населението, състояща се в целенасочено изследване за инфекцията, своевременно откриване на заразените лица и предоставяне на необходимото лечение.

Диагностицирането става бързо, лесно и безболезнено, като резултатите могат да бъдат готови в рамките на 15 минути.

По отношение на терапията на болестта сме свидетели на фармакологична революция, тъй като до преди две години заболяването бе отнасяно към графата трудно лечими с постигане на успех при малък процент от пациентите, на цената на изтощителна, продължителна и криеща многобройни нежелани ефекти терапия.

Към днешна дата е разработен нов лечебен режим, постигащ успех при над 90 % от пациентите (според различни източници терапията в различните райони показва дори до 100 % ефективност) в рамките на по-малко от три месеца с незначителни странични ефекти.

За съжаление много малко хора са наясно с тази епична революция, още по-малко се чувстват лично ангажирани, неподозирайки за рисковете от заразяване и възможните усложнения на болестта.

Този значим обществен проблем засяга приблизително 1.5 % от населението на България, което казано по-разбираемо означава, че между 100 000 и 120 000 българи са заразени с хепатит С, участват активно в разпространението на инфекцията и представляват заплаха както за себе си, така и за останалите.

Какво всъщност представлява хепатит С?

Хепатит С се причинява от вирус (hepatitis C virus, HCV) със сложна структура и различни вариации в генотипа (известни са шест генотипа с различни подразделения), които са характерни за отделните географски ширини, водят до различия в клиничното протичане на болестта и имат отношение спрямо ефективността на приложения терапевтичен режим.

Сложната структура на вируса е една от причините за невъзможност за създаване на ефективна ваксина и специфична профилактика (каквато например се осъществява при всички новородени с ваксина против хепатит В), което затруднява борбата с болестта, позволявайки лесна атака на нищо неподозиращите жертви.

HCV проявява изразен афинитет към черния дроб, който се явява прицелното му място и основно поле за нанасяне на увреждания.

Инкубационният период, представляващ времевият отрязък, необходим за размножаването на вирусите и изявата на първите клиничните признаци след заразяването, е с различна продължителност, като може да варира от няколко седмици до няколко месеца и най-често е между 5 и 8 седмици.

При задържане на вируса в организма на болния за повече от шест месеца болестта преминава в своята хронична форма (хроничен вирусен хепатит С), която е една от водещите причини за развитие на чернодробна цироза.

За развитието на цироза са необходими средно 20 години, но процесът се ускорява значително при наличие на слабост към спиртните напитки и ежедневната им консумация, прием на медикаменти по медицински показания или самоволно (обезболяващи, противовъзпалителни средства, антибиотици, кортикостероиди), наркозависимост, наличие на подлежащи заболявания.

Отличителното при болестта е липсата на каквито и да било симптоми при повече от две трети от заразените лица. По този начин острата инфекция тихомълком се превръща в хронична, като с течение на времето нанася сериозни, необратими, потенциално животозастрашаващи увреждания в чернодробните структури и често се изявява с някое от своите късни усложнения, а именно цироза на черния дроб, чернодробна недостатъчност, карцином на черния дроб, всяко от които е с неблагоприятна прогнозата и води до значително влошаване на качеството и продължителността на живота на болния.

Според различни статистики само при един от пет заразени са налице някакви клинични прояви, които варират от напълно неспецифични до типичните за вирусните хепатити.

Неспецифичните прояви на болестта обикновено включват гадене, придружено или не с повръщане, болка в корема, липса на апетит, главоболие, леко повишение на температурата, които често са повод за погрешно диагностициране и причисляване на болестта към сезонна вирусна инфекция или друго стомашно-чревно нарушение.

Специфични и алармиращи прояви на хепатит С, които се наблюдават при малък, дори незначителен процент от заразените лица (особено на фона на безсимптомните и неспецифично протичащите форми), са болката в дясно подребрие, жълтеницата с характерното за нея пожълтяване на кожата, лигавиците и склерите на очите, потъмняване на урината и обезцветяване на изпражненията.

Наличието им става причина за целенасочено търсене на вирусен хепатит, като след провеждане на необходимите изследвания се назначава и съответната терапия. След известен престой в болнично заведение и прием на определени лекарства в масовия случай е налице излекуване на пациентите при диагностицирана своевременно остра инфекция.

Какво се случва при неподозиращите съществуването на коварната болест лица?

Често заболяването протича освен с липсата на обективни или субективни клинични признаци, но и с липса на промени в лабораторните показатели (без промяна в чернодробните ензими, албумин, билирубин, без промени в белия и червения кръвен ред), както и с неспецифични промени при профилактично провеждане на ехография (възможно е наличие само на увеличен в различна степен черен дроб, което може да е резултат от друго заболяване, консумация на алкохол, прием на медикаменти).

Ежегодните профилактични изследвания не са достатъчни за откриването на безмълвно и подмолно протичащия хепатит С.

