Начало Медицинска енциклопедия Лечения Циклоспорин

Циклоспорин

Циклоспорин - изображение

Имуномодулиращият препарат циклоспорин спада към групата на калциневриновите инхибитори (инхибитори на калциневрина).

Представлява имуносупресор, който осъществява своя ефект посредством инхибиране на сингналните трансдукционни пътища в Т лимфоцитите. Той е цикличен полипептид, с натурален произход, изолиран от гъбичките от вида Beauveria nivea.

Основен подход в имуносупресивното лечение е потискане функцията на лимфоцитите, тъй като те имат ключова роля в активирането на имунната система.

Към калциневриновите инхибитори, освен циклоспорин, се отнася и препаратът такролимус. Тези имуносупресивни лекарства влияят върху продукцията на интерлевкин 2, който е основен медиатор в имунната система.

Крайният ефект от действието на калциневриновите инхибитори е намаляване на интерлевкин 2, който е най-важният вътреклетъчен стимул за увеличение на броя на Т лимфоцитите. Освен инхибиция на имунокопетентните лимфоцити, води и до потискане производството и освобождаването на лимфокини.

Циклоспорин е основен имуносупресор в трансплантологията. Използва се предимно за предотвратяване на реакцията на отхвърляне след трансплантация на сърце, бъбреци, черен дроб. Използва се заедно с кортикостероиди и антиметаболитни агенти.

Основните показания за приложението на този препарат са следните:

  • органна трансплантация
  • автоимунни заболявания: ревматоиден артрит, псориазис, миастения гравис
  • хемолитична болест на новороденото
  • съпътстваща терапия при малигнени новообразувания
  • тежка форма на екзема, атопичен дерматит
  • нефротичен синдром

Прилага се перорално, под формата на капсули, като се приема сутрин и вечер. Дозата се определя индивидуално, като основно значение има състоянието, възрастта и теглото на пациента.

Лечението с този агент често води до развитие на различни по тежест нежелани лекарствени реакции. Обикновено се развиват някои от следните реакции:

  • гадене и повръщане
  • диспептични нарушения и загуба на апетит
  • нефротоксичност
  • невротоксичност: халюцинации, гърчове, тремор, парестезии
  • чернодробни нарушения
  • хипертензия
  • хиперлипидемия
  • гингивална хиперплазия
  • хирзутизъм (окосмяване от мъжки тип при жените)
  • хематологични нарушения: анемия, тромбоцитопения
  • обриви

Действието на циклоспорин може да бъде силно повлияно при едновременна употреба с някои лекарствени средства от различни фармакологични групи.

Лекарства като фенобарбитал, фенитоин, рифампицин, които са ензимни индуктори, могат да причинят намаление на плазмените нива на имуносупресора и по този начин да предизвикат реакция на отхвърляне на трансплантанта.

Лекарствени средства, които са ензимни инхибитори могат да увеличат плазмените нива на циклоспорин и по този начин значително да засилят токсичните му ефекти. Такива препарати са например:

Абсолютно противопоказана е употребата му от жени, които са бременни или планират бременност, тъй като препаратът може да причини тежки увреждания на плода и на нормалното протичане на бременността.

Не се препоръчва употребата му в детска възраст, поради наличието на малко клиничен опит и научни доказателства за ефекта на препарата при деца.

С повишено внимание се прилага при пациенти с увреждания на чернодробната, бъбречната и сърдечната функция.

Наличието на свръхчувствителност към този лекарствен агент налага прекратяване на терапията.

4.3, 15 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Циклоспорин

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияИсторияПатологияНовиниСнимкиЛюбопитноСпортНормативни актовеОрганизацииМедицински изследванияЗаведения