Неонатална полицитемия МКБ P61.1

Полицитемията е състояние на хипервискозитет (сгъстяване на кръвта), което се дължи на повишен брой на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите. Среща се при 0.4-12% от новородените.

Това състояние се наблюдава по-често при:

• новородени, които са малки за гестационната си възраст и такива, които са по-големи за гестационната си възраст;
• бебета на майки с диабет;
• новородени, при които по-късно е клампирана пъпната връв.

С увеличаването на вискозитета се увеличава и хематокрита. В някои органи се установяват промени в кръвния поток, което се дължи на промени във вискозитета или промени в артериалното съдържание на кислород. Промяната в кръвния поток може да повлияе на доставката на вещества на органите, които са зависими от кръвотока (например глюкозата). Най-тежкото усложнение на заболяването е образуването на тромби в кръвоносните съдове.

Клиничната картина на неонаталната полицитемия включва:

• силно изразено зачервяване на кожата и лигавиците на бебето;
• ускорена сърдечна честота  (тахикардия);
• кървене може да се наблюдава;
• прояви от страна на ЦНС поради нарушената циркулация;
• жълтеница;
• летаргия;
• хипертония;
• увеличен далак и други.

Диагнозата се поставя основно на базата на лабораторните данни, които показват:

• повишен хемоглобин;
• високи еритроцити;
• увеличен хематокрит;
• често тромбоцитите и левкоцитите са повишени;
• удължено е времето на кървене.

Допълнителни изследвания, които могат да се проведат са ехография на коремни органи, изследване на еритропоетина.

Лечението на неонаталната полицитемия включва:

• кръвопускане;
• вливания на водно-солеви разтвори;
• потискане на функцията на костния мозък – миелосупресивно лечение.