Баламул

Баламул (Sida cordifolia, Balamool, Sida herbacea, Sida althaeitolia, Sida rotundifolia) представлява многогодишно растение, принадлежащо към семейство Слезови (Malvaceae).

а латиница негови известни имена са heart-leaf sida, flannel weed, "Malva Branca", Country Mallow, Bala, Bariar, Batyalaka, Beejband, Bijband, Brela, Chikana, Chiribenda, Chitimutti, Hettuti-gida, Janglimethi, Kharenti, Khareti, Kisangi, Kungyi, Mayir-manikham, Muttuva, Paniyar-tutti, Simak, Tupkaria, Tutturabenda, Velluram. Конкретното наименование „Cordifolia” се отнася до това, че листата му са с формата на сърце.

В Аюрведа медицината на Индия, растението е известно от преди 2000 години.

Устройство на баламул

Изображение: J.M.Garg, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Достига на височина от 50 до 200 см. Има изправен растеж. Цялото е покрито с меки, бели власинки. Стъблата са жълто-зелени на цвят, космати, дълги и тънки. Жълто-зелени са и листата на баламула, с продълговато-яйцевидна форма, дълги 3,5-7,5 см., широки 2,5-6 см. Цветовете имат тъмно жълт цвят, като понякога са с по-тъмно оранжево оцветен център, с космати 5-триделни чашки и 5-триделни венчета. Цъфти от август до декември месец и развива плодове от октомври до януари. Плодовете са големи 6-8 мм в диаметър. Семената са сиво-черни и гладки.

Разпространение на баламул

Родното място на растението е Индия. Разпространено е и в Шри Ланка и Камбоджа. Той е натурализиран в целия свят, и се счита за инвазивна плевел в Африка, Австралия, южната част на САЩ, Хавайските острови, Нова Гвинея, както и Френска Полинезия.

Използваема част на баламул

Корени, листа, семена и стъбла са използваемите части на растението.

Химичен състав на баламул

Вещества, които се съдържат в баламула са: алкалоиди (бета-фенетиламин, ефедрин, псевдоефедрин, S - (+) - Nb-метилтриптофан метил естер, хипафорин, вазицинон, вазицинол, холин и бетаин, калиев нитрат, фитостероли, масла, муцин, смоли, смолни киселини.

Корените и стъблата на баламул съдържат алкалоида ефедрин. Последните анализи са показали, че ефедрин и псевдоефедрин представляват основните алкалоиди от надземните части на растението, в които се откриват следи от ситостерол, палмитинова, стеаринова и хексакозанова киселини.

Установени флавони в баламула са: 5,7-дихидрокси-3-изопренил флавон и 5-хидрокси-3-изопренил флавон, бета-ситостерин и стигмастерол; алкалоид аналгетик (5-Хидроксиметил-1-(1,2,3,9-тетрахидро-пироло [2,1-Ь] хиназолин-1-ил) -хептан-1-он).

Стеркулична, малиалична, коронарична и други мастни киселини, са изолирани от семената на баламул. Те съдържат повече алкалоиди, отколкото стъблата, корените и листата на билката.

Лечебни свойства и приложение на баламул

Изображение: J.M.Garg, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението се използва в аюрведическата медицина. Прилага се при неврологични заболявания, особено в ход на рехабилитация. В бразилската народната медицина се включва в лечението на стоматити, бленорея, астматичен бронхит, астма, както и в Африка при различни заболявания, главно респираторни проблеми. Проучена е като противовъзпалително средство, предотвратява клетъчна пролиферация, насърчава растежа и дейността на черния дроб. Поради съдържанието си на ефедрин, притежава свойства на психостимулант, действащ на централната нервна система и сърцето, повишава кръвното налягане.

Помага за нормализиране нивата на кръвната захар и кортизола.

50% етанолов екстракт от Sida cordifolia, изпитван върху плъхове, показва силна антиоксидантна и противовъзпалителна активност.

В други изследвания растението е показало следните свойства

• антипиретични;
• хепатопротективни;
• антистресови;
• адаптогенни;
• хипогликемични;
• болкоуспокояващи;
• антиулцерозни;
• омекотяващи;
• диуретични;
• тонични за стомаха;
• охлаждащи;
• успокояващи;
• подмладяващи;
• стягащи.

Изображение: Bernard DUPONT from FRANCE, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се прилага

• заболявания на уринарния тракт;
• кръвоизливи; хемороиди;
• наднормено тегло;
• заболявания на белия дроб; бронхит; астма;
• малария;
• сифилис; гонорея;

• рани; кожни заболявания;
• ракови заболявания;
• нервни разстройства; лудост; делириум;
• невралгия; неврити; изтръпвания; мускулни крампи;
• треска; главоболие;
• артрит; ревматизъм;
• сперматорея; бяло течение; сексуална немощ;
• възстановяване след боледуване; измършавяване; слабост; изтощение;
• назална конгестия; кашлица и хриптене; настинки и грип;
• оток;
• осева парализа;
• за укрепване преди и след химиотерапия;
• хронични възпаления;
• цистит;
• дизентерия;
• сърдечно-съдови заболявания;
• язви.

Маслото от баламул се използва за масаж при болки в мускулите, болки в ставите, ревматизъм, ишиас, артрит, неврит.

Изображение: JMK, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата се консумират обработени при кървене на хемороиди. Те също могат да се използват под формата на инфузия при лечение на треска и делириум. Сок от цялото растение се прилага при ревматизъм, гонорея, сперматорея. Коренът на растението, поради стягащото, диуретично и тонично действие, се употребява при цистит, странгурия, хематурия, кървене на хемороиди, хронична диария, бяло течение, гонорея. Семената съдържат много големи количества алкалоиди, поради което се прилагат като афродизиак. Те са полезни и при лечение на колики, тенезъм и гонорея.

Поради съдържанието на ефедрин и псевдоефедрин в листата на баламула, някои фармацевтични компании го включват в продукти за загуба на тегло.

Воден екстракт от билката стимулира регенерацията на черния дроб.

Цялото растение може да се използва като фураж и като растителна суровина за направата на изолации и добив на целулоза. Може да бъде обработена под формата на пелети, брикети. От нея също може да се добива биогаз, метан, биомасло, дизелово гориво.

Внимание!

Някои от нежеланите реакции, проявяващи се при употребата на Sida cordifolia включват: нервност, раздразнителност, треперене, главоболие, замаяност, сърбеж на скалпа и кожата, повръщане и хипертермия.

Поради съдържанието на ефедрин в билката, тя трябва да се употребява с изключително внимание и под лекарски контрол.

Заглавно изображение: Karen Pagel, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons