Пълзящо срещниче

Пълзящо срещниче (Ajuga reptans) представлява тревисто, широколистно, вечнозелено до полувечнозелено, многогодишно растение, което се отнася към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Това е лечебен, медоносен, декоративен и фуражен вид. Използва се и като храна. Отглеждан като градинско растение, осигурява полезна почвена покривка. Известен е като "дърводелска билка" заради предполагаемата си способност да спира кървенето. Основен източник на нектар за редица насекоми.

Устройство на пълзящо срещниче

Пълзящо срещниче е многогодишно тревисто растение. Достига височина от 10 до 80 см. От основата на стъблото се развиват пълзящи по повърхността стерилни (без цветове) издънки. Цветните стъбла са с изправен растеж. Стъблата са квадратни в напречно сечение с власинки от двете страни. Пурпурнозелените листа, с дръжки са срещуположно разположени по двойки, без власинки, елипсовидни или яйцевидни, със заоблен връх и плитко заоблени зъбци по ръба. Съцветието е гъсто, гроздовидно, съставено от вихрушки от сини цветя, всяко с тъмни жилки на долната устна. Чашката има пет назъбени дяла, а венчето образува цвете с две устни с дължина около 14 до 17 мм. Горната устна на всеки цвят е къса и плоска с гладък ръб, а долната устна е триделна, като централната е най-голяма, плоска с назъбен връх. Има четири тичинки, две дълги и две къси, които са по-дълги от венчето. Яйчникът е горен, а плодът е шизокарп с четири камери. Разлиства се през цялата година, цъфти от май до юли, а семената узряват от юли до септември. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от пчели, Lepidoptera (молци и пеперуди).

Разпространение на пълзящо срещниче

Растението води произхода си от Европа, Северна Африка и Югозападна Азия. У нас е разпространено навсякъде на надморска височина до 200 метра. Вирее много добре във влажни тревисти места и храсталаци. Може да расте на пълна сянка (гъста гора), полусянка (светла гора) или без сянка. Предпочита влажна почва, но може да понася суша. Процъфтява в подлеса на смесени и двулистни гори, като се възползва от по-високото съдържание на азот в почвата и по-ниската киселинност, които тези гори осигуряват в сравнение с чистите иглолистни насаждения. Образува привлекателна почвена покривка.

Въпреки че се използва широко като декоративно покритие за сянка, той се счита за инвазивен вид в различни части на Съединените щати поради агресивния си растеж и способността да образува плътни покрития, които изпреварват местните растения за слънчева светлина, вода и хранителни вещества. Бързото му разпространение чрез семена и подземни коренища може да доведе до значително намаляване на местното биоразнообразие, особено в гористи и градински райони. Освен това, често поддържа зелена покривка през цялата зима.

Използваема част на пълзящо срещниче

Употребява се цялата билка, събрана и изсушена през май и началото на юни, когато листата й са свежи.

Химичен състав на пълзящо срещниче

Основните съединения, идентифицирани в екстрактите от надземни части на A. reptans, са 8-O-ацетилхарпагид, изокверцитрин и β-ситостерол. Екстрактите от листа и цветя съдържат органични съединения и летливи компоненти, включително фитохимикали, танини, флавоноиди и фенолни съединения.

Билката съдържа още

• антоцианини: делфинидин 3-(р-кумароилферулоил) софорозид-5-малонилглюкозид, делфинидин 3-(диферулоил) софорозид-5-малонилглюкозид, цианидин 3-(ди-р-кумароил) софорозид-5-глюкозид, делфинидин 3 -(диферулоил) софорозид-5-глюкозид и цианидин 3-(ферулоил-р-кумароил) софорозид-5 малонилглюкозид;
• иридоидглюкозиди: аджурептазид А, аджурептазид В, аджурептазид С, аджурептазид D, рептозид, харпагид, 6-епи-ацетил харпагид, ацетил харпагид;
• алифатен алкохол гликозид: 1-октен-3-ол 3-О-глюкопиранозил-(1→2)-(48)-глюкопиранозид;
• екдистероиди: аджугалактон, 20-хидроксиекдизон, 20-хидроксиекдизон; 3-ацетат, 29-норсенгостерон, 2-ацетил-29-норциастерон, 3-ацетил-29-норциастерон, сенгостерон, аджугастерон В;
• нео-клероданедитерпеноиди: 14,15-дехидроаджугарептанзин, 3β-хидрокси аджугавензин В и 3α-хидрокси аджугамарин F4, аджугарептанзин, аджугарептанзон А, В, аджугавензин А, аджугатанзин В1, D1, аджугарептон, аджугалевигатична киселина, 2-оксоиваин I, арептин А , B, аджугаориентин, аджугачин А;
• абиетани: аджугасид А;
• фенилпропаноидгликозиди: теуполиозид.