Липсата на целенасочено изследване за хепатит С означава и липса на ефективна терапия, което е и основният проблем. Лечение има, желание за изследване - не. А желание липсва, защото повечето хора не са наясно как могат да се заразят с инфекцията (защото ако знаеха, със сигурност щяха да се замислят и за по-голяма собствена сигурност да се изследват).

Кой трябва да се изследва за хепатит С?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото потенциално всеки може да стане жертва на "тихия убиец", както са наричали в миналото този вид вирусен хепатит.

Предаването на заразата се осъществява най-често по кръвен път - при контакт на заразена кръв с кръвта на здравото лице. Наложеното схващане, че това е болестта на венозните наркомани (както може да срещнете в някои учебници по медицина с по-стара дата на издаване) отдавна не е актуално.

Риск представляват:

• кръвопреливане, органна трансплантация или хемодиализа, особено извършени преди 1994 година (преди тази година донорската кръв и органи не са изследвани за хепатит С, което става причини за заразяване на много пациенти)
• употреба на наркотични вещества с общи инжекционни (игли) или неинжекционни пособия (сламки, тръбички)
• поставяне на татуировка или пиърсинг с нестерилни игли
• стоматологични интервенции с контаминирани инструменти, като рискови са вадене на зъб, почистване на зъбен камък, хирургични операции
• акупунктура
• маникюр, педикюр с нестерилни инструменти
• медицински манипулации (вземане на кръв, парентерално приложение на лекарства, обработка на рани и други) с контаминирани пособия
• използване на чужди лични вещи, като самобръсначки, четки за зъби, обеци, нокторезачки

Лицата на възраст над 40 години са изложени на по-висок риск от наличие на хроничен хепатит С.

Особена рискова група са медицинските работници, имащи директен контакт с кръв и/или кръвни продукти на болния (медицински сестри, хирурзи, лаборанти и други).

В редки случаи е възможно заразяване по вертикален (трансплацентарен) път, което се осъществява вътреутробно (вирусите преминават през плацентарната бариера) или по време на раждането.

Заразяване е възможно (макар и изключително рядко) и по полов път, при незащитен сексуален контакт и наличие на микролезии (невидими с просто око травми) по лигавиците на половите органи, като по-висок риск съществува по отношение на аналната лигавица.

При около 10 % от инфектираните лица не е ясен пътят на заразяване.

Всеки може да преоткрие себе си в поне една от рисковите групи, но не бива да позволяваме грешки в миналото, волни или неволни, резултат от буйна младост или медицински пропуск, да определят бъдещето ни.

Лесно може да проверите дали сте се оказали поредната жертва на вируса на хепатит С, като посетите най-близката лаборатория или възползвайки се от програмите за безплатен скрининг (масови профилактични изследвания) на населението.

Изследването за хепатит С се състои във взимане на кръв и нейното проверяване за специфични антитела спрямо вирусните антигени или проверка за наличие на вирусен генетичен материал (РНК). Методът е достъпен, безболезнен, напълно безвреден и достоверен.

При установяване на позитивен резултат се провеждат допълните изследвания за изясняване на давността, тежестта на инфекцията и наличието на усложнения, като освен чернодробни при немалък процент от пациентите се наблюдават и усложнения, засягащи другите органи и системи, например васкулит, бъбречни нарушения, засягане на опорно-двигателния апарат (артрит), диабет и други.

Лечението към днешна дата включва утвърдена терапевтична схема, състояща се в прием на перорални (през устата) медикаменти, като продължава от няколко седмици до няколко месеца (в зависимост от тежестта и генотипа на заболяването, възрастта на болния, наличието на усложнения), поема се от НЗОК и води до пълен успех при почти всички пациенти.

Свят без хепатит С: мисията възможна

Откриването и осигуряването на ефективна терапия на всички заразени лица по един или друг начин ще доведе до елиминиране на инфекцията, пращайки я в учебниците по история.

Стратегията на Световната здравна организация (СЗО) включва елиминиране на болестта до 2030 година с помощта на различни информационни кампании и средства.

В България този здравен проблем по една или друга причина все още не е придобил необходимата гласност и много голям процент от населението все още смята болестта за нелечима, свързвайки я единствено с рисково поведение.

Необходимо е повишение на здравната култура на населението, осведомяване за невероятния пробив в медицината и уникалната възможност за елиминиране на едно коварно заболяване. Личната ангажираност ще допринесе за популяризиране на масовия скрининг, като с примера си активните граждани могат да събудят гражданската съвест и позиция на повече хора, намирайки съмишленици в инициативата и съдействайки за постигането на победа срещу хепатит С.

А Вие изследвахте ли се?

Материалът участва в журналистически конкурс "Скрининг за свят без хепатит С", организиран от пациентските организации „Хепасист“ и „ХепАктив“.