Червен напръстник

Червен напръстник (Digitalis purpurea) представлява двугодишно, тревисто растение, което се отнася към семейство Живовлекови (Plantaginaceae). През първата година от развитието си червеният напръстник образува само листна розетка. През втората израстват стъблото, цветовете, плодовете. Известен е и с имената градински напръстник, вълча опашка, пурпурен напръстник, а на латиница: английски - purple foxglove, немски - Fingerhut, Roter, руски - наперестянка пурпуровая, френски - digitale.

Устройство на червен напръстник

Изображение: I, J?rg Hempel, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

Червеният напръстник израства на височина до 2 метра, като цветът на стъблото му е сивкаво-зелен, с пухкаво покритие от власинки.  Има елипсовидни листа, с грапава повърхност и гъста листна мрежа от вени, покрити със сиво-бял мъх. Приземните листа образуват розетка, а тези по стъблото са разположени спираловидно. Имат дължина от 10 до 35 см и ширина от 5 до 12 см.

Развива подобни на камбанка, едри розови, червени или розово-червени цветове, събрани в гроздовидни съцветия, наброяващи от 20 до 80. Рядко цветовете могат да бъдат с бяло оцветяване. Имат къси дръжки и са разположени от едната страна на цветното стъбло, висящи надолу. Състоят се от 5 венчелистчета, 4 тичинки и кафяво-виолетови точици от вътре. Всяка цветна дръжка е с дължина до 2 см, а самите цветове до 5,5 см. Цветовете се посещават от пчели.

Плодовете представляват яйцевидни кутийки, с големина от 7 до 11 мм, състоящи се от две половини, в които се съдържат много семена. Големината на семенцата е от 0,1 до 0,2 мм. Кафявите, правоъгълни семената са с мрежа от хребети по повърхността им.

Разпространение на червен напръстник

Растението е с роден ареал на разпространение Средна и Западна Европа. В България се отглежда като декоративно цвете в паркове и градини.

Натурализиран е в някои части на Северна Америка и други райони с умерен климат. Определено е към "агресивните и отровни плевели" от Министерството на земеделието на САЩ.

В Европа растението се намира и като свободно растящ див вид. Развива се в силикатна или глинеста почва, но се нуждае от много малко почва, за да оцелее. Често се среща в пукнатините на гранитогрес, стени, сухи хълмисти пасища, крайпътни зони, както и по скалисти места.

Използваема част на червен напръстник

Изполват се листата на билката. Трябва да се събират само от растения във втората година на растеж. Реколта, брана по друго време от развитието на растението, съдържа по-малко от медицински активните алкалоиди. При бране на напръстник, поради това че всички негови части са отровни, ръцете трябва да се мият много добре. Берат се само хубавите листа, не и тези с петна и повехнали. Един килограм сухи листа се получават от количество седем килограма прясна, зелена листна маса. Горните листа на стъблото са по-токсични от долните.

Изображение: Isidre blanc, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на червен напръстник

Билката съдържа флавоноиди - лутеолин; стероидни сапонини - дигитонин; атрахинонови гликозиди, холин, ацетилхолин, етерично масло, мастни вещества, нишесте, захар и др.

Напръстникът съдържа четири важни глюкозида, от които три са сърдечни стимуланти. Най-мощният е дигитоксин, изключително отровен и кумулиращ, неразтворим във вода; дигиталин, който е кристален, а също и неразтворим във вода; дигиталеин, аморфен, но лесно се разтваря във вода, което го прави приложим подкожно, в ниски дози; дигитонин, който е сърдечен депресант.

Лечебни свойства и приложение на червен напръстник

Билката е широко използвана в билковата медицина с признат стимулиращ ефект върху сърцето. Тя се използва и в алопатични лекарства за лечение на сърдечни оплаквания. Има дълбоко тонизиращо въздействие върху болно сърце, което позволява на сърцето да бие по-бавно, мощно и редовно, без да изисква повече кислород. В същото време стимулира отделянето на урина, което намалява обема на кръвта и намалява натоварването на сърцето.

Листата са сърдечно, диуретично, стимулиращо и тонизиращо средство. Въпреки тяхната токсичност, са широко използвани в народната медицина. Напръстникът, под формата на чай (инфузия от листата) се е приемал при настинки, треска и катар и налагал като компрес при язви, отоци и синини. Най-честата му употреба е като диуретик срещу воднянка (натрупване на течност в тъканите), като в някои случай освен ефект е причинявал и смърт на пациента. От листната маса на червения напръстник се приготвя хомеопатично лекарство.

Получените дигиталисови лекарства от червен напръстник се използват в съвременната медицина при сърдечна недостатъчност. Повлияват положително  състояние на воднянка, повишават диурезата и оказват силен ефект върху сърцето. Терапевтичната им доза е много близка до леталната. Поради това трябва да се приемат изключително съобразно предписанията на лекаря.

Също така червеният напръстник се използва в лечението на вътрешни кръвоизливи, при възпалителни заболявания, треска, при епилепсия и др. В исторически план напръстникът е бил използван от билкари с различни цели, например като мехлем за почистване на рани и за намаляване на подуване, като отвара с отхрачващо действие.

Семената също са били употребявани в миналото с лечебна цел.

Интересно за червения напръстник

Дигиталисът е отличен антидот при отравяне със самакитка, приложен като подкожна инжекция.

Дигоксигенин (DIG) е стероид, срещащ се изключително в цветята и листата на растенията Digitalis purpurea и Digitalis lanata. Той се използва като молекулярна проба за откриване на ДНК или РНК.

Изображение: Netopyr, Public domain, via Wikimedia Commons

Напръстникът, като източник на дигитоксин, гликозид използван в дигиталисови лекарства, с действие на сърдечни стимулатори, още през 1785 година е прилаган като дигиталисов сърдечен наркотик.

Още през 18-ти век ботаник е открил, че напръстникът може да се използва при лечение на воднянка, а инфузия от листата на растението може да забави и укрепне сърдечния ритъм, което от своя страна стимулира бъбреците да изчистят тялото и белите дробове от излишната течност. Той също така показва, че листа от напръстник могат да се използват при лечение на сърдечна недостатъчност.

Токсичност на червения напръстник

Поради наличието на сърдечен гликозид дигитоксин, листата, цветовете и семената на растението са отровни за хората и някои животни и могат да бъдат фатални, ако бъдат погълнати. За разлика от пречистените фармакологични форми, екстракти от това растение често причиняват интоксикация, индуцират гадене и повръщане в рамките на минути от поглъщането. Точно в правилната дозировка, дигиталисовият токсин може да накара сърцето да бие по-силно.

Други употреби на червен напръстник

Напръстникът се отглежда и заради своята декоративна стойност и за привличане на пчели в градините. Неговите цветя служат за храна на ларвите на видовете молци Eupithecia pulchellata и Gortyna flavago.

Червеният напръстник съдържа също лолиолид (loliolide), мощен репелент против мравки, който някога е бил използван като инсектициден дезинфектант за стени в Гората на Дийн, Англия.

От цветовете на растението се получава подобно на цвета на зелената ябълка багрило. Настойка от растението удължава живота на рязан цвят. Кореноплодни растения, растящи в близост до него, се развиват по-добре.

Внимание!

2-3 грама листа от билката са отровни за възрастен човек.

Признаците на отравяне с червен напръстник включват: виене на свят, повръщане, зрителни смущения, колики, гърчове, сърдечна аритмия, парализи, неврологични нарушения, брадикадрия, делириум, халюцинации, сърдечен блок, фатален изход в някои случаи.

Заглавно изображение: Kazaar, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons