Възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от хламидий (А56.1ї) МКБ N74.4

Възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от хламидии се среща сравнително често.

Хламидиите заемат междинно място между вируси и бактерии. Те са по-дребни от бактериите и по-едри от вирусите. Подобно на вирусите те са облигатни вътреклетъчни паразити. Не се размножават на изкуствени хранителни среди. За размножаването си изискват жива клетка.

Възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от хламидии се причинява от Chlamydia trachomatis. Като тя в зависимост от своя серотип причинява 3 групи заболявания при човека:

• очно заболяване - трахома
• екзотичното венерическо заболяване - лимфогранулома
• уро-генитална хламидиоза с нейните извън генитални увреждания

Клетките гостоприемници за хламидията от серотип Д-К са цилиндричните епителни клетки на уретрата, лигавицата на матката, маточната шийка и маточните тръби, синовиалната обвивка на ставите, мезотела на тазовия перитонеум, клеткита на конюнктивата на окото, синовиалната обвивка на ставите, глисоновата капсула на черния дроб и др.

Входното огнище са уро-гениталната система на мъжа и жената. Заразяването става чрез полов контакт с инфектиран партньор. При това инфекциозните елементарни телца става чрез пиноцитоза навлизат в цитоплазмата на таргетните епителни клетки на ендоцервикса (лигавицата на маточната шийка) и уретрата. След 12 часа елементарното телце съдържащо ДНК, загубва обвивката си претърпява множество деления и се превръща в ретикулярно тяло. Около него се образува защитна мембрана и се превръща отново в елементарно инфекциозно тяло, което напада нови клетки.

Клиничната картина при възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от хламидии зависи от локализацията на възпалителния процес.

Инкубационният период (това е времето, през което навлиза съответния причинител на входната врата до момента на поява на клиниката) е 7-14 дни. Има горна и долна хламидиоза.

Долната хламидиаза - възпалителният процес засяга лигавицата на маточната шийка и уретрата. Заболяването протича субклинично. Наблюдава се генитален флуор (изтичане на секрет извън влагалището, който зацапва бельото). В 30 - 50 % от заболяването може да протече без оплаквания. При колпоскопско изследване в цервикалният секрет има гнойни нишки в цервикалната слуз, като лигавицата на маточната шийка е зачервена и оточна. Редица провокационни моменти като менструация, вътрематочни манипулации, поставяне на вътрематочна спирала и др. могат да предизвикат възходящ ход на инфекцията.

Горната хламидийна инфекция може да предизвика - възпаление на маточната лигавица и повърхностно възпаление на маточните тръби, като също протича с бедна клинична симптоматика. Затова при тазова болка при жени от рисковите групи винаги трябва да се мисли и за хламидия. Има силна болка при натиск и напрежение на долната половина на корема. Установява се задебелени или болезнени тръби в 10% при тубо-овариални абсцеси. Наблюдава се и висока температура. Повишава се кръвната утайка и белите кръвни клетки при наблюдение на кръвните лабораторни изследвания.

Диагнозата възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от хламидий се поставя на базата на клиничната картина тазова болка със или без дизурични смущения (парене и болка при уриниране), засилен флуор, ациклични менструални кръвотечения.

В епидемиологични данни трябва да се търси в сексуалния партньор данни за уретрит.
Прави се изследване с колпоскоп - установяват се гнойни нишки в слузната запушалка на цервикалния канал.

Правят се посевки от секрета на уретра и маточната шийка на специални клетъчни среди на Мак Конки или днес може да се правят имунологични методи (имунофлуорисценция).

Лекуват се от лекар стационарно при долната хламидиоза със следните медикаменти тетрациклин, доксацилин, при непоносимост към тетрациклини се използват макролити.

При горната хламидиоза се хоспитализират.