Хирзутизъм МКБ L68.0

Хирзутизмът представлява патологично увеличаване и засилване растежа на космите у жени и деца, оформящо мъжки тип окосмяване. Състоянието се свързва с повишена чувствителност на космения фоликул към андрогенните хормони. Появяват се косми над горната устна, брадата, бузите, около мамилите, по linea alba до пъпа и медиалната повърхност на бедрата. Освен прекомерно окосмяване, други симптоми могат да бъдат:

• мазна кожа
• акне
• косопад
• уголемен клитор
• нередовен менструален цикъл
• по-дълбок глас
• повишена мускулна маса
• намаляване размера на гърдите
• затлъстяване

Множество заболявания могат да причинят хирзутизъм. Ендокринни причини за възникването му са заболявания на яйчниците (доброкачествени и злокачествени тумори, поликистозен синдром на яйчниците ), както и на кората на надбъбреците (тумори, синдром на Кушинг, вродена надбъбречна хиперплазия). Хирзутизмът може да бъде идиопатичен и симптоматичен.

Идиопатичният хирзутизъм е диагностично изключение. Обикновено започва през пубертета като клиничната изява варира от нормален мензис с лек хирзутизъм до аменорея с признаци на вирилизация. Тестостероновите нива могат да бъдат нормални до повишени. Състоянието често е фамилно и се асоциира с напълняване и развитие на инсулинова резистентност. При някои пациенти с идиопатичен хирзутизъм се установяват нормални нива на андрогените в плазмата. Счита се, че това се дължи на повишена андрогенна чувствителност или повишена активност на ензима 5-алфа редуктаза в кожата.

Преди пубертета тялото е покрито от тънки, слабо пигментирани косми. Под влияние на андрогенните хормони през пубертета тези косми се заменят от пигментирани терминални косми. Трябва да се има предвид, че някои от терминалните косми са андрогенно независими - по скалпа, клепачите и миглите. Дихидротестостеронът е андрогенният хормон, който въздейства върху космения фоликул и води до формиране на терминално окосмяване. Той е дериват на тестостерона, който се образува в кожата под влияние на ензима 5-алфа редуктаза.

Хирзутизмът преобладава при жените. Въпреки че може да се развие и при мъжете, разпознаването му при тях е по-трудно. Появата му при деца от двата пола обикновено насочва към развитието на преждевременен пубертет или друго сериозно заболяване. Началната възраст на изява на хирзутизма зависи от причината. В повечето случаи това става около пубертета. Тук се отнасят случаите с поликистозен синдром на яйчниците, вродена адренална хиперплазия и идиопатичен хирзутизъм.

Състоянието може да се развие също така след напълняване или спиране употребата на орални контрацептиви при млади жени. Други лекарства могат косвено да доведат до произвеждането на по-голямо количество андрогенни хормони. Те включват медикаменти за лечение на гадене, шизофрения, тревожност, епилептични гърчове, мигрена, биполярно разстройство, агресия и високо кръвно налягане, както и естрогени и опиатни лекарства. По принцип терминалното окосмяване се появява след адренархе и се увеличава след пубертета. След менопаузата обаче, поради загуба на яйчниковите андрогени се стига и до загуба на косми. Когато при възрастни жени се наблюдава бързо развиващ се хирзутизъм, това насочва към андроген секретиращ тумор.

Идиопатичният хирзутизъм обикновено започва през пубертета. Когато състоянието се изяви при жени на средна възраст или по- възрастни, като най-често се подозира тумор на яйчниците или надбъбречните жлези. Освен възрастта на изява, важна за диагностиката е и прогресията на състоянието. Доброкачествената форма на хирзутизъм се характеризира с начало през пубертета и бавна прогресия през годините. При бърза прогресия на състоянието съществува вероятност от наличие на андроген секретиращ тумор.

Независимо от причините, повишеното окосмяване може да бъде емоционална травма или тежък козметичен проблем.

Диференциална диагноза на хирзутизъм се прави с аденом и карцином на надбъбреците, синдром на Кушинг, карцином на яйчниците, синдром на Stein - Leventhal.

При жените с хирзутизъм се установява излишък на андрогени. Най-важното изследване за доказване на диагнозата е определяне на серумните нива на тестостерон. Нивото на серумният тестостерон при жени с овариален тумор е 200 ng/dL. Второто по значимост е нивото на дехидроепиандростерон сулфат. Този андроген се синтезира почти изцяло от кората на надбъбреците, което насочва към заболяване на надбъбречната кора. Повишените стойности на двата показателя насочват към надбъбречна етиология, докато изолираното повишение на тестостерона показва наличие на яйчниково заболяване.

Целта на лечението е повлияване на подлежащото състояние. Системното лечение се разделя на такова, което намалява яйчниковата или надбъбречната продукция на андрогени и такова, което инхибира действието на андрогените в кожата. Тук се отнасят следните групи медикаменти: кортикостероиди, орални контрацептиви, спиронолактон, флутамид, ципротероацетат, инсулинови очувствители. Към козметичните процедури за намаляване на нежеланото окосмяване се включват бръснене, използване на депилатоари и лазерни процедури.