Индийски бял живовляк, Псилиум

Индийски бял живовляк, Псилиум (Plantago ovata, Ispaghula husk, Blond psyllium) представлява едногодишно растение, което се отнася към семейство Живовлекови (Plantaginaceae). Псилиумът, научно известен като Plantago ovata, придобива репутация като естествено лечебно растение. Индия е най-големият производител на псилиум и осигурява около 85% от псилиума на световния пазар. Америка е най-големият в света вносител на сурови семена от псилиум и други странични продукти и до 60% от вноса на псилиум се използва от фармацевтичната и хранителната промишленост.

История на псилиума

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Псилиумът е билка, която се използва като лекарство от древни времена по цял свят. Употребява се за лечение на запек, диария, хемороиди и високо кръвно налягане, синдром на раздразнените черва, възпалително чревно заболяване (улцерозен колит), рак на дебелото черво, диабет и хиперхолестеролемия. Psyllium увеличава обема на изпражненията, като абсорбира вода в стомашно-чревния тракт, което стимулира перисталтиката. В по-стари времена се е прилагал при кожни раздразнения, резултат от опарване с отровен бръшлян, ухапвания и ужилвания от насекоми. В Индия използването на билката датира обратно до 1500 г.пр.Хр. в аюрведическата медицинска система, докато китайците я използват в традиционната медицина в продължение на хиляди години. Европейското използване на билката датира от векове, а в Северна Америка придобива известност в лечението едва в края на двадесети век.

Индийският и китайският народ са използвали псилиумът от 1500 г. пр.н.е. за лечение на запек, диария, хемороиди, проблеми с пикочния мехур и високо кръвно налягане. Европейците и северноамериканците започват да употребяват псилиума при повишен холестерол и за понижаване на кръвната захар. Обикновено псилият се предлага под формата на прах, флакони или гранули. Неотдавна са били направени и са налични таблетки, капсули и течни форми.

Устройство на индийски бял живовляк

Билката израства на височина 30-50 см. Кореновата й система е с добре развит главен корен и няколко влакнести вторични корени. Растенията са покрити с бяла власинкова пелена под прав ъгъл на стъблата и листата. Листата са тясно линейни, базови и зелени. Образува многобройни, малки и бели цветчета. Семената са затворени в капсули, които се отварят след узряване. Те са малки (1,5-2 см), кафяви или червеникаво-кафяви.

Разпространение на индийски бял живовляк

Растението води произходът си от Западна и Южна Азия (Пакистан и Индия). Може да се открие диворастящо в югозападните Съединени щати, където се счита за въведен вид. Обитава умерените и части от тропичните климатични области.

Използваема част на индийски бял живовляк

Употребяват се семената на билката или по-точно и най-вече тяхната люспа (т. нар. испагулови или псилиумни люспи). От тези люспи се извлича смола, която се влага като стабилизатор в сладолед, шоколад и др. Младите листа на билката могат да се консумират сурови или варени. Семената - покълнали, се прибавят към салати.

Химичен състав на индийски бял живовляк

• разтворими фибри (10-30%) - псилиум;
• неразтворими влакна.

От люспите на семената (псилиеви семена) на този вид живовляк, е екстрахирана физиологично активната гелообразуваща фракция полизахариди.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на индийски бял живовляк

Свойства на билката; състояния и заболявания, при които се използва индийският бял живовляк

• стомашно-чревен детоксикатор и регулатор на перисталктиката;
• при проблеми с газове, лениви или свръх активни черва;
• подтискат състояния като запек (констипация) и диария;
• за профилактика на гастрити;
• при синдром на раздразненото дебело черво;
• създава чувство за ситост;
• газогонно средство;
• антихолестеролемичен ефект;
• противодиаричен;
• омекчаващ фекалните маси;
• слабителен;
• понижава нивата на кръвната захар при болни с диабет тип II;
• спомага за елеминиране на токсините.

Какво представлява псилиумът?

Псилиумът се получава най-вече от обвивките на семената, като самите те са по-малко използвани за тази цел. Псилиумът е смес от полизахариди: пентози, хексози и уронови киселини. Семеновите извлеци съдържат приблизително 47% разтворими влакна по тегло, а тези получени от обвивките обикновено се състоят от 67-71% разтворими влакна. Псилиумът има най-високото ниво на разтворими фибри и е хидрофилен поради високото му съдържание на хемицелулози. До известна степен е устойчив на ферментация.

