Други форми на белодробно сърце МКБ I27

Заболяване, което се характеризира с обременяване и разширение на дясната камера на сърцето, в резултат на остро повишаване на налягането в белодробната артерия, се включва към групата на други форми на белодробно сърце.

Причина за развитието на други форми на белодробно сърце основно е наличието на масивна белодробна емболия, която води до запушване на над 50% от белодробните кръвоносни съдове.

Масивната белодробна емболия е остро запушване на ствола, главен клон или големи разклонения на белодробната артерия, което се причинява от откъснат ембол, който произхожда от тромбоза на дълбоките вени на бедрото, тазовите вени, горната празна вена или десните сърдечни кухини.
В редки случаи повишаването на налягането в белодробната артерия може да се дължи на следните патологични изменения:

• продължителни астматични пристъпи;

• масивен пневмоторакс;

• обширна ателектаза;

• медиастнален емфизем и др.

Заболяването други форми на белодробно сърце се характеризира и със следните нарушения на хемодинамиката:

• нормално беледробно капилярно налягане;

• повишено белодробно съдово съпротивление;

• повишено белодробно артериално налягане;

• повишени теледиастолно налягане в дясната камера и средно налягане в дясното предсърдие;

• понижен сърдечен дебит

Клиничната картина при други форми на белодробно сърце се характеризира със следните симптоми:

• остро настъпил силен задух;

• цианоза;

• подути шийни вени;

• кашлица с кървави храчки;

• внезапна гръдна болка, засилваща се при вдишване;

• изпотяване;

• понижение на кръвното налягане до развитие на шок;

• синкоп.

Диагнозата при други форми на белодробно сърце се поставя след добре проведене анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед се състои от оглед, палпация и аускултация.

Инструменталните изследвания, които най-често се провеждат са:

• Електрокардиограма (ЕКГ) - дава белези за остро деснокамерно и деснопредсърдно обременяване и разширение на десните сърдечни кухини, може да се наблюдават ЕКГ- данни за екстрасистоли, предсърдно мъждене, исхемия на миокарда;

• ехокардиография - показва разширение на дясната камера на сърцето и развитие на недостатъчност на трикуспидалната и пулмоналната клапи;

• кръвно-газов анализ - Налице е понижение на парциалното налягане на кислорода и на въглеродния диоксид - хипоксемия при хипервентилация;

• други методи - използват се рентгенография на бял дроб, перфузионна сцинтиграфия, пулмонална ангиография.

Диференциална диагноза при други форми на белодробно сърце може да се направи със следните патологични състояния:

• тежък пристъп на нестабилна стенокардия;

• остър инфаркт на миокарда;

• пневмония, плеврит или пневмоторакс;

• невралгия и др.

Лечението при други форми на белодробно сърце включва следните основни стъпки:

     1. Основни мерки, които са необходими са режим на легло, приложение на болкоуспокояващи и седираши средства.

     2. Кислородотерапия - От изключително значение е даването на кислород през специална ноздрена канюла или маска. При необходимост се извършва ендотрахеална интубация.

     3. Медикаментозно лечение - главните групи медикаменти, които се използват при терапията на острото белодробно сърце са:

• тромболитици;

• антикоагуланти;

• нитрати.

     4. Оперативно лечение на заболяването може да се наложи при критично тежка масивна белодробна емболия на ствола или главните клонове на белодробната артерия, като се извършва спешно оперативно премахване на ембола (емболектомия). При някои пациенти може да се проведе поставяне на филтър („чадър") в долната празна вена, който да попречи за бъдещо попадане на емболи в десните сърдечни кухини и белодробната артерия.