Хламидиен фарингит МКБ A56.4

Хламидийната инфекция е най-честата полово предавана болест в Европа. Често протича безсимптомно или с дискретни прояви, поради което се диагностицира късно и води до редица сериозни усложнения - ектопична бременност, стерилитет, заразяване на плода от болната майка по време на раждане.

Причинител на заболяването е Chlamydia trachomatis серотипове D-K. Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Грам-отрицателни микроорганизми, с вътреклетъчен цикъл на размножаване в еукариотните клетки на лигавиците. В лабораторни условия се култивират в кокоши ембриони и клетъчни култури. Поради вътреклетъчния си паразитизъм синтезират относително малък брой ензими. Не притежават дори ензими за синтез на високоенергийни връзки и използват тези на клетката гостоприемник.

До 80% от инфекциите на гениталния тракт при жените и 25% при мъжете са безсимптомни. Те са опасни като източник на инфекцията.

Заразяването става при вагинален, анален или орален сексуален контакт.

При оро-генитален полов контакт възниква хламидиен фарингит, който се характеризира с остро възпаление на субепителната лимфоидна тъкан в назофаринкса.

Клиничната картина на хламидийния фарингит протича с чувство за топлина и сухота в назофаринкса. Локализираният хламидиен фарингит се обозначава и като ретроназална ангина. Симптомите включват:

• локална болка и дискомфорт
• парене при преглъщане
• пирексия
• шиен лимфаденит

Диагнозата хламидиен фарингит се поставя на базата на изолиране на причинителя от фарингеален секрет.

Лечението е антибиотично - използват се антибиотици от групата на тетрациклините и макролидите.