Psyllium е добре установен агент за понижаване на холестерола в кръвта и регулатор на червната дейност. Псилиумът причинява по-малко газове и разширение на корема, тъй като е по-малко ферментиращ в сравнение с други видове влакна. Счита се, че тези физиологични ползи се дължат на неговия състав: той е разтворим гелообразуващ лепкав материал, чиято биоактивна фракция е влакно, съставено от силно разклонен арабиноксилан, в който ксилозата формира гръбнака, арабинозата и ксилозата формират страничните вериги. Интересно е, че едно проучване при плъхове показва, че арабинозата претърпява по-малко ферментация в сравнение с ксилозата. Установено е също, че смилаемостта на арабинозата е по-ниска от смилаемостта на ксилозата при изследванията на псилиум при хора. По този начин изглежда, че линейната верига на псилиума е ферментирала до достигане на атипична точка на разклоняване (която не е достъпна за микробната активност); това обяснява защо е по-малко ферментирало в сравнение с други влакна, което води до по-малко гастроинтестинални проблеми.

Psyllium се използва като безопасно и ефективно слабително средство от хиляди години в западната билкова медицина. Както изсушените семена, така и обвивките им са омекчаващи и слабителни средства. Те се използват при лечение на дизентерия, катарални състояния на генито-уринарния тракт, възпалени мембрани на чревния тракт. Семената имат лепкава покривка и набъбват до няколко пъти когато са във вода. Те, заедно с люспите съдържат високи нива на влакнини, които се разширяват и стават желатиноподобни, отново при накисване във вода. Поддържайки високо съдържание на вода в дебелото черво, те увеличават обема на изпражненията, като улесняват преминаването им. Те се използват като овладяващи и като слабително средство за лечение на запек, дизентерия и други чревни оплаквания, като имат успокояващ и регулиращ ефект върху системата. Техният регулаторен ефект върху храносмилателната система означава, че те могат да се използват и за лечение на диария и като помагат за омекотяването на изпражненията, намаляват дразненето на хемороидите. Желеподобното лепкаво вещество, произведено когато псилиумът се накисва във вода, има способността да абсорбира токсини в дебелото черво. По този начин помага за отстраняване на токсините от тялото и може да се използва за намаляване на авто-токсичността. Маслото в "ембриона" на семената съдържа 50% линолова киселина и е използвано като превенция на атеросклероза. То е ефективно и за намаляване на нивата на холестерола в кръвта.

Изображение: freepik.com

Как псилиумът въздейства на организма?

Алергична реакция - IgE-медиираният алергичен механизъм вероятно е отговорен за алергичните симптоми при много хора с повтарящи се експозиции на псилиум.

Противовъзпалителни ефекти - при третирани с веществото миши модели с отоци на ушите, се установява негово противооточно действие.

Химиопротективни ефекти - псилиумът не засяга абсорбцията на канцерогени в стомашно-чревния тракт. Разтворимото влакно, образувано от psyllium, не се свързва с тях. Някои данни сочат, че псилият може да подобри химиопротективния ефект на пшеничните трици. Psyllium може да помогне за поддържане на нормална клетъчна пролиферация в дебелото черво. Фибрите от псилиум ферментират в бутират, което изглежда важно за предпазване от рак на дебелото черво.

Понижаващи холестерола ефекти - проучванията върху ефектите на псилиума върху абсорбцията на холестерол са противоречиви. Предложеният хипохолестеролемичен ефект на псилиума е "изместване" на хранителната мазнина от разтворими влакнини. Psyllium в диетата може просто да измести мазнините и холестерола, намалявайки наличното количество за абсорбция, но без пряко въздействие върху холестерола. Установено е, че той увеличава фекалната екскреция на жлъчните киселини и холестерола, свързва жлъчните киселини и холестерола в червата, позволява по-малко кръвообращение за ре-абсорбция и стимулира черния дроб да използва повече холестерол за да произведе жлъчни киселини. Мастните киселини, пропионатът и ацетатът оказват индиректен инхибиторен ефект върху холестерола в черния дроб. Тези мастни киселини се произвеждат от разтворими фибри чрез бактерии в дебелото черво. В едно пациентно проучване psyllium понижава LDL холестерола, понижава абсорбцията на холестерола и увеличава фракционния обмен на двете киселини - хенодеоксихолична и холична (chenodeoxycholic и cholic). Изводът на авторите е, че psyllium понижава LDL главно чрез стимулиране на синтеза на жлъчните киселини. Други изследователи също са стигнали до подобни заключения. Хипохолестеролемичните ефекти на псилиума вероятно се предават чрез увеличаване на елиминирането на фекалните жлъчни киселини, с компенсаторно увеличаване на синтеза на жлъчните киселини. Еднократно проучване при животни установява, че псилиумът, когато се прибавя към предшестваща холестираминова терапия, намалява чернодробно съдържание на холестерол и обръща подтискането на LDL рецепторите, индуцирано от терапията със смола.

