Такролимус

Изследването измерва нивата на такролимус в кръвта. Представлява имуносупресивен медикамент, който се дава перорално (през устата) или интравенозно на хора, които са претърпели бъбречна, чернодробна, сърдечна или друга трансплантация. Такролимус е протеинов препарат, който помага за преодоляване реакцията на отхвърляне от организма на трансплантирания орган. Нормално имунната система на човека разпознава присадения орган като чужд и започва да го атакува. Такролимус ограничава отговора и помага да се предотврати отхвърлянето на органа чрез потискане активирането на определен вид имунокомпетентни клетки, наречени Т-лимфоцити.

Концентрацията на такролимус в кръвта трябва да се поддържа в тесни терапевтични граници. При ниска концентрация може да се почви отхвърляне, а при ниска - токсични прояви. Дозите трябва да се нагласят според индивида. Често се започва с високи дози, които се намалят през следващите няколко седмици. Лекарството обикновено се приема два пъти дневно при строго определени интервали преди и след хранене.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Често такролимус тест се прави в началото на терапията, обикновено ежедневно, когато се определя режима на прием. Изследването се прави при промяна на дозата, при проява на странични ефекти, симптоми на токсичност или отхвърляне на трансплантирания орган.

Някои признаци на токсичност са:

• Бъбречни увреди (нефротоксичност)
• Тремор (треперене), главоболие (невротоксичност)
• Високо кръвно налягане
• Гадене и повръщане
• Електролитен дисбаланс (например хиперкалиемия - повишена концентрация на калий)
• Шум в ушите
• Гърчове

Наблюдението през определени интервали е необходимо през целия курс на лечение.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Пробата се взема 12 часа след приема на последната доза, точно преди прием на следващата. Тогава концентрацията на такролимус в кръвта е най-ниска.

Метод на провеждане на изследването:

За определяне на концентрацията се взема кръвна проба от вена на ръката.

Какво ще усещате по време на изследването?

Леко убождане може да се усети при навлизането на иглата през кожата.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рисковете, свързани с вземане на кръв за изследване са много малки. Все пак е възможно да се появят някои леки усложнения, като кървене от мястото на въвеждане на иглата, локално възпаление на вена (флебит) или получаване на хематом (малък подкожен кръвоизлив).

Резултати от проведеното изследване:

Концентрация на такролимус, по-висока от терапевтичната може да се прояви с токсичност, включително бъбречни и нервни увреждания. Ниска концентрация може да доведе до реакция на отхвърляне на трансплантирания орган. Странични ефекти могат да се срещнат при всякаква концентрация, но са по-чести при високи дози такролимус.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Вземането на пробата за изследване нивата на такролимус трябва да се случи в определения от лекаря момент. По-рано или по-късно взета проба може да даде неточен резултат.