Трансплантанти

При липса на ефект от консервативното и оперативно лечение при редица тежки, остри или хронични, застрашаващи живота на пациентите заболявания и увреждания се налага извършването на трансплантация на органи или тъкани, които се означават като трансплантанти. Показанията за интервенцията са многобройни, като с развитието на съвременната медицина е възможно извършването на трансплантация на различни органи и тъкани и въпреки рисковете, свързани с операцията, ползите от нея многократно надвишават опасността от евентуално развилите се след това усложнения.

Трансплантанти: видове, показания за поставяне

Трансплантацията на органи и тъкани включва трансплантиране на здрав орган или тъкани от донор към подходящ реципиент. Обикновено представлява крайна стъпка или фаза в лечението на хронични или остри заболявания, вродени нарушения, увреждания след инциденти и други, при липса на ефект от консервативното и оперативно лечение, при нужда от продължителна хоспитализация и мониторинг на пациентите.

По същество представлява голяма по обем оперативна интервенция, при която нефункциониращ орган на реципиента бива заместен от здрав орган от подходящ донор.

В зависимост от донора (същият човек, близък роднина, непознат, ксенотранспланти) се различават следните видове трансплантация:

• автотрансплантация: при автотрансплантация донор се явява самият реципиент, като примери за автотрансплантанти са кожните транспланти (използва се здрава кожа от определен участък за подпомагане възстановяването при тежки рани и изгаряния), кръвоносни съдове, костни трансплантанти, костен мозък и други. Основно предимство е минималният риск от възникване на реакция на отхвърляне на присадката и липсата на необходимост от продължителна имуносупресивна терапия, съответно ефективността и крайният резултат са много добри. Тъй като при колекцията на тъканите за присаждане се създава нова рана, е налице риск от усложнения, свързани с кървене и инфектиране
• изотрансплантация: изотрансплантация или сингенна трансплантация е тази, при която донор е близнак на пациента, като този вид интервенции се отличават с изключително висока успеваемост поради генетичната идентичност и липсата на необходимост от продължителна имуносупресивна терапия
• алотрансплантация: трансплантация на тъкани или органи между двама души, които не са генетично идентични се означава като алотрансплантация. Тази форма е най-често срещана в клиничната практика и изисква продължително лечение с имунопотискащи лекарства за редуциране риска от реакция на отхвърляне на присадката
• ксенотрансплантация: трансплантация между различни видове (донор се явяват някои животински видове) се означава като ксенотрансплантация. Пример за такава интервенция е използването на сърдечни клапи от крави и прасета след предварителна подходяща обработка за намаляване риска от имунна реакция

Изборът на конкретен вид трансплантант се определя в зависимост от състоянието на реципиента, терапевтичните възможности и алтернативи. С най-добри резултати се отличават автотрансплантацията и изотрансплантацията, докато при алотрансплантацията резултатите трудно могат да бъдат предвидени и многобройни фактори могат да окажат влияние на ефективността от интервенцията.

В зависимост от особеностите на трансплантанта (орган, тъкани) се различават следните основни видове трансплантация на тъкани и органи:

• трансплантация на органи: органите, които подлежат на трансплантация, са роговица, сърце, бъбреци, бял дроб, черен дроб, панкреас, стомах и черва, а през последните години успешно се извършва и трансплантация на трахея. Най-често се извършва бъбречна и чернодробна трансплантация. Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Лечения (Трансплантация на сърце, Трансплантация на бъбрек, Трансплантация на черен дроб, Трансплантация на бял дроб, Трансплантация на панкреас, Трансплантация на роговица)
• трансплантация на тъкани: тъканите, които могат да бъдат трансплантирани, включват кости и сухожилия, кожа, сърдечни клапи, кръвоносни и нервни съдове, трансплантация на островни клетки и други
• други: възможни са още трансплантация на стволови клетки, трансплантация на костен мозък, трансплантация на цели крайници

Обикновено се извършва трансплантация на един органи, тъкани или клетки, но в някои случаи (при тежки, животозастрашаващи ситуации с мултиорганна недостатъчност и наличие на подходящ донор) се налага извършването на двойна трансплантация, като например едновременно трансплантиране на сърце и бял дроб или бъбрек и панкреас.

