Дигиталисови препарати

Сърдечните гликозиди, наричани още дигиталисови препарати, представляват лекарства с растителен произход, притежаващи специфична кардиотонична активност и оказващи определени ефекти върху дейността на сърдечно-съдовата система.

Откриват се в редица растения от видовете напръстник (червен напръстник, вълнест напръстник), момина сълза, кукуряк, горицвет и други.

Химична структура

Структурата им е характерна, като съдържат в молекулата си незахарна част, наричана още агликон, и захарен остатък, наричан гликон.

Захарният остатък се състои обикновено от една молекула глюкоза и няколко молекули други специфични захари, като има определящо значение за фармакокинетичните параметри на медикаментите (усвояване, разпределение в организма, метаболизъм, елиминиране).

Скъсяването на захарната част и наличието на полярни групи води до намаление на липофилността, свързването с плазмените протеини и чревната резорбция, като значително се скъсява продължителността на ефекта на препаратите и намалява рискът от развитие на кумулация (значително натрупване в организма).

Незахарната част е ключова за фармакодинамичните параметри на лекарствата или това е конкретният механизъм на действие и получените ефекти.

В листата на различните видове напръстник могат да бъдат открити първични гликозиди, които се трансформират в стабилни вторични гликозиди след ензимна хидролиза.

От първичните гликозиди практическо значение има ланатозид Ц, а от вторичните се прилагат предимно дигоксин, дигитоксин, ацетилдигоксин.

Изображение:  Ed (Edgar181), Public domain, via Wikimedia Commons

Отделните препарати се отличават по някои показатели. Така например дигитоксин се отличава с висока липоразтворимост, висока степен на свързване с плазмените протеини и отлична резорбция в интестиналния тракт.

Претърпява почти пълна метаболитна трансформация и се превръща в неактивни продукти, които се отделят с бъбреците. Това го прави особено подходящ при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност.

Дигоксин се отделя предимно непроменен с урината, тъй като се метаболизира частично. При пациенти с различни бъбречни увреждания е необходима корекция на дозата в зависимост от стойностите на креатининовия клирънс.

Ацетилдигоксин представлява производно на дигоксина с аналогични показатели по отношение на метаболизма и екскрецията, но с подобрено усвояване от стомашно-чревния тракт.

Ефекти

Дигиталисовите препарати притежават следните основни ефекти:

• положителен инотропен ефект: водят до повишаване на скоростта и силата на сърдечните съкращения посредством инхибиране на определена ензимна група в кардиомиоцитите, което води до по-кратка, силна и ефективна систола, удължена диастола и подобрено диастолно пълнене
• отрицателен хронотропен ефект: изразено забавяне на ритъма на сърцето и възбуждане на вагусовата система
• отрицателен дромотропен ефект: изразява се в потискане на проводната система на миокарда и съответно на провеждането на импулсите, което при предозиране може да доведе до развитие на AV блок
• положителен батмотропен ефект: налице е повишаване на възбудимостта на миокарда, което в токсични дози резултира в развитие на екстрасистоли
• промени в ЕКГ: удължаване на проводното време (PQ интервала), депресия на ST сегмента
• повишаване на диурезата и корекция на различните видове застойни явления, като например отоци и цианоза

Предозиране

Отличават се с малка терапевтична ширина, което в комбинация с някои предразполагащи фактори (при наличие на тиреотоксикоза, микседем, бъбречна или чернодробна недостатъчност, инфаркт на миокарда, при прием на адреномиметици, бета блокери и някои други медикаменти), улеснява развитието на предозиране и така наречената дигиталисова интоксикация.

Характерни за тази токсична реакция са гастроинтестиналните нарушения, изразяващи се в диария, гадене и повръщане, сърдечно-съдовата патология, включваща екстрасистоли и брадикардия, както и различните по тежест неврологични симптоми, вариращи от главоболие до тежки зрителни нарушения.

При развитие на дигиталисова интоксикация е необходимо прекратяване на приема на сърдечните гликозиди, прием на препарати за корекция на електролитния дисбаланс (главно съдържащи калий или магнезий), препарати за овладяване на аритмията и проводните нарушения.

Употребата на дигиталисови препарати в съвременната клинична практика е силно ограничена, въпреки това те са средство на избор при пациенти с тежки форми на хронична сърдечна недостатъчност, особено придружена с предсърдно мъждене и тахикардия.

Противопоказания и странични ефекти

За намаляване на риска от тежки нежелани ефекти не се препоръчва употребата им при пациенти с остър инфаркт на миокарда, изразена брадикардия, електролитни нарушения (хипокалиемия, хиперкалциемия), камерни екстрасистоли.

Противопоказани са по време на бременност, както и в периода на лактация, поради риск от развитие на усложнения в нормалното развитие на плода и новороденото.

Основните нежелани ефекти, наблюдавани при голяма част от пациентите, приемащи сърдечни гликозиди, включват:

• стомашно-чревни нарушения: диария, гадене и повръщане, промяна в апетита
• главоболие, обърканост, халюцинации, депресивни епизоди
• зрителни нарушения
• алергични прояви, като например уртикария, обриви, сърбеж
• тромбоцитопения
• еректилна дисфункция и гинекомастия (уголемяване на гърдите при мъже) при продължителна употреба

Тази група лекарствени средства се назначава само по строги показания, след консултация със специалист и индивидуално определяне на дозата и продължителността на лечебния курс.

Заглавно изображение: freepik.com