Трансплантация на островни клетки

Панкреасът (задстомашната жлеза) произвежда инсулин и ензими, които подпомагат смилането и усвояването на храната. Във вътрешността на панкреаса се намират групи от клетки, наречени острови на Лангерханс. Островите съдържат бета - клетки, които произвеждат инсулин.

Диабет възниква когато организмът не продуцира достатъчно инсулин или не може да го използва. При диабет тип I бета-клетките на панкреаса не могат да произведат инсулин, тъй като собствената имунна система ги атакува и унищожава. Поради това болните от първи тип се нуждаят от ежедневно приемане на инсулин. Диабет тип II започва обикновено с инсулинова резистентност - състояние, при което клетките не могат да използват инсулина ефективно. След различен период от време инсулиновата продукция намалява, така болните от втори тип също имат нужда от прием на инсулин.

При трансплантацията на островни клетки, те се вземат от панкреаса на починал донор, пречистват се и се трансферират в реципиента. Подходящи реципиенти са болните от диабет тип I. След имплантирането си, бета-клетките започват да произвеждат и освобождават инсулин. За извличането на бета-клетките се използват специални ензими. Обикновено пациентът получава 10 000 островни еквивалента на kg тегло, взети от два донорски панкреаса.

Под ехографски контрол с помощта на катетър, островите се имплантират през порталната вена в черния дроб. Целта на процедурата е да се инфузират достатъчно клетки, за да може да се контролира  нивото на глюкозата без приложение на инсулин.

Рисковете при трансплантация на островни клетки на панкреас са свързани със самата процедура - кървене, тромбообразуване, и страничните ефекти на имуносупресорите, които се прилагат в последствие. Основната пречка за широкото приложение на процедурата е недостигът на островни клетки.

Още по темата:

• Трансплантация на бъбрек
• Трансплантация на панкреас
• Трансплантация на цял панкреас
• Трансплантация на сърце