Интервенцията се планира внимателно и обстойно, като пациентите предварително подлежат на многобройни изследвания и подготовка за включване в листата на чакащите подходящ донор. Често минават месеци, дори години до одобряване на съответните пациенти и извършването на операцията, като при много от пациентите времето се оказва лош спътник и те не успяват да дочакат своя ред в листата.

Пациентите, нуждаещи се от трансплантация на органи или тъкани, обикновено са с хронични заболявания с различна етиология (вродени, автоимунни, метаболитни, ендокринни, неопластични и други), като сред основните показания за извършване на трансплантация се включват:

• неопластични заболявания: трансплантация на костен мозък, стволови клетки или органи се налага при много от пациентите с болест на Хочкин, нехочкинови лимфоми, различни форми на левкемия, еритремия, миелофиброза, панмиелоза, сфинголипидози, миелодиспластични синдроми, тумори, засягащи различни органи (чернодробен карцином, бъбречен карцином, рак на белия дроб) и други
• органна недостатъчност: при бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, тежка сърдечна недостатъчност и други в резултат от различни увреждащи фактори и подлежащи заболявания (диабет, лупус, склеродемрия, заболявания на обмяната на веществата и много други) се налага извършване на трансплантация на съответния орган
• системни заболявания: при муковисцидоза (кистозна фиброза), хепатит с различна етиология (автоимунен, вирусен, алкохолен, лекарствено индуциран, токсичен), цироза, саркоидоза, емфизем, бронхиектазии, белодробна хипертония, тежък диабет и много други в крайните фази и етапи може да се наложи извършване на трансплантация
• други: дистрофични промени в органите, тежки инфекции, при тежки травми и инциденти и много други. Редица специфични заболявания налагат извършването на определена трансплантация, като например необходимостта на корнеална трансплантация при кератоконус, кератопатии, потъмняване на роговицата

Операциите се извършват в специализирани за целта лечебни заведения, оборудвани с необходимата техника и условия, както и от добре обучен за целта персонал.

Рискове и усложнения при извършване на трансплантация

Рискът от усложнения не е за пренебрегване, като много от тях се дължат на задължителното имуносупресивно лечение, което се прилага за намаляване вероятността от развитие на реакция на отхвърляне на трансплантанта:

• реакция на отхвърляне на присадката: налице е при всички видове трансплантанти, като дори на фона на подходящо имуносупресивно лечение, се проявява при средно между десет и двадесет процента от реципиентите, като честотата варира в зависимост от вида на трансплантацията
• хеморагия: рискът от кървене може да бъде минимизиран при подходяща предварителна подготовка на пациентите и стриктно проследяване на коагулационния статус и приеманите медикаменти
• вторична инфекция: в съвременната хирургична практика рискът от инфекция е сведен до минимум благодарение на използването на антибиотици и химиотерапевтици в подходящи дози и дозови режими
• нежелани ефекти от имунотерапията: при много от пациентите имуносупресивно лечение се провежда в продължение на години, дори цял живот. Сред честите нежелани реакции на тази група лекарства се включват потискане на хемопоезата, стомашно-чревни оплаквания, опортюнистични инфекции, метаболитни и ендокринни нарушения, репродуктивни нарушения и много други
• други: възможни са рискове и усложнения, свързани със самата интервенция (засягане на съседни структури и тъкани), с използваните анестетици (алергична реакция), както и с възстановяването

Основните мерки за редукция на риска от усложнения са фокусирани в подходяща предварителна подготовка на пациентите, както и в стриктно наблюдение, проследяване и профилактични изследвания дълго време след интервенцията.

В редица случаи извършването на трансплантация на органи или тъкани (трансплантанти) има животоспасяващ характер и води до значително увеличение продължителността на живот на пациентите, подобряване на качеството на живот и намаляване необходимостта от хоспитализация и интензивно лечение.

Изображения: freepik.com