Кукуряк, Миризлив кукуряк, Кукурек

Кукуряк (Helleborus odorus) представлява многогодишно, тревисто растение, което се класифицира към Лютикови (Ranunculaceae). Известно е още с имената: Чемерица, Гороцвет, Чоплеме, Спреж, Съклица. Кукурякът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие у нас.

Устройство на кукуряк

Изображение: Magnus Manske, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кукурякът има стъбло, достигащо до 60 см височина. Коренището му е пълзящо, дебело, разклонено и чернокафяво. При основата листата са с дълга дръжка, длановидно нарязани с от 5 до 13 остро назъбени дяла. Те презимуват и обикновено са по един. Стъбловите листа са приседнали и са по-дребни.

Цветовете на кукуряка са жълтозелени и увиснали. Има петлистен околоцветник, наброяват от 2 до 4 на стръкче и са с големина от 5 до 7 см в диаметър. Тичинките са многобройни, а между тях и цветните листчета са разположени от 8 до 12 нектарници. Цъфти през ранна пролет.

Плодът е съставен от няколко многосеменни мехунки. При неговото оформяне се запазват, дори в изсъхнал вид, венчелистчетата на цвета.

Разпространение на кукуряк

Развива се на надморска височина до 1800 метра. Установен е в Кавказ, Югозападна Азия, Югоизточна и Централна Европа и по Средиземноморието. Вирее из храсталаци, поляни и широколистни гори в цяла България. Открива се до 1800 метра надморска височина.

Използваема част на кукуряк

Употребяват се коренът с коренището на растението, които се изваждат през февруари-март месец при появата на първите листа. Събирането им може да се случи и в края на лятото и началото на есента след узряване на плодовете на кукуряка. Сушат се на сянка или в сушилни. При събирането на билката трябва да се оставят част от добре развитите растения, за да се осигури по-нататъшното й размножаване и за да не се изгуби видът.

Химичен състав на кукуряк

Съдържа отровни гликозиди хелебореин и хелеборин, хелеборсит, хелибрин, дезглюкохелибрин, хелебригенин, стероидни сапонини, горчиви вещества, мазнини, етерично масло и други.

Лечебни свойства и приложение на кукуряк

Изображение: freepik.com

Билката е лечебна и отровна! Поради това трябва да се употребява само по лекарско предписание.

Кукурякът притежава диуретично, слабително и успокояващо нервната система действие. Усилва сърдечната дейност, засилва съкращенията на сърдечния мускул и забавя сърдечната честота.

Кукурякът е силно токсичен, поради това се използва под лекарски контрол при следните заболявания: плеврит, кашлица, хемороиди, жълтеница, сърдечна недостатъчност, застойни процеси в организма, жълтеница. В народната медицина намира приложение още при туберкулоза и възпалителни заболявания на нервната система.

Външно се употребява при косопад, пърхот, за укрепване и растеж на косата, при гнойни рани, гнойни пъпки по клепачите. Отвара от коренища с дървесна пепел се предлага за прием при раково заболяване.

Начин на употреба

• запарка - половин чаена лъжичка ситно нарязани коренища се заливат с половин литър вряща вода. Престоява 10 минути. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно, преди ядене;
• при пърхот и за укрепване на косата - корени се сваряват в оцет, като получената отвара се втрива на главата;
• при раково заболяване - приема се отвара от корени с дървесна пепел;
• отвара - половин чаена лъжичка наситнени корени се варят в половин литър вода в продължение на 10 минути. Отварата се приема в доза по една ракиена чашка, 4 пъти на ден преди хранене.

Декоративна стойност на кукуряка

Кукурякът е истински предвестник на пролетта. Засадете растенията в близост до кухненския прозорец, вътрешния двор на къщата или покрай пътеката, така че да се насладите на ранният му цъфтеж. Може да го разположите и частично в сенчести места под дървета и големи храсти.

В горските площи, билката осигурява атрактивна целогодишна покривка. Може също така да бъде включен в натурализирана зона, където бавно ще се разпространи чрез самозасяване.

Заглавно изображение: Claire H. from New York City, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons