Хламидийни инфекции на органите в малкия таз и други пикочо-полови органи МКБ A56.1

Хламидийната инфекция е една от най-разпространените полово предавани болести в западните страни, с повече от 4 милиона нови случая на година.

И мъжете, и жените могат да са симптоматични или асимптоматични носители на инфекцията.

Причинител на заболяването е Chlamydia trachomatis - Грам-отрицателен вътреклетъчен паразит. Хламидиите са едни от основните причинители на възпалителни заболявания в малкия таз, обхващайки пикочо-половата система.

В рубриката хламидийни инфекции на органите в малкия таз и други пикочо-полови органи са разгледани:

• хламидиен епидидимит
• хламидийни възпалителни болести на тазовите органи при жени
• хламидиен орхит

Заразяването става чрез полов контакт с болен човек. Жените, които използват контрацептиви имат по-висок риск от заразяване с хламидия.

Инкубационният период е от 10 до 30 дни, през което време пациентите са контагиозни и това има съществено епидемиологично значение.

Подострият уретрит е най-честата клинична изява при мъжете и се установява в над 50% от случаите. Най-честите симптоми са изолирана сутрешна капка от уретрата и повишена чувствителност и парене. Пациентът може сам да допринесе за поддържане на секрецията чрез често изтискване на канала. В близо 15% клиниката се характеризира само с болков синдром без уретрална секреция.

Остър уретрит, неотличим от острия гонококов, се отбелязва в не повече от 5%.

Усложненията при мъжете най-често са хламидиен орхит и хламидиен епидидимит. Те са резултат от нелекуван или неправилно лекуват уретрит, но не се изключва и появата им без данни за такъв. Хламидийният епидидимит е рядко билатерален. Среща се при млади индивиди и се счита за ключов момент в патогенезата на постхламидиалния стерилитет.

Простатитите и простато-везикулитите също не са редки, могат да протичат подостро или хронично и да бъдат съпроводени с болка и парене при еякулация, а понякога и с хемоспермия.

Подробна информация за увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• МКБ N51.1 - УВРЕЖДАНИЯ НА ТЕСТИСА И НА ЕПИДИДИМА ПРИ БОЛЕСТИ, КЛАСИФИЦИРАНИ ДРУГАДЕ

При жените, хламидийната инфекция е свързана с цервицит, остър синдром на уретрата, безплодие, възпалителни болести на тазовите органи при жени - възпаление на таза. Горната хламидиална инфекция при жените протича под формата на тазова възпалителна болест, която е почти безсимптомна.

Тазово-възпалителната болест е сборно понятие, включващо различно по локализация възпаление на половите органи на жената в малкия таз: ендоцервицит, ендометрит, салпингит, параметрит, оофорит, пелвиоперитонит.

Горната хламидиална инфекция (ендометрит, катарален ендосалпингит) протича с бедна клинична симптоматика. Ендометритът в резултат на хламидийни инфекции в малкия таз е транзиторен и може да се изявява с менорагия, интерменструални кръвотечения или метрорагия. Хламидийният салпингит е беден на симптоми, при по-тежките случаи се наблюдава интерменструално кървене или метрорагия. Затова при тазова болка на рискови групи, винаги трябва да се мисли и за хламидиална инфекция.

Подробна информация за възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от хламидии можете да прочетете тук:

• МКБ N74.4 - ВЪЗПАЛИТЕЛНА БОЛЕСТ НА ЖЕНСКИТЕ ТАЗОВИ ОРГАНИ, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ХЛАМИДИЙ (А56.1Ї)

Усложненията при жените са сериозни. За разлика от остро протичащите салпингити, хроничното и безсимптомното развитие на инфекцията в горните отдели на гениталния тракт води до стерилитет. Синдромът на Fitz-Hugh-Curtis представлява комбинация на перихепатит с пелвио-перитонит. При физикалното изследване може да се установи болезнена контрактура на коремните мускули.

Диагнозата на хламидийна инфекция на органите в малкия таз и други пикочо-полови органи се поставя чрез лабораторно изолиране на Chlamydia trachomatis. Напоследък идентификация може да се направи на базата на реакция антиген-антитяло.

Лечението на неусложнена инфекция се провежда с антибиотици (Азитромицин, Доксициклин, Еритромицин). Партньорите трябва да бъдат лекувани едновременно и с препоръката за въздаржане от сексуални контакти по време на лечението.

Бременните жени са с повишен риск от заразяване с хламидия и трябва да бъдат третирани за предотвратяване на предаване на инфекцията на плода.

Заболяването е по-широко разпространено сред подрастващите и младите хора, така че хламидийният скринингов тест трябва да бъде част от рутинните гинекологични прегледи.