Изсушените цветя и листа съдържат: хексадеканова киселина (38,0%), 6,10,14-триметилпентадекан-2-он (16,4%), n-тетрадекан (13,0%) и метилов естер на (Z,Z,Z)-9,12,15-октадекатриенова киселина (7.3%). Отделно от листата са изолирани: 1-октен-3-ол (55,6%), хексадеканова киселина (10,7%), терпинолен (5,6%) и 6,10,14-триметил-2-пентадеканон (5,2 %).

В пресни надземни части на билката са установени 1-октен-3-ол (40,7 %), линалол (13,7 %), n-хексадеканова киселина (11,7 %), n-хептакозан (5,2 %), 2-метилбензофуран (4,6%).

Лечебни свойства и приложение на пълзящо срещниче

В народната медицина A. reptans се използва като антидиабетно, антихипертензивно, диуретично и хепатопротективно лечебно растение. Няколко фитохимикала са идентифицирани в A. reptans, като екдистероиди, антоцианидинови гликозиди, фенилпропаноид гликозид, неоклеродан дитерпени и иридоиди, които притежават антиоксидантна, антимикробна и противовъзпалителна активност.

Свойства на пълзящо срещниче

• ароматна;
• стипчива;
• горчива;
• противовъзпалителна;
• хепатопротективна;
• лека аналгетична;
• антиоксидантна;
• антибактериална;
• антиколитна;
• противогъбична;
• антидиабетна;
• ранозаздравяваща;
• противотревожна.

Понижава пулса и намалява честотата му, облекчава дразненето и кашлицата, нормализира кръвообращението и е наричано „един от най-леките и добри наркотици в света“.

Състояния и заболявания, при които се прилага пълзящо срещниче

• рани;
• кръвоизливи;
• кашлица;
• кръвохрачене;
• колит - при експериментален модел;

Растението съдържа вещества, подобни на дигиталис (те обикновено се срещат във видовете дигиталис и се използват при лечение на сърдечни оплаквания) и се смята, че притежава сърдечно тонизиращи свойства. Също така се счита за добро за лечение на прекомерен прием на алкохол.

Растението обикновено се прилага външно. Също така често се използва пресено в мехлеми и лечебни масла. От цялото растение се прави хомеопатично лекарство. Намира широко приложение в различни препарати срещу раздразнения в гърлото и особено при лечение на язви в устата.

Билката се използва в традиционната австрийска медицина вътрешно под формата на чай за лечение на заболявания, свързани с дихателните пътища.

Някои от най-интересните й ползи за здравето могат да включват способността й да подобрява респираторните състояния, да регулира нарушения на съня, да защитава сърцето, да балансира хормоналните нива, да премахва безпокойството, да ускорява заздравяването на рани и да подобрява цялостното здраве на организма.

Вещества в нея имат значителен ефект върху шести стадийни ларви на Spodoptera littoralis.

Начин на употреба на пълзящо срещниче

При лечение с билки, инфузия от това растение все още се счита за много полезна при спиране на кръвоизливи и се използва при кашлица и плюене на кръв в началото на заболяването, а също и при някои жлъчни разстройства.

• инфузия - около 30 грама изсушена билка се залива с 1 литър вряла вода. Приема се на често през деня, по 1 винена чаша на прием.

Други употреби на пълзящо срещниче

Основната употреба на растението е като почвено покритие. Ще запълни големи, сенчести площи, където други растения трудно виреят. Може също да се засажда по брегове или склонове, под дървета или около храсти; върху пролетни луковици като кокичета. Избягвайте да засаждате в съседство с тревни площи, тъй като в тревата може да започнат да се появяват малки островчета от нея. Подходяща е за залесяване на малки пространства, контейнери и алпинеуми.

Сравнително бързо расте, но не винаги задушава плевелите. Многогодишно почвено покритие е за формиране на противопожарни прегради.

Внимание!

Консултирайте се с Вашия лекар ако желаете да приемате билката, но в същото време вземате лекарства на хормонална основа, подложени сте на химиотерапия, приемате успокоителни медикаменти.

Заглавно изображение: Muséum de Toulouse , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons