Пневмония, причинена от други инфекциозни агенти, некласифицирана другаде МКБ J16

Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове, засягащо пряко неговите функции. Газообменната функция стои в основата на поддържането на постоянството на вътрешната среда на организмите. Чрез възпалителните изменения, засягащи пряко основните структурни единици на белия дроб, алвеолите, тази функция може да бъде силно нарушена. Това се изразява с появата на някои от основните симптоми на пневмонията.

Пневмонията може да бъде причинена следствие на множество инфекциозни и неинфекциозни агенти. В тази статия ще разгледаме пневмония, причинена от други инфекциозни агенти, некласифицирани другаде. Като такива се посочват различни вируси, бактерии и гъбички. Микотичните причинители (гъбички) се срещат сравнително рядко спрямо вирусите и бактериите, и основно се проявяват при имунокомпрометирани пациенти (ХИВ-позитивни).

Като рискови фактори се посочват различни придружаващи хронични заболявания, както и вредни навици:

• Тютюнопушене
• Кистична фиброза
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Астма
• Диабет
• Употреба на наркотични вещества, които потискат кашличния рефлекс

Протичането на пневмонията може да варира, от пълна липса на проявени симптоми, до тежко респираторно заболяване, което може да доведе до дихателна недостатъчност. Основните фактори, от които зависи самото протичане и тежестта на клиничната картина, са общото състояние на пациента и патогенността на причинителя.

Основно пневмонията се класифицира на придобита в общността и като вътреболнична инфекция. Според вида на инфекциозния причинител се дели на вирусна, бактериална и микотична. Въпреки това, в много от случаите се касае за смесена инфекция с няколко причинителя (първична вирусна инфекция, с последваща бактериална). Диагностицирането на заболяването се основава на проявените симптоми, физикалния преглед и патологична находка в образното изследване.

Честота

Пневмонията засяга приблизително 450 милиона души ежегодно в световен мащаб (7% от населението) и води до около 4 милиона смъртни случаи всяка година. Тя е едно от най-често срещащите се заболявания както в слабо развитите страни, така и в развитите. То е социално-значимо заболяване, което при някои пациенти може да доведе до летален изход. В много страни пневмонията е основната причина за смърт.

В миналото процентът на заболелите от пневмония, както и смъртните случаи е бил много по-висок. След въвеждането на антибиотиците броят на преживелите силно нараства, но все пак не е заболяване, което трябва да се подценява. Друга основна превантивна мярка е въвеждането на задължителни ваксини в имунизационния календар срещу някои от основните причинители на пневмонията.

Заболяването може да засегне хора от всички възрастови групи, но много по-често се среща при малки деца и възрастни над 65 години. Това донякъде е свързано със слабост на имунната система. Именно поради тази причина като рискова група се посочват и хората с вроден или придобит имунен дефицит, при които е характерна пневмонията, причинена от атипични бактериални причинители, както и различни видове гъбички.

Пневмонията се среща целогодишно, като причинената от вирусни агенти е по-характерно силното разпространение през студените месеци от годината. Някои вируси като грипните, могат да доведат от епидемии сред населението в даден район поради високата контагиозност на вирусните причинители.

Инфекцията основно се предава по въздушно-капков път, което улеснява попадането им в респираторния тракт. Близкият контакт между хората, затворените непроветриви пространства са фактори благоприятстващи разпространението на инфекцията сред хората. Друг механизъм, чрез който инфекцията може да се разпространи до белодробния паренхим е хематогенният (кръвен).

Причина

Пневмония, причинена от други инфекциозни агенти, некласифицирани другаде е инфекциозно заболяване, което може да бъде причинено от множество вируси, бактерии и гъбички. Всеки един причинител на заболяването има своите характерни белези, чрез които индуцираната инфекция да се различава от другите агенти. Въпреки това, всичките причинители на заболяването в повечето случаи водят до появата на характерните за едно инфекциозно респираторно заболяване симптоми.

Вируси

Вирусната пневмония се характеризира с по-леко протичане, в сравнение с другите инфекциозни причинители. Те водят до появата на грипоподобни симптоми, които понякога да объркат лекарския специалист за тежестта за заболяването. Въпреки по-лекото протичане, вирусите също могат да доведат до тежки животозастрашаващи усложнения, но те са сравнително редки при правилно проведено лечение. Особено застрашени от вирусна пневмония са възрастните и малките деца. Срещу някои вирусни причинители са създадени рекомбинантни ваксини, които са насочени срещу най-честите щамове, причинители на тежко заболяване. Ваксините са ежегодни, като всяка година се използват вирусните щамове, причинители на епидемии предхождащата година.

• Грипни вируси
• Парагрипни вируси
• Коронавируси
• Аденовируси
• Респираторен синцитиален вирус (RSV)

Бактерии

За бактериите е характерно по-тежкото протичане на заболяването, в сравнение с вирусната пневмония. При тях клиничната картина е типична с характерните за състоянието симптоми. Както грам-положителни, така и грам-отрицателни бактерии могат да бъдат потенциални причинители на инфекция.

• Streptococcus pneumoniae
• Staphylococcus aureus
• Mycoplasma pneumoniae
• Klebsiella pneumoniae
• Haemphilus influenzae
• Pseudomonas aeruginosa
• Legionella pneumophila

Гъбички

Микотичната пневмония се среща основно при пациенти с вроден или придобит имунен дефицит. Едно от социално-значимите заболявания с имунокомпрометираност е именно инфекцията с вируса на СПИН. При тези пациенти, пневмонията може да протече безсимптомно, единствено със субективни оплаквания. Въпреки асимптоматичното протичане, лечението и ирадикирането на причинителите е изключително трудно и често микотичната пневмония може да доведе до необратими патологични промени.

• Aspergillus
• Candida albicans

Симптоми

Както всяко инфекциозно заболяване, и пневмонията започва с инкубационен период, който може да варира от няколко часа, до няколко дни при различните причинители. Този период се характеризира с липса на симптоматика. През него единствено често се появяват общо неразположение и главоболие. За изхода от заболяването е важно разграничаването между вирусната и бактериалната пневмония, тъй като има някои основни различия в лечението на двете състояния. Затова ще разгледаме характерните симптоми както за вирусната, така и за бактериалната пневмония.

Вирусна пневмония

• Леко повишена температура (субфебрилитет) - при вирусна пневмония температурата не се повишава значително, средно 37-38 градуса.
• Непродуктивна кашлица
• Отпадналост
• Хрема
• Главоболие

Бактериална пневмония

• Силно повишена температура (треска) - при бактериалната пневмония телесната температура е силно повишена, обикновено над 39 градуса.
• Влажна кашлица
• Храчки - за бактериалните причинители е характерно, че водят до образуването на гъсти, гнойни секрети, които предизвикват обструкция на бронхиалното дърво, което допълнително утежнява заболяването.
• Втрисане - симптом, породен от повишената телесна температура.
• Болка в гръдната област - тъй като бактериалната пневмония обикновено засяга един белодробен лоб (лобарна пневмония), болката обикновено е локализирана на проекционното място на пневмоничното огнище. Освен това, там се откриват и други физикални находки.
• Задух - недостиг на въздух се проявява при тежко протичащо заболяване.

Диагноза

Диагностицирането на пневмония започва с преглед от лекар, при който се установяват някои характерни за заболяването физикални находки. От статуса на белия дроб, най-информативни са перкусията и аускултацията. Те показват някои патологични отклонения от нормалната физиолоична белодробна функция. След прегледа, ако лекарят има съмнение за пневмония, той може да назначи следните изследвания, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата:

Кръвни изследвания

При заболяване, засягащо белия дроб и при проявени симптоми като задух и цианоза се взима както венозна, така и артериална кръв. Артериалната кръв служи за кръвно-газов анализ, който може да покаже дали е намалено парциалното налягане на кислород в кръвта (хипоксия), и дали е настъпила респираторна ацидоза, която се манифестира клинично с дихателна недостатъчност. Венозната кръв от своя страна служи основно за доказване на наличието на инфекциозен процес чрез повишаване на маркерите на възпаление, които са:

• Левкоцити
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцити)
• CRP (С-реактивен протеин)

Пулсова оксиметрия

Това отново е изследване, които дава представа за нивото на кислород в кръвта.

Рентгенография на гръден кош

Рутинно образно изследване, което е задължително при съмнение за пневмония. То е силно информативно, като при пневмонията се наблюдават характерни патологични промени. Най-честите рентгенологични промени, които се визуализират са:

• Увеличени хилусни сенки
• Хомогенно засенчване на белодробния паренхим
• Заличаване на косто-диафрагмалните синуси
• Плеврална реакция (отреагиране на висцералния лист плевра поради инфекциозния процес)

Рентгенографията на гръден кош е образно изследване, чрез което може да се постави окончателна диагноза пневмония. Въпреки това, този метод не може да докаже конкретния причинител на заболяването и дали той е вирус, бактерии и гъбичка.

Микробиологично изследване

Чрез микробиологичното изследване се доказва наличие на бактериален причинител на заболяването. Взима се материал от храчка или плеврален пунктат, който се посява в специфични хранителни среди, пригодени за бактериален растеж. В рамките на няколко дни изследването доказва или отхвърля наличието на бактериален причинител на пневмонията. Ако е при микробиологичното изследване не се диагностицира бактериален причинител на заболяването, се пристъпва към други диагностични методи, които доказват вирусните инфекции (PCR-Полимеразна верижна реакция).

Диференциална диагноза

Поради разнообразното клинично протичане, пневмония, причинена от други инфекциозни агенти, некласифицирани другаде, може да има сходно протичане с множество други заболявания. Някои от заболяванията, които могат да имитират пневмония са:

• Бронхиолит (при деца)
• Остър бронхит
• Чуждо тяло в белите дробове
• Бронхиектазии
• Бронхиална астма

Лечение

Пневмонията може да бъде лекувана амбулаторно или чрез хоспитализация в болнично заведение. Лекарят е този, който прави оценка на общото състояние на пациента и хода на неговото лечение. В повечето случаи пациентите предпочитат лечение вкъщи, но с уговорката за стриктно спазване на медикаментозния прием. Основните групи медикаменти, които се използват за лечението на пневмония са:

• Антибиотици - антибиотиците се използват при съмнение за бактериален причинител на заболяването или като превенция на развитието на вторична бактериална инфекция. Могат да бъдат приемани както перорално на таблетна форма, така и интравенозно при по-тежките случаи на заболяване. Обикновено при пневмония се използват комбинации от различни широкоспектърни бактерии, които да бъдат ефективни както към грам-положителни, така и грам-отрицателни бактерии. При по-леките случаи на заболяване може да се използва и антибиотична монотерапия. Най-често използваните групи антибиотици са:

1. Пеницилини - амоксиклав
2. Цефалоспорини - цефтриаксон, цефепим, цефтазидим, цефпрозил
3. Хинолони - левофлоксацин, моксифлоксацин
4. Аминогликозиди - амикацин, гентамицин

• Аналгетици - прилагат се при силно главоболие.
• НСПВС - противовъзпалителните лекарствени средства спомагат за ограничаването на възпалителния процес.
• Антитусивни - при пневмония се прилагат антитусивни медикаменти с муколитично действие, които втечняват гъстите секрети.
• Антипиретици - за повлияване на високата температура.

Усложнения

Дори при правилно проведено лечение, пневмонията, особено при високорисковите групи пациенти, може да доведе до развитието на някои усложнения:

• Бактериемия (бактерии в кръвообръщението) - при попадането на причинителите в системното кръвообръщение, те могат да разпространят инфекциозния процес до други органи и системи.
• Плеврален излив - натрупването на течност в плевралната кухина може да увреди функциите на белия дроб. В повечето случаи на излив, той се резорбира самостоятелно при правилно проведено лечение.
• Белодробен абсцес - характерно е за някои бактериални причинители, особено стафилококите, които имат склонност към организиране на инфекциозния процес и образуването на абсцесна кухина. Понякога, когато абсцесът не се повлиява от антибиотичното лечение, се налага оперативно дрениране на кухината.
• Дихателна недостатъчност - при тежко протичаща пневмония, тя може сериозно да увреди доставката на кислород до клетките на организма (хипоксия). Това налага спешно кислородолечение.

Прогноза

В повечето случаи пневмония търпи обратно развитие в рамките на 1-2 седмици при здрави индивиди. Когато заболяването е с комплексна генеза, настъпили усложнения и придружаващи хронични заболявания, значително се влошава прогнозата на пневмонията. Правилното и адекватно лечение е от голямо значение за изхода от заболяването.