Трансплантация на панкреас

› Въведение

› Показания

› Подход

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Трансплантацията на панкреас е хирургическа трансплантация на орган, което представлява имплантиране на панкреас от съвместим донор.

Панкреасът е орган на храносмилателната система и ендокринната системи. Намира се зад стомаха и функционира като жлеза като има както ендокринна, така и храносмилателна екзокринна функция. 99% от панкреаса е с екзокринна функция и 1% с ендокринна. Като ендокринна жлеза, тя е в основата на регулацията на нивата на кръвната захар, отделяйки хормоните инсулин, глюкагон, соматостатин и полипептид на панкреаса. Като част от храносмилателната система, тя функционира като екзокринна жлеза, отделяща панкреатичен сок в дванадесетопръстника през панкреатичния канал.

Показания

Трансплантацията на панкреаса е хирургично лечение на захарен диабет. Използва се най-вече при пациенти със захарен диабет тип 1 (инсулинозависим диабет).

Диабет тип 1, известен още като ювенилен диабет, е автоимунно заболяване, при което много малко или никакъв инсулин не се произвежда от Лангерхансовите острови (съдържащи бета-клетки) в панкреаса. Инсулинът е хормон, необходим на клетките да използват кръвната захар за енергия и помага за регулиране на нормалните нива на глюкоза в кръвта. Диабет тип 1 се среща най-често в детска и млада възраст и изисква лечение с инсулин. Симптомите са често уриниране, повишена жажда, повишен глад и загуба на тегло. Може да се наблюдават още замъглено зрение, умора и бавно зарастване на рани. Симптомите обикновено се развиват за кратък период от време, често за седмици.

Трансплантацията премахва необходимостта от лечение с инсулин и е свързана с подобряване на качеството на живот и продължителността на живота. Така се предотвратяват и понякога подобряват вторичните усложнения на захарния диабет - нефропатия, невропатия, ретинопатия и макроваскуларни увреди.

Захарният диабет е водеща причина за хронично бъбречна недостатъчност (ХБН) и терминална бъбречна недостатъчност (краен стадий на бъбречно заболяване). Бъбречната трансплантация е лечение на избор за краен стадий на бъбречно заболяване. Комбинираната бъбречно-панкреасна трансплантация осигурява на пациентите най-високата дългосрочна преживяемост.

Подход

Съществуват различни хирургични подходи за комбинирана трансплантация на бъбрек и панкреас с признати предимства и ограничения на всяка техника. Трансплантацията на островни клетки е минимално инвазивна възможност за лечение, но носи риск от сенсибилизация към широк спектър от човешки антигени на левкоцитни антигени.

Процентът на извършените трансплантациите на панкреас се увеличават, до голяма степен поради увеличаването на едновременните трансплантации на панкреас-бъбрек, докато самостоятелните панкреас трансплантации поддържат низходяща тенденция. Първата трансплантация на цял панкреас е извършена в Университета на Минесота, САЩ през 1966 г.

За предотвратяване отхвърлянето на присадения орган се използва поддържаща имуносупресивна терапия. Често се използват комбинация от инхибитор на калциневрин (предимно такролимус), антиметаболит (микофенолатен мофетил или натриев микофенолат) и ниски дози кортикостероиди. Индукционната терапия с агенти, изчерпващи лимфоцитите (например, антитимоцитен глобулин и алемтузумаб) позволява ранно прекратяване на терапията със стероиди и режими без стероиди. Отхвърлянето се дължи на това, че органа идва от друг организъм и този начин имунната система на получателя реагира срещу "чуждия" орган.

Усложнения

След трансплантацията на панкреаса е от съществено значение всички усложнения, свързани с присадката, да бъдат диагностицирани рано, за да се осигури бързо лечение и оптимална преживяемост както на присадката, така и на пациента.

Най-честите усложнения след трансплантация на панкреас са:

• Съдова тромбоза на присадката
• Отхвърляне на присадката
• Панкреатит
• Псевдокисти на панкреаса
• Абсцес на панкреаса
• Недостатъчност на анастомозата
• Псевдоаневризма
• Панкреасна недостатъчност
• Хипергликемия (завишени нива на глюкоза в кръвта)
• Инфекция (като резултат от имуносупресивната терапия)

Прогноза

Прогнозата след трансплантация на панкреас е много добра и е една от последните възможности за лечение. С напредване на медицината тя все по-често ще завършва успешно. Трансплантацията на панкреас дава шанс на пациенти в напреднал стадий на диабет да подобрят значително качеството си на живот.

Снимки: freepik.com