Северна моминска папрат

Северна моминска папрат (Adiantum pedatum) представлява тревисто растение от семейство Pteridaceae. Северната моминска папрат е посочена като „Уязвима за експлоатация“ в щата Ню Йорк.

Устройство на северна моминска папрат

Изображение: Cephas, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

A. pedatum расте на височина от 30 до 75 см. Стъблата й са много тънки, тъмно оцветени, полирани и блестящи, разделени многократно с тънки хартиени люспи в долната част на стъблото. Растението е с диаметър до 60 см, с разклонения от сложни листа с дължина до 30 см, разположени хоризонтално и спираловидно по протежение на стъблото, всяко с до 24 чифта листчета. Листчетата са по-широки, отколкото дълги, късостъблени, често първоначално ветрилообразни, като стават предимно продълговати, с изключение на листчето на върха, което остава ветрилообразно. Листчетата са назъбени или лопатковидни по горния ръб, докато долният ръб на листчето не е лопатковиден. Повърхността е покрита с раздвоени листни вени.

Спорите се намират по назъбения ръб от долната страна на листчето. Те се образуват от юли до септември месец. Спорообразуващата кутия може да бъде линейна до продълговата, като ръбът на листа се извива около спорите.

Разпространение на северна моминска папрат

Северната моминска папрат е често срещана папрат във влажната, богата почва на американските гори и в Източна Азия. Някога смятан за един вид в целия си ареал в Северна Америка и Източна Азия, Adiantum pedatum се счита за комплекс от поне три викариантни вида и производен алополиплоиден вид. Разпространението на папратите се осъществява чрез разпръскване на спори чрез вятъра и не зависи от биотични фактори, така че A. pedatum е по-податлив на абиотични фактори, като например промени в условията на околната среда.

Местообитанията й включват богати широколистни гори, скалисти залесени склонове и сенчести дерета, където варовик или пясъчник са близо до повърхността на земята. Често може да се намери около извори и потоци. Най-добре расте в сенчести райони. Тази папрат се среща в гори с по-високо качество, където оригиналната почвена флора е до голяма степен непокътната.

Използваема част на северна моминска папрат

Употребяват се листата на билката за лечение на редица заболявания включително туберкулоза и респираторни проблеми.

Химичен състав на северна моминска папрат

Растението съдържа феноли, протеини, сапонини, флавоноиди и въглехидрати, терпеноиди и танини, допринасящи за стягащите и антиоксидантни ефекти; летливо масло, захар, слуз, горчиво вещество.

Лечебни свойства и приложение на северна моминска папрат

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това растение е било високо ценено като лечебно през 19 век и заслужава научно изследване. Резултати от такова показват, че етаноловият екстракт от Adiantum pedatum може да бъде неврофармакологично активен и безопасен. Той действа като стимулант на централната нервна система и повишава двигателната активност на животински модели. Откритията предполагат, че екстрактите от билката могат да се използват във фармацевтичния бизнес. Точният път на неврофармакологичната активност на растението все още не е идентифициран - трябва да бъде проучен.

Северната моминска папрат има дълга история в традиционната медицина, предимно за респираторни проблеми като кашлица, бронхит и гръдна конгестия, действайки като отхрачващо и успокояващо средство. Използва се и външно при косопад, пърхот и като лапа при ужилвания, докато вътрешно се приема при менструални спазми, треска и като общо тонизиращо средство, въпреки че липсват солидни научни доказателства за много нейни приложения.

Свойства на северна моминска папрат

• общо тонизиращо;
• анксиолитичен и стимулиращ ЦНС ефект;
• отхрачващо;
• успокояващо;
• антиревматично;
• стягащо;
• хемостатично;
• антибактериален и антиоксидантен потенциал;
• обещаващи антидиабетни, противозатлъстяващи и противовъзпалителни свойства.

Състояния и заболявания, при които се прилага северната моминска папрат

• кашлица, астма;
• ревматизъм;
• обилна менструация и менструални болки;
• косопад като тоник за коса;
• рани;
• треска;
• ухапвания от змии.

Индиански групи също са използвали лечебните свойства на растението. Чероки, например, са прилагали отвара от корен за ревматизъм. Те също така са използвали отвара от цялото растение като еметик при треска и са пушили листа за сърдечни проблеми и астма. Други групи са използвали запарка от сушени листа като лек за задух. Ирокезите са използвали отвара от растението при крампи при деца и зелените корени като балсам за крака при ревматизъм. Те също така са ползвали лапа от мокри, смачкани листа за лечение на ухапвания от змии.

Начин на употреба на северна моминска папрат

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Чай или сироп от билката се използват за лечение на запушен нос, астма, болки в гърлото, кашлица, бронхит. Отвара от корена се е втривала в ревматични стави, рани (ухапвания от змии, изгаряния). Северноамериканските индианци са дъвчели листата и след това са ги прилагали върху рани, за да спрат кървенето. Силна запарка от цялото растение е била използвана като еметик при лечение на треска.

• прилага се локално при косопад (алопеция) и за потъмняване на косата;
• използва се като общ тоник или за стимулиране на умствената дейност - стимулант на ЦНС;
• действа като антипиретик (понижава температурата) и е била използвана в детоксиканти за алкохолизъм;
• счита се за общо тонизиращо, стимулиращо и слабително средство в някои традиции;
• счита се също за ефикасна при плеврит и жълтеница.

Чаят се приготвя от изсушени листа за вътрешна употреба.

Лапа се прави от смачкани, мокри листа.

Други употреби на северна моминска папрат

Растенията могат да се използват като почвопокривни, когато са засадени на около 30 см едно от друго, като в двете посоки образуват бавно разпростиращи се туфи. Атрактивната декоративна папрат е много добро попълнение за сенчеста граница, горска градина, сенчест алпинеум или градина с местни растения, градини с богати влажни почви. Комбинирайте с широколистни хости, каладиуми или брунери. Ефектна е и като кант по пътеките в сенчести градини. Предпочита частична до пълна сянка и влажни местообитания; широколистни гори с богата, добре дренирана почва. Когато е засадена в градината, поддържайте я влажна през целия сезон, тъй като не понася изсушаване.

Разпространява се чрез коренищата си, образувайки петна с течение на времето. Необходимо е търпение с тази папрат, защото се разпространява бавно. Може да се размножи и чрез разделяне през пролетта, а чрез спори през лятото и есента.

Стъблата й са били използвани в изработката на кошници. Листата й са полагани като подплата за носене или съхранение на плодове в кошници и на закачалки. Растението се прилага като балсам/тоник за коса с цел стимулиране на растежа. Отвара от стъблата се прилага за измиване на косата, което й придава блясък.

Внимание!

Северната моминска папрат е безопасна, когато се приема в малки количества. Много големи количества от нея могат да причинят повръщане при някои хора. Реакция може да се получи и при приложение на билката върху кожата.

Да не се употребява по време на бременност и кърмене.

Няма уточнена доза за прием на билката, поради което се консултирайте с лекар или специалист по билколечение преди да започнете да ползвате растението с лечебна цел.

Заглавно изображение: Doug McGrady from Warwick, RI, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons