Други форми на белодробно сърце МКБ I27

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Към други форми на белодробно сърце се включват състояния, в резултат от които дясната сърдечна камера се разширява и отслабва в резултат от повишено налягане в белодробната артерия. В тази рубрика се включват различни вторични форми на състоянието, при които в резултат от друго подлежащо заболяване или състояние се развива белодробна хипертония. Тук се включват основно някои редки форми, включително кифосколиотично сърце, първична белодробна хипертония, неуточнено белодробно сърце и други.

Причини и рискови фактори

При други форми на белодробно сърце натоварването на дясната камера се развива в резултат от различни подлежащи заболявания, увреждащи белия дроб, белодробните съдове или гръдната клетка.

Други форми на белодробно сърце включва основно вторични форми на състоянието, като причините най-често включват:

• тежки гръдни деформации: тежка кифоза, сколиоза или кифосколиоза, при които се ограничават движенията на гръдния кош, натоварва се белия дроб, влошава се дейността на дихателната и сърдечната функция
• вродени малформации: в редки случаи състоянието се развива в резултат от някои подлежащи малформации, тежки деформации, генетични нарушения
• подлежащи белодробни заболявания: макар хроничната обструктивна белодробна болест да е една от най-честите причини за развитие на cor pulmonale, белодробно сърце може да се развие и вследствие на подлежащи интерстициални белодробни заболявания, включително склеродермия, саркоидоза, азбестоза и други, при които се развиват фиброза на белия дроб и се повишава съдовото съпротивление
• други причини: всички състояния, които водят до хронична хипоксия и хронична хиповентилация, продължително пребиваване на висока надморска височина, тежки форми на затлъстяване и други

Изложени на по-висок риск са лицата с тежки деформации на гръдния кош (особено придобити още от ранна детска възраст), при подлежащи белодробни автоимунни нарушения, при повтарящи се респираторни инфекции, заседнал начин на живот, излагане на професионални вредности (прах, токсини, вредни газове).

Видове

Към други форми на белодробно сърце се включват:

• първична белодробна хипертония: означава се още като идиопатична белодробна артериална хипертония или синдром на Айерца. При това състояние не може да бъде установена причината за повишение на налягането в белодробните артерии
• кифосколиотично сърце: развитието на белодробно сърце в резултат от притискане на белия дроб и съдовете във връзка с деформация на гръдния кош в резултат от кифосколиоза се означава с термина кифосколиотично сърце
• други уточнени форми на белодробно сърце: тук се включват различни вторични форми на белодробно сърце, които се развиват под въздействието на различни по етиология заболявания на белия дроб, белодробните съдове и гръдната клетка
• белодробно сърце, неуточнено: при невъзможност за причисляване на белодробното сърце към някоя от добре познатите форми се говори за неуточнено белодробно сърце

Различаването на отделните видове белодробно сърце и установяване на подлежащото заболяване, провокирало вторичното развитие на белодробно сърце, може значително да подпомогне изготвянето на подходящ индивидуален терапевтичен план.

Симптоми

Клиничната картина при други форми на белодробно сърце се характеризира с различни по вид и тежест оплаквания, като при много от пациентите състоянието се развива бавно, плавно, постепенни, но прогресивно, като първоначално доминират оплакванията от страна на основното заболяване.

Компенсираните форми протичат значително по-леко, докато при декомпенсираните форми се наблюдава разгръщане на клиничните прояви и висок риск от различни по вид и тежест усложнения.

Сред най-честите оплаквания при други форми на белодробно сърце се включват:

• диспнея: остро настъпил силен задух, който първоначално се проявява след физическо или психическо претоварване, но с прогресията на уврежданията може да се прояви и по време на покой
• кашлица: характерна е хронична суха, дразнеща кашлица, като при напредване на процеса са възможни кървави храчки
• цианоза: при напредване на процеса в резултат от тежката хипоксия се развива цианоза, която се проявява с наличие на синкав или сивкав оттенък по устните, пръстите, лицето
• други симптоми: наличие на подути шийни вени и усещане за пулсиране на шийните вени, особено в легнало положение, отоци по глезените, сърцебиене, умора, слабост, отпадналост, намален физически капацитет

Липсата на лечение крие риск от появата на различни усложнения с прогресията на болестния процес, като сред най-честите се включват десностранна сърдечна недостатъчност, чести белодробни инфекции, риск от сърдечно-съдови усложнения, влошаване на качеството на живот, съкращаване продължителността на живота.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при други форми на белодробно сърце се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, обстойни лабораторни, функционални и образни изследвания. Целта е потвърждаване на уврежданията по дясната камера и установяване на първопричината за това.

За целта се назначават обстойни изследвания, включително:

• разпит и преглед: обстоен разпит за субективните и обективни оплаквания, известни подлежащи заболявания, подробен преглед с оглед на кожа и видими лигавици, аускултация на белия дроб и сърцето
• лабораторни изследвания: подробни кръвни изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза, като е необходимо и проследяване за промени в кръвно-газовия анализ (честа находка е установяването на хипоксемия)
• образни изследвания: задължително е назначаването на електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиография, рентгенография на бял дроб, спирометрия, при необходимост и перфузионна сцинтиграфия, пулмонална ангиография, компютърна томография и други

Диференциална диагноза при други форми на белодробно сърце изисква различаване от класическата форма на cor pulmonale, тежък пристъп на нестабилна стенокардия, остър инфаркт на миокарда, пневмония, плеврит или пневмоторакс, тежка невралгия и други.

Лечение

Лечението при други форми на белодробно сърце често е насочено към овладяване на основното заболяване, провокирало състоянието, симптоматично облекчаване и мерки за забавяне на прогресията на уврежданията и подпомагане работата на дясната сърдечна камера.

Това се постига с комплексни мерки, предимно от консервативен тип (много рядко се налага оперативна намеса за корекция на уврежданията) със съчетаване на лекарства, общи мерки, редукция на вредните навици и други:

• лечение на основното заболяване: например при кифосколиоза се налага ортопедична корекция, рехабилитация, в определени случаи и операция, при подлежащи белодробни заболявания често се назначават бронходилататори, кортикостероиди и други
• кислородотерапия: лечението с кислород е особено важно при хронична хипоксия с цел корекция на асоциираните с нея усложнения и рискове
• медикаментозна терапия: назначават се лекарства от различни фармакологични групи, като сред най-често използваните се включват вазодилататори, антикоагуланти, бета-блокери, АСЕ-инхибитори, АТ1-блокери, диуретици и други в подходящи дневни дози
• общи мерки: необходимо е ограничаване на вредните навици (отказ от тютюнопушене, преустановяване алкохолната консумация), здравословно хранене, подходяща за състоянието физическа активност, контрол на теглото, мерки за овладяване на стреса и преумората

Изборът на лечение, продължителността на терапията и нейните особености се определят строго индивидуално, съобразно състоянието и диагностичните находки при всеки отделен пациент.

Индивидуализираният и комплексен подход се асоциира с постигане на значително по-добри резултати и по-нисък риск от тежки усложнения.

Прогноза

Прогнозата при други форми на белодробно сърце се определя строго индивидуално, съобразно етиологията и тежестта на заболяването, редица индивидуални фактори от страна на пациента, диагностичните находки, наличието на усложнения. Ранната диагноза, контрол над рисковите фактори, съдействие от страна на пациента, адекватно и комплексно лечение с регулярно проследяване се асоциират със значително по-добра прогноза, редуциране риска от тежки усложнения и подобряване на преживяемостта.

Изображения: freepik.com