Стомашно-чревни ефекти - слабителните свойства на псилиума се дължат на увеличаване на обема при контакт с вода. Полизахаридите в него, които се преобразуват в гел в червата, също омекчават изпражненията и осигуряват по-голяма лекота по време на дефекацията. Слабителните ефектите на псилиума са донякъде противоречащи, но като цяло са показали увеличаване на движенията на червата за деня, увеличаване на теглото на изпражненията и намаляване на общото време за преминаване на масите през червата.

Понижаващи глюкозата ефекти - понижаващите глюкозата ефекти на псилиума могат да бъдат медиирани от забавянето на достъпа на глюкоза до тънките черва.

Psyllium е преобладаващо разтворимо влакно и множество клинични проучвания при възрастни са оценили ефекта на псилиума при пациенти със запек. Пациентите трябва да бъдат предупредени, че консумирането на големи количества фибри може да предизвика коремен дискомфорт или метеоризъм. Това може да бъде модулирано, като се започне с малки количества и бавно се увеличава в зависимост от толерантността и ефикасността. Псилият е противопоказан при алергични реакции към него, обструкция на червата, фекална инвазия, затруднено преглъщане и стесняване на хранопровода.

Индийски бял живовляк е изследван при лечението на улцерозен колит. Едно малко проучване съобщава, че 4-месечно лечение с него подобрява симптомите при пациенти с улцерозен колит в ремисия. В едно пилотно проучване на 10 пациента с активен улцерозен колит, които получават 30 грама покълнали ечемични зародиши в продължение на 4 седмици е установено, подобряване на клиничната активност, ендоскопските резултати и повишаване на нивата на бутират в изпражненията.

Първата терапия на Синдрома на раздразнените черва (IBS) е увеличаването на приема на диетични фибри, за да се подобри времето за преминаване на масите през чревния тракт. Благоприятният ефект от фибрите в сравнение с плацебо или липсата на лечение в 12 проучвания са били ограничени до семенната обвивка на Plantago ovata. Ако това не е успешно, обикновено се предписват релаксиращи средства за гладка мускулатура и / или антиспазматични такива.

Ефект на люспите и семената от Plantago ovata (psyllium) върху стероловия метаболизъм: проучвания при нормални и пациенти с илиостома

Диетата на шест нормални и пет индивида с илеостома е била допълнена с 10 грама на ден псилиумни люспи за 3 седмици, докато други шест нормални и четири с илиостома пациента получават 10 грама на ден псилиумни семена. Резултатите показват, че обвивката не е имала ефект върху концентрациите на холестерол или триглицериди както при нормални, така и при илиостомни пациенти. Концентрациите на общия и високата плътност на липопротеин и холестерол са намалени средно съответно с 6,4% и 9,3% в нормалната група след добавяне на семена. Няма ефект върху екскрецията на фекална жлъчна киселина при нормалните индивиди след двата режима. При пациентите с илиостома жлъчни киселини се увеличават (средно 25%) след добавяне на семената, докато не се установява ефект върху концентрациите на холестерола. Тези резултати предполагат, че семената от псилиум могат да бъдат по-ефективни от обвивката при намаляване на серумния холестерол, че този ефект на понижаване на холестерола не е медииран от увеличените загуби на фекални жлъчни киселини и че повишените загуби на жлъчни киселини могат да бъдат компенсирани чрез повишена реабсорбция в дебелото черво.

Други приложения на индийски бял живовляк

От билката се добива нишесте. Лепкавото вещество, което се извлича от семенните покрития, понякога се използва за колосване на лен.

Внимание!

Употребата на люспи от псилиум при запек по време на бременност, се счита за безопасна.

Заглавно изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Danny Steven S., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons